Решение № 5374 от 3.6.2022 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение03.06.2022 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5657/08.10.2021 г., постановено по адм. дело 2787/2021 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране, с адрес гр. София, бул. Княз Дондуков 8-10 да заплати на Д. Туленинов от гр. Бургас разноски по делото, в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ ЮЛИЯН КИРОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуални си представител юрк. Бельова срещу решение 5657/08.10.2021 г. по адм. д. 2787/2021 г. Административен съд София-град, с което по жалба на Д. Туленинов от гр. Бургас срещу Решение Ж-695/11.12.2019 г. на КЕВР е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. Е-11Д-00-40/22.10.2019 г. и е върната преписката на КЕВР за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да се потвърди изцяло законосъобразността на процесния административен акт на КЕВР. Претендира юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Д. Туленинов от гр. Бургас, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Стоянова, оспорва жалбата като неоснователна и моли оспорения съдебен акт като правилен да се потвърди. Моли за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. Ответникът Електроразпределение Юг АД, със седалище гр. Варна не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалбата на Д. Туленинов Решение Ж-695/11.12.2019 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. Е-11Д-00-40/22.10.2019 г., срещу Електроразпределение Юг АД, съдържащо бездействие на електроразпределителното дружество за откриване на индивидуални партиди. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, в предвидената от закона писмена форма, но при неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, счита, че решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2 изреч. второ препраща към тях. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател КЕВР за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство, като несъгласието на касатора с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Правилно административният съд е приел, че Електроразпределение Юг АД и Пайонир Девелъпмънт ЕООД са сключили договор за присъединяване 666/19.04.2006 г. за обект Жилищни сгради за сезонно обитаване. В конкретния имот били изградени жилищни сгради, които имат характер на сгради в режим на етажна собственост и в които, според данни в Имотния регистър, множество самостоятелни обекти са били продадени на различни физически лица. В Писмо изх. 79078271/18 г. било посочено, че видно от информация в ТР Пайонир Девелъпмънт ЕООД е внесло като непарична вноска в капитала на Емералд хоспиталити ООД 172 недвижими имота, имащи характер на самостоятелни обекти в сгради в режим на етажна собственост. Посочено било, че към момента Емералд хоспиталити ООД нямало право да бъде собственик на изградените енергийни обекти, доколкото с тях се захранват множество трети лица, поради което същите следва да бъдат част от електроразпределителната мрежа, собственост на Електроразпределение Юг АД. Обоснован е изводът на съда, че КЕВР не е извършила проверка дали електрическите уреди и съоръжения, които е следвало да бъдат изградени по силата на договора за присъединяване от 2006 г., сключен между Електроразпределение Юг АД и Пайонир Девелъпмънт ЕООД действително са изградени. След тази проверка и при констатация, че те са изградени, КЕВР е следвало да изиска информация от Пайонир Девелъпмънт ЕООД относно причините, поради които не се прехвърлят присъединителните съоръжения и сервитутни права и ако констатира липсата на съгласие за това е следвало да упражни правомощията си по чл. 117, ал. 8, изр. последно от ЗЕ. В решението си административният съд е обсъдил подробно относимата правна уредба, като въз основа на правилна преценка е извел единствено възможният, логически обоснован извод, съответен на изведеното от закона съдържание за незаконосъобразност на решението на КЕВР, както и правилно е върнал преписката на органа за произнасяне с ново решение, при необходимост след установяване на всички относими факти и обстоятелства за спора. Според настоящата съдебна инстанция, неправилно административният орган е отхвърлил претенциите на жалбоподателя, с мотив, че не е представен протокол от Общото събрание на етажната собственост по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС за откриване на индивидуални измервателни точки за всички апартаменти в сградата, който е задължителен реквизит за процедурата по присъединяване на отделни обекти като самостоятелни такива. Съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС, присъединяване на сградата към топлопреносната, водоснабдителната, електроснабдителната и газоснабдителната мрежа и за прекратяване на топлоснабдяването и газоснабдяването в етажната собственост - с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. Обоснован е изводът на съда, че тази разпоредба касае сгради, които не са присъединени, каквато настоящата безспорно не е. В случая, сградата е присъединена и решение на ОС на собствениците не е необходимо. Разпоредбата, на която се е позовала КЕВР е неотносима към процесния случай. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ, операторът на електроразпределителната мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, който отговаря на предвидените в закона изисквания. Безспорно е, че жалбоподателят Туленинов притежава самостоятелен обект, въведен в експлоатация, в сграда, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на това дружество. От поставянето на електрическите съоръжения под напрежение и реално ползване на електрическа енергия следва, че са изпълнени изискванията на чл. 23, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към разпределителните електрически мрежи, включително и тези, относими към предвидените средства за измерване на потребена енергия от бъдещите клиенти. Правилен е изводът на съда, че съществуващите договорни отношения между трето лице, сключило договор за присъединяване на обект на потребител с Електроразпределение Юг АД, касаещи прехвърляне собствеността на вече изградените съоръжения за присъединяване, са неотносими към направеното искане за откриване на самостоятелна партида за реално ползвана електрическа енергия. Спорът относно собствеността на съоръженията за присъединяване, следва да бъде разрешен при приложението на разпоредбата на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, съгласно който собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти, ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията, като при непостигане на съгласие комисията разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по методиката. Уреждането на облигационните отношения в тази връзка няма никакво отношение към задължението на електроразпределителното дружество за присъединяване на самостоятелния обект. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Такива се следват на ответника - Д. Туленинов от гр. Бургас в размер на 1 200 лв., съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 17.01.2022 г. л. 17 от делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,