Решение № 4722 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12240/2015 г.

Решение № 4722 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12240/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Д. Г. Г. против решение № 9082 от 28 юли 2015 г., постановено по адм. дело № 1040/2015 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 299 от 19 декември 2014 г. на министъра на труда и социалната политика. Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на разноски по делото. Ответникът – министърът на труда и социалната политика, чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. Шопска изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, състав на шесто отделение е образувано по жалба на [фирма] срещу заповед № 299 от 19 декември 2014 г. на министъра на труда и социалната политика, с която на основание чл. 13, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР), във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 от същия подзаконов нормативен акт, е прекратена посредническата дейност по наемане на работа за Република България. Съдът е приел, че дружеството – жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл. 28, ал. 3, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. По отношение на оспорената пред него заповед за прекратяване на регистрацията е установил, че същата е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията по закон в предвидената форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания, съобразена е със целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е правилно. Оспорената пред първата инстанция заповед е издадена на основание чл. 13, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР), във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 от същия подзаконов нормативен акт след извършена проверка от дирекция "Инспекция по труда" [населено място] към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". При проведения контрол административният орган констатирал нарушения, изразяващи се в несключване на посреднически договор с работодателя [фирма], на когото е предоставил услуги за подбор на работна сила, във връзка със заявени потребности от продавач в детски магазин, по повод на което е организирано провеждане на интервю с търсещи работа лица на 26 ноември 2013 г. в зала на адрес: [населено място], [улица]. Управителят на дружеството - Д. Г. е сключил само с шест лица посреднически договори за работна заетост, а с останалите шестдесет и четири, вписани в регистъра на лицата, търсещи работа, не е сключил работни договори. Констатираните нарушения са в разрез с изискванията на чл. 28, ал. 3, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 23, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Въз основа на описаното компетентният орган е предписал посредникът да сключва посреднически договорим с търсещите работа лица и на следващо място да сключва посреднически договори с работодателите, заявили потребностите си от работници или служители. В изпълнение на дадените от него указания е посочил 06 декември 2013 г., за начална дата на изпълнение на посочените предписания. С оглед нормата на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗНС, във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредбата и на основание чл. 85, ал. 4 от ЗНЗ, във връзка с чл. 81, ал. 2 от същия закон е издаден акт за установяване на административно нарушение № 16-000206 от 28 март 2014 г., с което е наложено административно наказание имуществена санкция на дружеството, в качеството му на работодател, в размер на 1 000 (хиляда лева). Последното е потвърдено по съдебен ред и е влязло в законна сила на 13 ноември 2014 г. Със Закона за насърчаване на заетостта се уреждат обществените отношения при насърчаването и запазването на заетостта, професионалното ориентиране и обучението на възрастни, посредничеството по информиране и наемане на работа в държавата ни, както и в други държави членки на Европейския съюз или държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, посредничество по информиране и наемане на работа на чужденци в Република България и при регулиране достъпа на до пазара на труда на чужденци – граждани на трети държави (по арг. на чл. 1 от ЗНЗ). В разглеждания случай се касае за посреднически услуги, които могат да извършват частните посредници на пазара на труда. В подзаконов нормативен акт – Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа са уредени условията и редът за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в Република България, както и задължителните изисквания за съдържанието на посредническите договори. Въведените в тази област нормативно регулирани отношения по осъществяването на посредническа дейност за наемане на работа определят условията и реда за регистрация на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗНЗ за осъществяване на посредническа дейност и за отказването и прекратяването й. В посочената разпоредба е прието, че посредническите услуги по заетостта се организират и предоставят от лица, които имат право да предоставят посреднически услуги по заетостта като за тази цел следва да са регистрирани. Извършването на посредническа дейност е регламентирано в глава трета "Извършване на посредническа дейност", а в чл. 22 от раздел първи от същата Наредба е уредено, че посредникът следва да притежава удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност, като същото следва да е постановено на видно място в офиса му – чл. 22 от процесната. В раздел втори от същия подзаконов нормативен акт е детайлизирана регистрацията и отказването и прекратяването на посредническата дейност. Разглеждания случай касае прекратяване на регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в Република България, извършвана от [фирма]. Съгласно чл. 13 от Наредбата регистрацията се прекратява със заповед на министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице по искане на посредника (т. 1) и в случаите по чл. 15, ал. 1 от НУРИПДНР. Както инстанцията по същество правилно е посочила, основанието, на което заповедта за прекратяване на регистрацията е издадена е на осн. чл. 15, ал. 1, т. 3 от подзаконовия нормативен акт (изм. – ДВ, бр. 22 от 2010 г., бр. 82 от 2014 г., в сила от 03 октомври 2014 г.) и тъй като съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, по силата на чл. 142 от АПК, то тази разпоредба е приложима в редакцията й към 03 октомври 2014 г., тъй като оспорената пред тричленния състав на Върховния административен съд, заповед на министъра на труда и социалната политика е издаден малко повече от месец след законодателната промяна. Фактическият състав на изменената и приложима разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 3, предл. първо от Наредбата проявява действието си по отношение на настъпването на основанието за прекратяване на регистрацията, когато е налице влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание за нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗНЗ за сключване на посреднически договор с лицата търсещи работа. По безспорен начин от данните по делото се установява, че е налице предпоставката на основанието за издаване на заповедта. Правилно инстанцията по същество е констатирала, че при допускане посоченото нарушение на изискванията при извършване на посредническата дейност може да се прекрати регистрацията на посредника. В случая нарушението е установено по безспорен начин – с наказателно постановление, влязло в сила след проведен съдебен контрол по отношение на неговата законосъобразност. Освен това, нормативната уредба, регулираща тази дейност, не е предвиден срок от извършване на нарушението, след изтичане на който регистрацията да бъде прекратена. Липсата на такъв срок задължава административния орган да прекрати регистрацията при установено нарушение по чл. 15, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, независимо от продължителността на периода от извършване на нарушението до издаване на административния акт. Пред настоящата касационна инстанция, процесуалният представител на [фирма], излага оплаквания, че със заповедта на министъра се налага второ административни наказание за едно и също нарушение, което противоречи на основния принцип в административното право, че никой не може да бъде наказан повторно за нарушение, за което вече е бил наказан с влязло в сила наказателно постановление. Това възражение е неоснователно. С обжалвания по съдебен ред и влязъл в сила акт за установяване на административно нарушение № 16-000206 от 28 март 2014 г. за налагане на административно наказание имуществена санкция на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 (хиляда лева) за допуснато нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗНЗ за сключване на посреднически договор с лицата търсещи работа. Този акт е взет предвид от министъра на социалната политика като е съобразил допуснатите, от търговското дружество, нарушения, които е посочил, че се изразяват в обстоятелството, че посредникът не е сключил посреднически договори с търсещите работа лица, поради което е съобразил виновното поведение въз основа на извършените констатации от длъжностното лице към дирекция "Инспекция на труда" – [населено място], извършили проверка на [фирма]. С оглед доказаното виновно поведение от страна на посредника за нарушение на конкретната забрана е издал оспорения, пред първоинстанционния съд, административен акт и е прекратил регистрацията на дружеството за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за страната. Това правомощие на компетентния орган няма характер на наказателна санкция, както сочи касаторът. С акта за установяване на административно нарушение е наложена санкция за извършено административно нарушение и с нея се принуждава нарушителя да претъпи определено по закон увреждане, изразяващо се в материален интерес като целта му е да окаже предупредително и превантивно действие върху самия него, респ. на обществото. Заповедта за прекратяване на регистрацията е свързва определеното поведение с правото на ресорния министър да прекрати разрешената от него дейност по предоставяне на посреднически услуги за наемане на работа. В случая министърът на труда и социалната политика, след като разрешава, то той е и нормативно определеният, който да извърши обратно - да преустанови дейността по предоставянето на посреднически услуги (по арг. на чл. 13 от НУРИПДНР). Следователно законодателят свързва определеното поведение с правото на административния орган да прекрати разрешената от същия орган дейност по предоставяне на посреднически услуги за наемане на работа. Предвид изложеното, настоящият петчленен състав счита, че не са налице релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски не следва да се присъждат.