Решение № 10069 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5921/2018 г.

Решение № 10069 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5921/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Изпълнителният директор на Държавен фонд"Земеделие" срещу решение 7381/05.12.2017 г., постановено по адм. д. № 4136/2017 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на административното производство се установило, че част от заявените от лицето имоти са недопустими за подпомагане – 6, 5 ха от общо заявени 9, 3 ха. Разплащателната агенция не можела да откаже и да не вземе предвид въведените в СИЗП данни, които отразявали актуалното състояние на земеделските земи и били пряко относими към допустимостта за подпомагане. Проверките се извършвали автоматично в ИСАК, без намесата на експерти, поради което органа действал в условията на обвързана компетентност. Съда неправилно не допуснала исканата от административния орган експертиза. Съдебния състав изложил мотиви, напълно идентични с тези, формулирани при първоначалното разглеждане на делото. Неправилно недопустимата площ била определена от съда на едва 0, 11%. Съда иззел функцията на административния орган като определил сам размера на дължимата субсидия. Ответната по касационната жалба моли да бъде оставена без уважение. Спора по делото не бил за размера на имотите, а за това дали същите са в добро земеделско състояние. Представителя на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Приема, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията на страните и относимата правна уредба. Правилно бил определен процент на наддеклариране до 3 %, което обосновавало невъзможността от прилагането на чл. 58 "Намаления и изключвания в случаи на свръхдеклариране" на Регламент 1122/2009. Производството пред първоинстанционния съд е образувано е по жалба на Й. Петров срещу Уведомително писмо № 02-100-6500/4900 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение оспорения акт е отменен и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. ДФЗ е осъден да заплати на Петров направените по делото разноски в размер на 510 лева. За да се произнесе, състава на Административен съд София – град взел предвид, че първоначално уведомителното писмо е оспорено по административен ред пред Министъра на земеделието и храните с жалба с вх. № 94-9520/08.11.2011 г., като отговор в законоустановения срок не е изготвен. С решение № 719/09.02.2016 г. по адм. д. № 2459/2012 г. по описа на АССГ, уведомителното писмо е отменено. С решение № 4769/18.04.2017 г. адм. д. № 5742/2016 г., решение № 719/09.02.2016 г. на АССГ е отменено и делото е върнато за ново разглеждане, при което да се изяснят обстоятелства, свързани с допустимостта на жалбата с оглед на евентуалното и просрочие, както и да се да отстранят допуснати при първоначалното разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неизясняването му от фактическа страна. С Определение № 2849/04.05.2017 г. по адм. д. № 2459/2012 г. на АССГ производството по делото е прекратено поради просрочие на жалбата. С Определение № 8974/10.07.2017 г. по ч. адм. д. № 7187/2017 г. на ВАС, съдът е приел, че жалбата не е просрочена и е разпоредил продължаване на съдопроизводствените действия. Прието е, че Й. Петров, в качеството си на земеделски стопанин е подал общо заявление за подпомагане на площ с УИН 10.14.0610/27514 и УРН 502287 за кампания 2010 г., като е поискал подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1 за подробно описани 14 използвани от него БЗС. Със заявление от 23.06.2010 г., Петров се отказал търсене на финансиране за БЗС с № №: 67619-64-1; 67619-194-1; 67619-66-1; 67619-54-2; 67619-54-3 и 67619-54-1. След надлежно уведомяване с писмо, изх. № 2424 от 30.09.2010 г. ДФ "Земеделие" – РА уведомила жалбоподателя за наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин и в дадения му десетдневен срок същия е представил декларация за изясняване принадлежността на площи, ведно доказателства за вид и номер на документ. С оспореното Уведомително писмо изх. № 02-100-6500/4900 от 02.10.2011 г. /наричано за краткост УП/ е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 1703. 22 лева и е оторизирана сума в размер от 0 лв. и по НР1 е отказано финансово подпомагане за сумата от 2002. 93 лева и е оторизирана сума в размер на 0 лв. Наложена е и санкция за бъдещ период в размер на общо 2 587. 55 лева. В уведомителното писмо се съдържат таблици във връзка със заявените схема и мярка в които са отразени БЗС, за които са установени несъответствия. За да постанови отказа си, административния орган е приел, че са налице основанията на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 1 ЗПЗП по СЕПП, тъй като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а стопанисваните площи са с размери по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП, а по НР1 е прието, че са налице основания по чл. 12, т. 4 и т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащане на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., тъй като кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него, включително парцели, за които в следствие на установени застъпвания кандидатът се е отказал или не е представил документи, доказващи правното основание за ползване. В хода на производството пред първоинстанционния съд са изготвени и приети заключения от една единична, една допълнителна и една комплексна съдебно-технически експертизи. Прието е, че неправилно административния орган е приел наличието на 100 % наддеклариране и по двете схеми, по които е търсено финансиране, като в УП липсва конкретна обосновка за причините довели до формулиране на такъв извод. От събраните по делото доказателства се установявало, че процента на наддеклариране е по малко от 3 %, което изключва възможността за отказ за финансиране и налагане на финансова санкция, както е в процесния случай. Съдът е взел предвид и доказателствата, свързани с допустимост на един от предварително заявените за подпомагане имоти с площ от 5, 5 ха – парцел с идентификатор 67619 – 52-6-2, който е бил изключен поради неправилна преценка на данни от теренна проверка на физическия блок. Прието е, че е налице наддеклариране в размер на 2, 027%. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: При разглеждане на делото пред Административен съд София – град са събрани всички относими към производството доказателства, които са дали възможност на съда да постанови правилен и обоснован съдебен акт. В хода на съдебното дирене е безспорно установено, че не е налице недеклариране над допустимия от законодателството в случая размер от 3 %. Съда правилно се е съобразил със заключенията на вещите лица, които са неоспорени от страните при изслушването и приемането им. При направените от тях изчисления на база проверените документи, имащи отношение към определяне на допустимостта за подпомагане на процесните имоти е установено, че същите отговарят на критериите, заложени в чл. 12, т. 4 и т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащане на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и на чл. 43, ал. 3, т. 1 и 4 от ЗПЗП. Обстоятелството, че ДФЗ – РА действа при условията на обвързана компетентност не изключва възможността за оспорване на констатациите и във връзка с допустимостта на определени имоти за финансиране. Както се вижда и от събраните по делото доказателства, базата данни, на които стъпва при произнасянето си административния орган подлежи на корекция при наличието на доказателства за допуснати неточности или неясноти. По делото е приложено писмо на зам. министър на земеделието, храните и горите, според което имот от 5, 5 ха, заявен от лицето е определен неправилно за недопустим за подпомагане поради неправилно отразяване на данни от извършените теренни проверки от служители на ДФЗ. При така установените данни е несъстоятелно да се твърди, че уведомителното писмо е законосъобразно само и единствено поради обстоятелството, че административния орган действа при обвързана компетентност и поради тази причина не следва да се отменя. Такава позиция би обезсмислила изначално съдебния контрол върху актовете, издавани от ДФЗ – РА, което е недопустимо. Първоинстанционния съд е съобразил приложимите в случая, както от националното, така и от общностното право норми, а именно описания в самото уведомително писмо Регламент /ЕО/ 1122/2009 г., според чл. 58 –ми от които, помощта следва да се намали с два пъти установената разлика, ако тя е равна или повече от 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от определената площ, отказ се постановява при недеклариране от повече от 20 %, а санкция е допустимо да се наложи при установено наддеклариране над 50%. В случая данни за заявени за подпомагане имоти в описаните граници, съдът не е установил. В хода на съдебното производство не са допуснати твърдяните нарушения на процесуалните правила. Съда е в правото си да откаже назначаване на експертиза ако счете това за ненужно с оглед на събрани на този етап от производството доказателства. С оглед обстоятелството, че по делото вече са били налице изготвени и неоспорени от страните експертизи, отказа за назначаване на нова такава, която да даде отговор на вече поставени въпроси е обоснован и правилен. Липсва ограничение за ползване на събрани при предходно разглеждане на делото доказателства, в това число и експертни заключения, изготвени по описания в закона ред. Съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от АПК при новото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд се допуска събиране на доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото, което от своя страна дава възможност на съда да се ползва от всички, събрани по реда на АПК до момента доказателства. Липсват твърдения или данни за наличието на новонастъпили или новооткрити от административния орган обстоятелства, които биха могли да доведат експертите до различен от вече установения и обективиран в заключенията им извод. При тези обстоятелства, искането за назначаване на експертиза при повторното разглеждане на делото, която да даде отговор на вече изяснени въпроси правилно е квалифицирано като неоснователно и е оставено без уважение. Несъстоятелно е и твърдението на касационния жалбоподател, че съда се е произнесъл по съществото на спора като е изменил уведомителното писмо, увеличавайки полагащата се субсидия. Данни за такива действия по делото липсват. Съда е констатирал незаконосъобразността на оспорения пред него акт и съобразно правилата на АПК – чл. 173, ал. 2 от АПК, е върнал преписката за произнасяне от страна на компетентния административен орган за произнасяне при спазване на мотивите към решението. С действията си съда не се е намесил по какъвто и да е начин в правомощията та ДФЗ-РА и твърдението в този смисъл е напълно несъстоятелно. В правомощията на съда е да даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и в това се изразява неговата правораздавателна функция – да констати5 ра евентуални пропуски на администрацията при прилагане на материалното и процесуалното право във всеки конкретен случай и да укаже допуснатите нарушения. Констатацията на състава, постановил оспореното решение за несъответствие на акта с материалния закон, следва да се вземе предвид от административния орган при последващото му произнасяне и тази констатация не изменя отменения с решението акт, а е насока за постановяване на обоснован административен акт, съобразен с обективните в случая обстоятелства, налагащи правилното приложение на закона при спазване на предвидената за това процедура гарантираща защита на законните права и интереси на гражданите в най – висока степен. С оглед липсата на твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, същия следва да се остави в сила. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение