Решение № 15816 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6922/2011 г.
ВАСVI отделение30.11.2011 г.докладчик Александър Еленков
Диспозитив
Оставя в сила решение № 185 от 08.04.2011 г. по адм. дело № 202/2011 г. на Административен съд - гр. Плевен. Осъжда Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Плевен да заплати Агнешка Панайотис Белчу, Иван Стоянов Ватовски и Игнат Кръстев Маринов, всичките от гр. Плевен, общо 350 (триста и петдесет) лева възнаграждение за един адвокат в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15816 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6922/2011 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Плевен, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Елеонора Валентинова Радулова, срещу решение № 185 от 8.04.2011 г. по адм. дело № 202/2011 г. на Административен съд - гр. Плевен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че със заповед № РД-10-Р-271 от 30.11.2010 г. касационният жалбоподател е разпоредил да бъде извършена проверка за причинени щети на държавното обществено осигуряване от отменен акт на медицинската експертиза - експертно решение (ЕР) № 0698 от 25.03.2009 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при УМБАЛ "Д-р Г. Странски" ЕАД, гр. Плевен, отменено с ЕР № 0636 от 7.10.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Тази заповед и развилото се въз основа на нея контролно-ревизионно производство не са съобразени с изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), направено с § 66, т. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г., в сила от 31.07.2010 г., според § 77 от същите ПЗР). Според чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, в редакцията на тази разпоредба преди посоченото изменение, контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др. С изменението от 2010 г. разпоредбата вече има следното съдържание: (контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет) "за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание". Съпоставката на двете редакции води до извода, че след 31.07.2010 г. отменените актове на медицинската експертиза не могат да бъдат причина за щети на ДОО и в тези случаи не се съставят ревизионни актове за начет. Затова като е разпоредил контролно-ревизионно производство въпреки изменението на закона, касационният жалбоподател е упражнил превратно предоставената му от закона (КСО) власт и всички актове, вкл. и издаденото от него решение по чл. 117, ал. 3 КСО, издадени в това недопустимо контролно-ревизионно производство, са издадени при превишаване на власт (компетентност) и поради това нищожни. С посоченото по-горе решение, оспорено от директора на РУСО с подадената от него касационна жалба, Плевенският административен съд е обявил нищожността на решение № 6 от 1.02.2011 г. на касационния жалбоподател и на разпореждане № 55 от 10.01.2011 г. на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО при РУСО - Плевен. За да постанови този резултат съдът е приел, че с тези актове са създадени задължения за членовете на ТЕЛК при несъществуващо правно основание за това. С касационната жалба е инвокиран довод за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, който е аргументиран така: "В никакъв случай не може да се приеме тълкуването на съда, че изменения текст на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО представлява норма в обратен смисъл. Дори да е отменен израза "отменени актове на медицинската експертиза" по същество текста запазва своето значение и смисъл за съставяне на ревизионни актове за начет на физическите или юридическите лица за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание." Това становище не може да бъде споделено. Актовете на медицинската експертиза обуславят осигурителни разходи, но тези разходи не се извършват от органите на експертизата, а от овластените за това лица и институции. От друга страна съществува разлика между незаконосъобразен или неправилен акт на медицинската експертиза и акт с невярно съдържание. Никога в съдебната практика и в правната теория не е имало колебание по въпроса, че едно експертно решение, съдържащо според горестоящия орган на медицинската експертиза неправилна интерпретация на отправна точка или издадено в нарушение на процесуалните правила, установени със закона или с подзаконовите нормативни актове за експертиза на работоспособността, е различно от документ с невярно съдържание. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,