Решение № 12679 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8072/2015 г.

Решение № 12679 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8072/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. Търново и от А. М. А. от гр. Б. черква срещу Решение № 233/29.05.2015 г., постановено по адм. дело № 753/2014 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменен Ревизионен акт № 041400280/26.09.2014 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 380/26.09.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, в частта, с която на А. М. А. са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 306,53 лева и лихви в размер на 130,75 лева и за 2010 г. в размера над 1 864,07 лева и лихви над 602,75 лева, както и в частта на задължения за ЗОВ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и до 14.02.2011 г., както и за периода от 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. в размера над 1 865,54 лева и лихви над 409,94 лева и отхвърлена жалбата на А. М. А. в останалата, потвърдена с решението на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. част на РА. Касаторът - директор на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП оспорва решението, в частта, с която е отменен РА, като излага доводи за неправилност на решението в тази част, поради съществено нарушение на съдопризводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на А. М. А. срещу ревизионния акт, в тази му част. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. К. А. М. А., оспорва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, като излага доводи за неправилност на решението в съответната част, поради съществено нарушение на съдопризводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА, в тази част, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Всека от страните, в писмен отговор оспорва жалбата, подадена от другата страна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - В. Т. е бил Ревизионен акт (РА) № 041400280/26.09.2014 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 380/26.09.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, с който на А. М. А. за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2011 г. са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 4 248,16 лв., задължения за вноски за самоосигуряващо се лице за фонд ДОО в размер на 3 214,55 лева, за фонд ДЗПО УПФ в размер на 1 400,02 лева и за фонд ЗО в размер на 2 270,99 лева и лихви за задълженията в общ размер на 4 038,41 лева. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като ревизиращите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - наличие на данни за укрити доходи и получените доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. С решението си, АС - В. Т. е отменил РА, в частта относно установените с него задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 306,53 лева и лихви 130,75 лева и за 2010 г. в размера над 1 864,07 лева и лихви над 602,75 лева, както и в частта на задължения за ЗОВ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и до 14.02.2011 г. и за периода от 14.02.2011 г. - 31.12.2011 г. в размера над 1 865,54 лева и лихви над 409,94 лева и отхвърлил жалбата на А. М. А. в останалата, потвърдена с решението на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. част на РА. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон, след анализ на събраните доказателства съдът е обосновал самостоятелни правни изводи относно всички спорни въпроси по отношение установеното превишение на разходите над доходите на ревизираното лице за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., каквито са били въпросите за: началното салдо към 01.01.2008 г., основанието за включване на платените осигурителни вноски на А. като самоосигуряващо се лице в разходната част на паричните потоци за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., твърдението на ревизираното лице за получени доходи от договорите за управление на търговски дружества и възнаграждението като ликвидатор на дружеството "У. - А." ЕООД, предоставения от ревизираното лице заем в размер на 35 000 лева на дружеството "Вики ЕЛ-47" ЕООД, съгласно декларираното в подадена по чл. 50 от ЗДДФЛ ГДД, както и твърдението за получени парични суми в общ размер 22 400 евро (43 810,59 лв.) от Й. и Т. А. (братя на жалбоподателя) и А. М. (негов племенник), в резултат на което обосновал правни изводи, че за част от ревизираните периоди се доказват основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. За да обоснове тези изводи, на първо место АС - В. Т. е приел, че правилно с РА е определено начално салдо за 2008 г. в размер на 3 400 лева, въз основа на писмена декларация на данъчно задълженото лице (ДЗЛ), намираща се на л. 769 от делото. Приел е, че релевираните в последствие твърдения на същото лице за начално салдо в размер над 100 000 лева са останали недоказани. Приел е за неоснователни възраженията на ДЗЛ срещу включването в паричните потоци на платените от същото лице осигурителни вноски, съгласно установеното след проверка в ПП "СУП" в НАП. В тази насока съдът е изложил съображения, че за периода от 2008 г. до 2011 г. включително, за ревизираното лице е подадена информация с код 12 "самоосигуряващо се лице" и дължимите осигурителни вноски са внесени в НАП, а доказателства, че тези вноски са внесени от търговските дружество, на които ДЗЛ е било управител или ликвидатор не са ангажирани. Позовал се е и на неоспорено заключение по задача три от първоначалната съдебно-икономическа експертиза, на самите обяснения на ревизираното лице, че не разполага с документи, установяващи внасянето им от търговските дружество, както и на писмени доказателства, от които се установявало, че търговските дружества не са осчетоводявали суми за платени осигурителни вноски на ДЗЛ. Приел е за неоснователни възраженията на ДЗЛ за включване в приходната част на паричните потоци на доходи от дейността му като управител на "У. - А" ЕООД и ликвидатор на дружеството "У. - А." ЕООД, тъй като доказателства за реално получени суми за тези му дейности не са били представени, а само въз основа на договора за ликвидация от 17.09.2008 г., приел, че не може да се обоснове извод за реално получени суми, каквито са уговорени в него. Приел е за неоснователни възраженията на ДЗЛ за неправилно включване в разходната част на паричния поток за 2010 г. на сумата от 35 000 лева, представляваща даден заем от А. на "В. Е. - 47" ЕООД. Позовал се е на подадената ГДД за 2010 г., в която А. е декларирал непогасен остатък от предоставен на "В. Е. - 47" ЕООД паричен заем в размер на 35 000,00 лева, както и на заключение по назначена съдебно - почеркова експертиза, от която се установявало, че подписа положен в самата ГДД за 2010 г. е на ДЗЛ. Изложил е съображения, че този му извод не се разколебава от факта, че с първоначална почеркова експертиза е установено, че подписа в договора за заем от 2010 г. от името на ДЗЛ не е положен от него. Административният съд е изложил собствени мотиви относно възражението на ДЗЛ за включване в приходната част на паричния му поток на сумите от 22 400,00 евро, като е приел, че само общата сума от 7 800 евро следва да бъде включена в приходната част на паричните потоци, като е кредитирал с доверие показанията на свидетеля Й. А., в частта им, с която същият заявява, че поради работата си в Испания и средствата, които е спестил е имал възможност да предостави на брат си сумата от 5 800 евро през 2009 г. и 2000 евро през 2010 г., за което били представени и съответно писмени доказателства в хода на ревизионното производство - запис на заповед и декларация за предадени суми от същия свидетел. В същото време, съдът е приел, че правилно в приходната част на паричните потоци не са включени суми, за които ревизираното лице е твърдяло, че са предоставени в заем от Т. А. и А. М., след като не е кредитирал с доверие представени в хода на ревизионното производство записи на заповед, подписани от ревизираното лице и декларации от Т. А. и А. М. за предадени суми, по съображения, че не са подкрепени с други доказателства, както и поради това, че факта тези лица да са разполагали със сумите, за да ги предоставят на ревизираното лице не е доказан. По изложените съображения, съдът не е кредитирал с доверие нито един от вариантите на заключенията по назначените съдебно икономически експертизи, тъй като по възраженията на ревизираното лице е признал за доказани единствено доходите, получени от същия като заем от брат му Й. А. в размер на 15 255,47 лева, от които 11 343,81 лева през 2009 г. и 3 911,66 лева през 2010 г., поради което приел, че само тези суми следва да бъдат включени в приходната част на паричните потоци на ревизираното лице за двете горепосочени години. Наред с това, като е приел, че не намира правно основание разделянето на доходите и разходите на ДЗЛ по месечни периоди, при положение, че се касае за подоходно облагане на годишна база, определил съотношението на установените доходи и разходи на лицето на годишна база за периода от 2009 г. до 2011 г. включително. Въз основа на изложените съображения, административния съд е обосновал правни изводи, че за 2009 г. не се установява превишение на разходите над доходите на лицето, поради което отменил РА, в частта на установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. За 2010 г., съдът е приел, че се установява превишение на разходите в размер на 24 577,09 лева, поради което и при определяне на данъчната основа с установеното превишение и дължимите осигурителни вноски, изчислил дължимия данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1 864,07 лева и лихви в размер на 602,75 лева, поради което отменил РА за задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и лихви над така установените суми. За 2011 г., съдът възприел изводите на приходната администрация за включване на суми в приходната и разходната част на паричния поток и след като изчислил същата на годишна база, приел за законосъобразно определен с РА дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и лихви. По отношение на установените задължения по КСО и ЗЗО, административния съд е приел, че определянето с РА на задължения за ЗОВ за периода 2008 - 2010 г. и до 14.02.2011 г. вкл. по реда на чл. 124а от ДОПК - т. е. преди влизане в сила на нормата, е незаконосъобразно, поради което отменил РА в тази му част. А в частта за 2011 г. (от 15.02.2011 г.), съдът приел, че дължимите ЗОВ законосъобразно са определени по реда на чл. 124а от ДОПК, тъй като са доказани предпоставките за това. И като изчислил общият размер на дължимите ЗОВ за периода от 15.02.2011 г. в размер на 1 865,54 лв. и лихви в размер на 409,94 лева, съдът отхвърлил жалбата срещу РА, с който са установени ЗОВ за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер над 1 865,54 лв. и лихви над 409,94 лева. Обжалваното решение е правилно. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т., настоящият съдебен състав счита, че същата е неоснователна по следните съображения: Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, след като е приел за установено, че ревизираното лице е получило в заем суми общо в размер на 7 800 евро през 2009 г. и 2010 г. от своя брат Й. А. само въз основа на показанията на свидетеля Й. А. и представените в хода на ревизионното производство записи на заповед и декларации за предоставени суми. Фактическите констатации за реално предаване на сумата от 5 800 евро през 2009 г. и сумата от 2000 евро през 2010 г. по два броя записи на заповед и два броя декларации, подписани от Й. А. - брат на ревизираното лице се споделят от настоящата инстанция, с оглед представените по делото писмени доказателства за предаване на сумите, както и с оглед на свидетелските показания на Й. А., дадени в хода на съдебното производство, от които се установява произхода и разполагаемостта на средствата в посочения размер и предаването им в посочените периоди. Правилно съдът е кредитирал с доверие показанията на този свидетел, като е отчел, че се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства за реално предаване на сумите, а от друга страна са логически издържани с оглед неголемия размер на сумите и близките родствени отношения между свидетеля и ревизираното лице, както и последователни в хода на ревизията и при съдебното производство. Ето защо правилно съдът е приел, че левовата равностойност на сумите от 5 800 евро и от 2000 евро, получени от ревизираното лице в заем през 2009 г. и 2010 г. от брат му Й. А. следва да се включат в проходната част на паричния поток на ревизираното лице за 2009 г., съответно за 2010 г. и обуславят увеличение на приходната част за посочените периоди, както и липса на превишение на разходите за 2009 г. и установеното в по-нисък размер превишение на разходите за 2010 г. Неоснователни са възраженията на касатора, че след като съдът не е ползвал заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза за определяне на данъчната основа и дължимия данък за 2009 г. и 2010 г., същите са неправилно определени. В тази насока се навеждат и доводи, че неправилно при определяне на данъчната основа, съдът включил и сумите за ЗОВ, в която част пък отменил РА. На първо место, настоящата инстанция счита, че за извършените изчисления от съда не са необходими специални знания, поради което не е имало необходимост от назначаване на ССчЕ за определяне на данъчната основа и дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. На второ место, настоящата инстанция счета, че правилно съдът е приел, че в РА приходната и разходната част на паричния поток неправилно са били определени помесечно, вместо на годишна база, което е наложило изчисляването на данъчната основа и дължимия данък на годишна основа. И на трето место правилно съдът при изчисляване на данъчната основа е включил и дължимите суми за ЗОВ. При служебно извършена проверка относно размера на данъчната основа и дължимия данък, установени от административния съд, настоящата инстанция установи, че същите са правилно изчислени. По жалбата на А. М. А., настоящият съдебен състав счита, че същата е неоснователна по следните съображения: Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно кредитирал показанията на свидетеля Й. А. само в частта им относно дадените в заем суми от него и в същото време не ги кредитирал, в частта, с която установява даването в заем на суми от Т. А. и А. М. Изводите на съда за липса на убедителни доказателства за получаването на суми от ревизираното лице в заем от Т. А. и А. М., както и за липса на доказателства, че тези лица са разполагали с посочените в декларациите им суми, за да ги предоставят на ревизираното лице през процесните периоди са обосновани. Настоящата инстанция счита, че след като не е доказано Т. А. и А. М. да са разполагали със суми в посочените в декларациите им размери, то обосновано административния съд е приел, че същите не следва да се включват в приходната част на паричния поток на ревизираното лице, тъй като разполагаемостта на сумата от тези лица и предаването им на ревизираното лице не е доказана по делото. Правилно съдът е приел, че показанията на свидетеля Й. А. в тази насока са неубедителни, доколкото същият не е бил очевидец на самото предаване на сумите. Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите констатации и правни изводи на административния съд и в останалата им част относно установеното начално салдо към 01.01.2008 г. по декларация на самото ревизирано лице и установените размери на приходната и разходната част на паричните потоци през ревизирания период, а и поради липса на конкретно посочени доводи за неправилност на решението в тази му част, не счита за необходимо да ги преповтаря в настоящия съдебен акт. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция счита, че оспореното решение не страда от посочените в касационните жалби пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,