Решение № 12860 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8794/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Т. Койчев от гр. Стара Загора, чрез процесуалния му представител адв. Гачева, срещу решение 172 от 11.06.2020г., постановено по адм. дело 476/2019г. на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 10 00 1036 от 06.06.2019г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е наредено на Т. Койчев да премахне незаконен строеж от пета категория: триетажна жилищна сграда, намиращи се в УПИ XIII 589,590, кв. 26, по плана на гр. Стара Загора, изграден върху недвижим имот общинска собственост без строителни книжа. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за това, че спорният строеж в частите му на първия и втория етаж е недопустим по правилата на § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ. Излага съображения за търпимост на спорния строеж като извършен в рамките на времевия период визиран в правната норма, както и при спазване на отстоянията откъм дъното на парцела по регулационния план, действал към момента на изграждането му. Твърди допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е събрал доказателства за действието на този план, както и поради това, че не е допуснал спиране на съдебното производство във връзка с наличие на преюдициален спор по адм.д. 187/2020г. на АС гр. Стара Загора, по което е оспорен и е поискано прогласяване на нищожността на сегадействащия ПУП за района от 1992г. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Кметът на община Стара Загора, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно, а касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. За да постанови оспореното решение Административен съд гр. Стара Загора е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при надлежна индивидуализация на спорния строеж, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж без разрешение за строеж и строителни книжа в нарушение на разпоредбите на ЗУТ, който подлежи на премахване на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Приел е и че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като по отношение на третия етаж на строежа е установено, че е извършен през 2018г. и излиза извън времевите рамки, при които е допустима преценката на търпимостта на строежа. По отношение на първия и втория етаж на спорния строеж е приел, че от доказателствата е установено, че същите са извършени към 1983г., но според приетата по делото СТЕ е установено, че към настоящия момент е в сила план за регулация, одобрен със заповед 214 от 25.02.1986г. и променен със заповед 2753 от 06.10.1992г., според които планове за регулация спорният строеж попада в дъното на регулационната граница на УПИ XIII 589, 590, кв. 26, съответно в тази връзка строежът не отговаря на сегадействащите плавила и норми по устройство на територията в частност на чл. 31 ал. 1 т. 2 ЗУТ, според която отстоянието до границата към дъното на УПИ на жилищни сгради следва да е най малко 5 м. Приел е и че спорният строеж не съответства на правилата и нормите по устройство на територията и на регулационния план, действал и към момента на извършване на строежа. Достигнал е до този извод като е посочил, че действалия към момента на извършване на строежа план е одобрен със заповед 1087 от 23.06.1961г., който в частта за територията, в която се намира имота, не е запазен, но по делото е представена регулационна скица 724 от м. Юни 1977г., която е издадена въз основа на регулационния и застроителен план одобрен със заповед 1087 от 23.06.1961г. и от графичната й част е видно, че регулационната граница между УПИ XIIIгонс /сега 589,590/ и XIгонс /сега 587/ е северна и съответно първият и вторият етаж на спорната сграда, извършени 1983г. и към онзи момент са попадали на регулационната граница откъм дъното на имота УПИ XIII 589, 590. Приел е, че това разположение не съответства на чл. 13 ал. 2 от Наредба 5 от 1977г. за плавилата и норми по териториално и селищно устройство /отм./, действала към момента на изграждане на тази част от строежа. Поради това е приел, че спорният строеж в цялост не е търпим строеж по § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, съответно подлежи на премахване. По тези съображения съдът е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването. Оспореното решение на Административен съд гр. Стара Загора е правилно. При постановяване на оспореното решение АС гр. Стара Загора не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително назначената, изслушана и приета съдебно техническа експертиза, е коментирана от съда, и същият се е позовал на релевантните технически установявания в нея. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила, от категорията на съществените, при издаване на заповедта. Правилно в оспореното решение е прието, че нареденият за премахване строеж е индивидуализиран в оспорената заповед. Видно от текста на заповедта и от окомерна скица, направена към изготвения констативен акт, въз основа на който е издадена, ясно се установява за кой строеж, изграден без строителни книжа и разрешение за строеж, е наредено премахването, както и ясно се разбира на какво основание същият е приет за незаконен. Не се установява и нарушение относно компетентността на органа, издал заповедта, тъй като правомощия за строежи от четвърта до шеста категория са предоставени на Кмета на община, в случая Кмета на община Стара Загора. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорният обект представлява строеж. Това се установява от събраните по делото доказателства, включително приетата СТЕ, а именно наличието на строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, като за него не е издадено разрешение за строеж, няма одобрени строителни книжа и съответно представлява незаконен строеж, който подлежи на премахване. От доказателствата по делото се установява, че с договор за отстъпено право на строеж върху урегулирано държавно място от 06.07.1962г. на Т. Койчев, наследодател на жалбоподателя е отстъпено право на строеж върху УПИ XIII, кв. 26 по плана на гр. Стара Загора, както и е издадено строително разрешение 430 от 09.07.1962г. за построяване на жилищна сграда с площ от 54 кв.м. От доказателствата по делото се установява и не е спорно между страните, че тази сграда е построена, тя е едноетажна и е различна от спорния и нареден за премахване строеж триетажна жилищна сграда, построена в по късен етап и без строителни книжа. На следващо място законосъобразен е и извода и съответен на събраните доказателства, за неприложимост на § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, която е относимата в случая разпоредба, предвид периода на извършването му, както и на § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ /за третия етаж/, по отношение на спорния строеж, както и извода, че не може да се приеме, че е търпим строеж, неподлежащ на премахване, по посочените разпоредби. Правилен е извода, че по отношение на третия етаж посочените разпоредби са неприложими, тъй като е доказано, че е извършен през 2018г. По отношение на останалата част от строежа това е така, тъй като спорният строеж е извършен през периода 1983г. и за него е приложима съответно разпоредбата на § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, която предвижда, че строежите са търпими, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването им или по сегадействащите. Във връзка с подадена жалба от Т. Койчев с искане за прогласяване на нищожност на заповед 2753 от 06.10.1992г. и образувано по нея адм.д. 187/2020г. на АС гр. Стара Загора, настоящият състав спря производството по настоящото дело до произнасяне на съда с окончателно решение по искането за прогласяване на нищожността на заповедта, с която е одобрен регулационният план от 1992г. С решение 459 от 03.11.2020г. по адм.д. 187/2020г. АС Стара Загора е прогласил нищожността на заповед 2753 от 06.10.1992г., като това решение е оставено в сила с решение 9754 от 28.09.2021г. по адм. Д. 1266/2021г. на Върховния административен съд. Настоящата инстанция съгласно чл. 142 ал. 2 АПК следва да съобрази и този настъпил факт. А именно, че с обратна сила отпадат последиците от прогласената за нищожна заповед, с която е одобрено изменение на регулационния план. Съответно в тази връзка като сегадействащ план следва да се приеме, че е този одобрен със заповед 214 от 25.02.1986г., по който се установява, че спорната сграда не попада на регулационната граница към дъното на УПИ XIII 589, 590, тъй като по този план дъното на посочения УПИ е бил много по на север и границата му с УПИ XIгонс е била само източна и странична /с изменението от 1992г. УПИ XI е разширен и границата му с УПИ XIII става северна, като в него се включват части от ПИ 589 и 590/. Въпреки така посочено, че по плана от 1986г., който следва да се приеме за сегадействащ, спорната сграда не попада в дъното на имота, то предвид събраните доказателства, настоящият състав намира за правилен като краен резултат извода на АС гр. Стара Загора, че спорният строеж не е търпим строеж по смисъла на § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като не допустим както по действалия към момента на извършването му ПУП от 1961г. /индикация за предвижданията, на който се съдържат в представена по делото регулационна скица 724 от м. Юни 1977г./, така и по сегадействащия план, който настоящата инстанция приема, че е този от 1986г., както и по правилата и нормите по устройство на територията действа както към момента на извършване на строежа 1983г. така и по сегадействащите норми по следващите съображения. Видно от събраните по делото доказателства, включително окомерна скица на местонахождението на спорния строеж към констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед, така и съобразно констатациите на приетата по делото и неоспорена СТЕ, се установява, че спорната сграда се намира на страничната регулационна граница с ХIV 591, 592 без да е спазено изискване за отстояние от нея. От представената по делото регулационна скица 724 от м. Юни 1977г., която е извадка от действащия към онзи момент регулационен и застроителен план за местността, одобрен със заповед 1087 от 23.06.1961г. /отбелязано е в самата скица/ е видно, че по този план за УПИ XIII e предвидено свободно застрояване с масивна жилищна сграда на един етаж, близнак, като така предвидените сгради са ситуирани но вътрешната имотна граница между ПИ 589 и 590, а към УПИ ХIV 591,592 е предвидено законово отстояние до страничната регулационна граница. Това предвиждане на застроителния план за УПИ XIII, а именно свободно застрояване е запазено и в плана от 1986г., по който също е предвидено отстояние към страничната регулационна граница на УПИ XIV 591, 592. От доказателствата се установява, че спорната сграда като изградена на страничната регулационна граница с УПИ XIV 591, 592 е изградена при условията на свързано застрояване. По този начин тя не отговаря на първото условие по § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ, а именно да е съответна на предвижданията на действащия към момента на извършването й или по сегадействащия подробен устройствен план, тъй като при предвидено свободно застрояване и при отстояние към страничните регулационни граници на УПИ същата е изградена без спазване на такова. Съответно спорната постройка не съответства не само на предвижданията на ПУП за отстояние до страничната регулационна граница /достатъчно основание за да се приеме, че спорният строеж не е търпим, тъй като § 16 ал. 1 изисква кумулативното наличие на съответствие и на ПУП и на правилата и нормите по устройство/, но и на правилата и нормативите по устройство на територията тази връзка. По изложените съображения е правилен като краен резултат извода на АС гр. Стара Загора за това, че спорният строеж не отговаря на изискванията по § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ за търпимост. Поради това е и правилен извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото. Воден от горното и на осн. чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,