Решение № 4028 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2464/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Тампа трейд БГ ЕООД гр.Бургас, подадена чрез процесуален представител адв. Р. Станчев, против решение 590/21.01.2025г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 1852/2024г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ П-02000222136779-004-001/25.08.2022г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение 162/16.12.2022г., на Директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, в подкрепа на които се развиват подробни съображения в касационната жалба и молба на процесуалния представител с характер на писмени бележки. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, в писмено становище на процесуалния представител юрск. Л. Илиева, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира за потвърждаване на обжалваното съдебно решение, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е бил АПВ П-02000222136779-004-001/25.08.2022г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение 162/16.12.2022г., на Директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП., с който акт, издаден във връзка с решение 6922/11.07.2022г. на ВАС, е установено, че в данъчно-осигурителната сметка /ДОС/ на дружество Тампа Трейд БГ ЕООД няма останала надвнесена сума, тъй като всички налични и влезли в сила задължения са били своевременно погасени/прихванати или погасени по давност, поради което не са прихванати или възстановени такива суми. За да потвърди издадения АПВ, данъчният директор в решението си, издадено при задължителното обжалване по административен ред, е приел за обоснован и законосъобразен формирания в АПВ извод, че в резултат на извършената нова проверка, възложена в изпълнение на постановеното решение от 17.07.2021г. на АС Бургас, потвърдено с решение на ВАС от 11.07.2022г., към датата на издаване на АПВ 25.08.2022г. по ДОС на дружество Тампа Трейд БГ ЕООД няма надвнесена сума по отменените РА, която да подлежи на възстановяване. Органът по приходите, както и данъчният директор са извършили преценка на внесените от дружеството суми, на погасените суми по давност и на дължимите и възстановени такива по влезли в сила РА. Изрично в решението на данъчния директор е посочено, че основното заключение на ССчЕ, кредитирано от съда и послужило като база за формиране на решаващите мотиви на съда по адм. Дело 2342/2019г. на АС Бургас, е дадено при явно нарушение на процесуалните правила. Данъчния директор обсъжда заключението приетата от съда експертиза като не приема подхода на вещото лице и счита, че направените от него изчисления са абсолютно погрешни, направените преизчисления са недопустими. За да потвърди обжалвания АПВ данъчния директор приема, че претенциите на дружеството и в частност сумата от 77 920,38лв., цитирана в решението на АС Бургас и посочена от вещото лице като отразена и налична в ДОС на дружеството, не попадат в материалноправния обхват на образуваното производство за извършване на проверка, приключило с издаване на обжалвания пред него АПВ, тъй като тази сума е неотносима към неговия предмет. Така издадения АПВ, потвърден с решението на данъчния директор, е обжалван по съдебен ред. При първото разглеждане на делото в АС Бургас е постановено решение 1672/28.02.2022г. по адм. Дело 2200/2022г. на същия съд, с което е обявен за нищожен АПВ П-02000222136779-004-001/25.08.2022г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас. Административният съд е отчел противоречие с влязлото в сила решение 718/17.05.2021г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 2342/2019г., с което е отменен предходен АПВ от 16.05.2019г. и преписката е върната на органа по приходите за ново произнасяне по заявление вх. Т-00-3610/12.04.2019г. Според съда, с предходното решение на административния съд е прието наличие на суми подлежащи на възстановяване, като данъчния орган не се е съобразил с изложените от съда мотиви, а е извършил нов анализ и подробен разбор на задълженията и плащанията преди 12.04.2019г., като е прието за неправилно заключението по ССЕ. Според първоинстанционния съд след като на съдебна проверка е бил подложен предходния АПВ и по него са дадени задължителни указания, след отмяната му и връщане на преписката на данъчния орган, е недопустимо да се подлагат на нова проверка установяванията и изводите на предходния съдебен състав. Правните изводи в оспорения АПВ от 25.08.2022г. противоречат на правните изводи и дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона относно незаконосъобразността на предходния АПВ в решение 718/17.05.2021г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 2342/2019г., което води до нищожност на новия акт, предвид нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК. По реда на касационния контрол решение 1672/28.02.2022г. по адм. Дело 2200/2022г. на АС Бургас е отменено с решение 11066/16.10.2024г. по адм. Дело 4316/2024г. на ВАС като са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото съдът да подложи на анализ и разбор подаденото заявление от 26.07.2022г. от Тампа Трейд БГ ЕООД до директора на ТД на НАП Бургас и с оглед останалите събрани доказателства да извърши преценка дали то е сложило начало на нова процедура по прихващане и възстановяване или е част от старата процедура предвид отменителното решение на АС Бургас от 17.05.2021г. и съответно да извърши преценка дали са налице предпоставките за обявяване на акта за нищожен. При повторното разглеждане на делото пред АС Бургас е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение 590/21.01.2025г. по адм. Дело 1852/2024г. , с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АПВ П-02000222136779-004-001/25.08.2022г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас. При новото разглеждане на делото не са събрани нови доказателства, а в своите защити страните са изложили твърдения за характера на молбата от 26.07.2022г. като процесуалният представител на дружеството е твърдял, че то не е ново искане, а е изцяло съобразено с мотивите на отменителните съдебни решения като разликата в сумите е в резултат на приетото от съда относно установения размер на надвнесени и невъзстановени суми по ДОС на дружеството. От друга страна процесуалният представител на приходните органи е твърдял, че заявената претенция от 26.07.2022г. е различна по размер, липсва индентитет на предмета. За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е възприел тезата на приходните органи и след като в изпълнение на дадените задължителни указания на ВАС е направил съпоставка между двете заявления на дружеството 1. - с вх. Т-00-3610/12.04.2019г., по което е издадено АПВ П-02000219077122-004-001/16.05.2019г., потвърден с решение 155/28.08.2019г. директор на дирекция ОДОП Бургас, с което е отхвърлено искането за възстановяване на сума в размер на 483 914лв и което АПВ е отменено с решение 718/17.05.2021г., постановено по адм. дело 2342/2019г. АС Бургас, потвърдено с решение 6922/11.07.2022г., постановено по адм. дело 7169/2021г. на ВАС и преписката е върната на данъчния орган за произнасяне по заявлението от 12.04.2019г. и за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя от 12.04.2019г. съобразно установените от съда суми, подлежащи на възстановяване и; 2. с вх. ИТ-00-5234/26.07.2022г.,подадено по изп. Дело 72/2010г. с искане за възстановяване на сума от 129 991.11лв. съобразно решенията на АС Бургас и ВАС. Първоинстанционният съд е приел, че второто заявление е ново искане за издаване на акт по реда на чл.129,ал.3 ДОПК по две причини ..липсата на правна възможност за уточняване на първоначалното заявление на такъв етап /след произнасяне и на съда с влязъл в сила съдебен акт/, така и очевидната разлика в направеното по съдържание волеизявление /относно посеченият претендиран размер/....Като е приел, че обжалваният пред него АПВ е издаден по ново искане на дружеството, спрямо което не е приложима задължителната сила на влезлите в сила съдебни решения по адм. дело 2342/2019г. на АС Бургас и позовавайки се събраните доказателства и приетото експертно съдебно-счетоводно заключение за липса на установени надвнесени суми от адресата на акта като предпоставка за възстановяване или прихващане на суми в негова полза, съдът е отхвърлил жалбата срещу обжалваното АПВ. Решението на АС Бургас е неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано. Видно от заявлението на дружеството от 26.07.2022г. е, че същото е отправено до приходните органи и публичния изпълнител по образуваното срещу дружеството изп. Дело 72/2010г. и не съдържа искане за издаване на АПВ, нито искане за оттегляне или за изрично уточняване на предходното искане от 2019г. за издаване на АПВ. Отправената претенция е за възстановяване на сумата от 129 991,11лв. по запорираната банкова сметка на дружеството, така както е посочен този размер в решенията на съда, които са приложени. Неправилно е тълкувана от съда волята на страната. Възприетото като ново искане за издаване на АПВ или уточнение на предходно искане за издаване на АПВ не съставлява такова, за което нито има изрично заявена воля в този смисъл, нито е допустимо такова уточнение. Приходните органи са били длъжни да издадат отново АПВ , предвид отмяната на предходния, по силата на висящото пред тях искане за издаване на АПВ от 2019г. и по силата на дадените задължителни указания на съда. Обемът и предметът на действие е обусловен от предходното искане и не може да бъде променян или доуточняван. Допустимо е оттегляне на искането, но ако е изрично и надлежно направено, каквато претенция в заявлението от 2022г. не се съдържа. Подаденото от дружеството заявление след влизане в сила на съдебното решение цели да задейства администрацията, има уведомителен характер за приходните органи и най-вече за публичния изпълнител, относно решението на ВАС, в случай че същото не им е станало известно. Посочената сума от 129 991,11лв. не променя предходното и висящо искане, за което няма изрично заявена воля, а показва приемане и съгласие с изводите на съда. С оглед изложеното дотук обжалваното решение на АС Бургас като неправилно подлежи на отмяна. Вместо него и на основание чл.227,ал.1 АПК следва да се постанови ново решение по съществото на спора. Нормата на чл. 177, ал. 2 АПК предвижда, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. За да е нищожен административният акт на това основание, следва да е в противоречие с влязло в сила решение, което разрешава спора със сила на пресъдено нещо. За да се установи последното, следва фактите по новия издаден акт изцяло да припокриват тези по отменения т.е. да е налице пълна идентичност между постановения и отменен предходен акт и новия такъв. След като приходните органи са сезирани с искане за издаване на АПВ - с вх. Т-00-3610/12.04.2019г., по което няма произнасяне предвид отмяната по съдебен ред на АПВ П-02000219077122-004-001/16.05.2019г., потвърден с решение 155/28.08.2019г. директор на дирекция ОДОП Бургас и след като с отменителното съдебно решение изрично е постановено връщане на преписката на ТД на НАП Бургас за ново произнасяне по същото заявление, при дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона на основание чл.160,ал.3 ДОПК, то приходните органи са били длъжни да издадат АПВ по висящото пред тях искане, в резултат на което е издаден АПВ П-02000222136779-004-001/25.08.2022г. при пълен идентитет с предмета на предходния, отменен по съдебен ред АПВ. Разглеждане на ново искане, или на каквото и да било друго искане, освен оттегляне от молителя, за каквото процесуално действие обаче липсват данни и индиции, в това производство по реда на чл.129,ал.3 ДОПК, би било недопустимо. Предмет на обжалвания АПВ е именно останалото висящо искане по заявление с вх. Т-00-3610/12.04.2019г., което е видно и от вписаното в акта основание за издаването му /решение 6922/11.07.2022г. на ВАС/. Влязлото в сила съдебно решение 718/17.05.2021г., постановено по адм. дело 2342/2019г. на АС Бургас, потвърдено с решение 6922/11.07.2022г., постановено по адм. дело 7169/2021г. по описа на ВАС, се ползва със сила на пресъдено нещо за страните по делото чл.177, ал.1 от АПК. Ответникът е бил длъжен да зачете правните му последици, като се съобрази с дадените от съда задължителни указания по приложението на материалния закон. С посоченото съдебно решение АПВ от 16.05.2019г. е бил отменен и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя от 12.04.2019г., тъй като съдът установява наличие на суми, подлежащи на възстановяване в посочени в мотивите размери, поради което и се отменя обжалвания АПВ, а преписката се изпраща за издаване на нов АПВ при дадени задължителни указания по реда на чл.160,ал.3 ДОПК. Тези указания категорично не са спазени. Вместо това, е направен нов анализ и разбор на задълженията и плащанията, направени са нови фактически установявания, обсъждани са процесуалните действия на съда по приемане на експертното заключение, както и съдържанието и изводите на последното. В решението на данъчния директор се оспорват в цялост фактическите и правните изводи на влезлите в сила съдебни решения като се заявява, че те почиват на изцяло грешен прочит на доказателствата по делото и на приложимия закон. Съображенията на данъчния директор за постигнатия от съда погрешен правен резултат съставлява недопустим извънстанционен съдебен контрол. Обжалваният АПВ и потвърждаващото го решение противоречат на съдебно решение, ползващо се със задължителна сили и стабилитет, което положение е скрепено с най-тежката санкция да е нищожно по смисъла на чл.177,ал.2 АПК. В издадения АПВ не е посочен нов правопроменящ юридически факт, при наличието на който би се стигнало до преодоляване установения в решението на съда от 2021г. материалноправен порок. Предвид изложеното и в решението си по съществото на спора касационният съд следва да обяви нищожността на обжалвания АПВ. Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.3 от ДОПК, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Делото следва да се върне на компетентния орган по приходите за ново произнасяне, съобразно задължителните указания, дадени с дадени с решение 718/17.05.2021г., постановено по адм. дело 2342/2019г. по описа на Административен съд Бургас, потвърдено с решение 6922/11.07.2022г., постановено по адм. дело 7169/2021г. по описа на ВАС, VІІІ отд. При този изход на спора обжалваното решение следва да се отмени и в частта на присъдените разноски в полза на приходната администрация. В нейна тежест са направените разноски от касатора за всички съдебни инстанции при разглеждане на делото на два пъти пред АС Бургас и пред ВАС. Заявени са претенции за заплащане и възстановяване на разноски от процесуалния представител на касатора, поради което липсата на представен списък по чл.80 от ГПК, не е пречка за присъждането им. По делото са налични доказателства за направени от жалбоподателя разноски в размер на 770.00 лева и за държавна такса и за експертиза в първа съдебна инстанция и за 1040лв. за държавна такса в касационното производство, които общо в размер на 1810лв. следва да се присъдят в тежест на ответника по касация. Водим от горното и на основание чл.227,ал.1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение