Решение № 4332 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10463/2012 г.

ВАСIV отделение28.03.2013 г.докладчик Светослав Славов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 357/3.05.2012 г. по адм. д. № 3/2012 г. на Административен съд София-област. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4332 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10463/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството по делото е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Траянка Трайчова Цветанова от с Владо Тричков, обл. София, против Решение № 357/03.05.2012 г. по адм. д. № 3/2012 г. на Административен съд София - област, с твърдения за неправилност на същото като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 1 от ЗОС и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба се моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по делото - кметът на община Своге, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взема становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, тъй като процесният имот е отчужден по реда на ЗПИНМ (отм.), като мероприятията за отчуждаването са реализирани, същият не попада в хипотезата на чл. 31 от ЗОС в редакцията на закона /ДВ, бр. 101/2004 г./. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 3/2012 г. на Административен съд София - област е образувано по жалба на настоящия касатор, против отказа на кмета на община Своге, обективиран в писмо изх. № 1447/17.11.2011 г., постановен по нейно искане за отмяна на отчуждаването на част от УПИ № VIII - 501, в кв. 39 от ПУП на с. Владо Тричков, общ. Своге, обл. София, в. з. "Клисура, Говедарника, Пехчаница" по реда на чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. За да постанови обжалвания резултат съдът е посочил, че Законът за общинската собственост е в сила от 01.06.1996 г. Приел е, че нормата на чл. 31, ал. 1 ЗОС в частта, в която е уредено правото да се иска отмяна на отчуждаването, е материалноправна и няма обратно действие. Приел е също, че разпоредбата на чл. 31 от ЗОС, съдържаща самостоятелни основания за отмяна на отчуждаването следва да се прилага само за отчуждаванията, които са извършени при действието на този закон. Посочил е, че ако отчуждаването е извършено на основание други нормативни актове от преди приемането на закона през 1996 г., отмяната на отчуждаването в случаите на отчуждени имоти, върху които не е реализирано благоустройствено мероприятие, може да се иска само по реда, посочен в някой от реституционните закони. В този смисъл е цитирал и Тълкувателно решение № 1/2011 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Върховния административен съд намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Към изложените от съда мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, следва да се добави, че съгласно тълкувателно решение № 1 от 07.02.2011 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, не може на основание чл. 31 от ЗОС да се иска отмяна на отчуждаване, извършено по реда на други закони, преди влизането в сила на Закона за общинската собственост. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС съдържа самостоятелни основания за отмяна на отчуждаването, приложими само за отчуждавания, извършени по реда на ЗОС и не може да релевира основание за отмяна на отчуждаване извършено преди неговото приемане при друга нормативна уредба. За отчуждаванията, извършени преди влизане в сила на ЗОС по реда на други закони, е приложима уредбата според реституционните закони, приети след 1991 г., чиито хипотези и материални предпоставки са различни от тези, уредени в чл. 31, ал. 1 ЗОС. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че част от УПИ № VIII - 501, в кв. 39 от ПУП на с. Владо Тричков, общ. Своге, обл. София, в. з. "Клисура, Говедарника, Пехчаница" е отчужден през 1971 г. по реда на Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/, а мероприятието за което е отреден имота за изграждане на улица е било реализирано. Отмяната на отчуждаванията на такива имоти е допустима по реда и условията на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС от 1992 г. Отчуждаванията на тези имоти е недопустима по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Така е защото Закона за общинската собственост е в сила от 1.06.1996 г. и в преходните и заключителни разпоредби, не е придадено обратно действие на негови разпоредби. Както беше посочено по-горе, разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, в редакцията на нормата към депозиране на искането за отмяна, съдържа самостоятелни основание за отмяна на отчуждавания и се прилага само за отчуждавания, които са извършени при действието на този закон. Закона за общинската собственост не дублира правата на отчуждените собствени с реституционните закони, приети след 1991 г., в това число и със Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. По тази причина, разпоредбата на чл. 31 от ЗОС е неприложима за отмяна на отчуждавания, извършени по реда на други закони, каквото е отчуждаването предмет на спора по адм. д. № 3/2012 на Административен съд София-област. С оглед изложеното, Върховния административен съд намира, че не са налице твърдените с касационната жалба отменителните основания на решението на Административен съд София-област. Същото е правилно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1