Решение № 3089 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12812/2020 г.
ВАСI отделение09.03.2021 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1300/12.10.2020 г. на Административен съд Бургас по административно дело № 1275/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-43-0364490/16.03.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на [фирма] против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-43-0364490/16.03.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер 270 лева. Решението не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 3089 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12812/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 1300/12.10.2020 г. на Административен съд Бургас по административно дело № 1275/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-43-0364490/16.03.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него са осъществени материалните предпоставки за налагане на ПАМ и при определяне на срока на мярката не е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, а съдът а пропуснал да вземе предвид наличието на мотиви относно срока. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация [фирма], чрез повереник изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Бургас заповед по отношение на [фирма] са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – магазин за цветя в [населено място], [улица] за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена контролна покупка на стойност 3 лева на 06.03.2020 г., за която е платено в брой. Органите по приходите са установили и положителна касова разлика в размер 42. 70 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с тежестта на нарушението; наличието на касова разлика с произход други неотчетени продажби и среднодневен оборот от 47. 59 лева; наличието на непогасени публични задължения и декларираните ДФР за предходните три отчетни години. За да отмени заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ, включително неизпълнението от жалбоподателя на задължението му за издаване на касова бележка. Според него жалбоподателя е нарушил реда за документиране на извършена продажба на стоки с издаване на фискален бон. Решаващият му извод е за липса на мотиви за избора на срок на мерките на административна принуда, което препятствало преценката за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Вярна е констатацията на първостепенният съд за неизпълнението на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка за извършена от него продажба на стоки. Доказателствено средство за правно релевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът за проверка от 06.03.2020 г., а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 3 от Наредбата/. Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон се установява от същия протокол и от изведения при проверката дневен финансов отчет с номер, под който е следвало да бъде издадена фискалната бележка. Положителната касова разлика сочи на неизпълнение и на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Не се основава на съдържанието на административния акт изводът на съда за липса на мотиви относно срока на мерките. Съществуват относими към определяне на срока на ПАМ мотиви в заповедта за налагането им, които съдът не е обсъдил. Описан е начинът на организиране на отчетността на търговеца, който да води до отклонение от данъчно облагане - предвид установената разлика между фактическата и регистрираната касова наличност, която надвишава многократно стойността на конкретното еднократно неизпълнение на задължението за документиране на касова продажба на стоки/услуги с фискален бон. Тежестта на нарушението е дефинирана. Тя е определяема при съотнасяне на стойността на неотчетената покупка към реализирания оборот от деня и съотнасяне към положителната касова разлика. В случая съотнесена към отчетения дневен оборот стойността на неотчетената касова продажба на стоки е незначителна /около 7. 03 %/, но касовата разлика гравитира към среднодневните обороти което е определящо за решението да се наложат ПАМ за срок около средния размер. По-кратък срок би бил несъвместим с наличието на значителна положителна касова разлика. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ. При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в общ размер 270 лева, от които по 100 лева за всяка съдебна инстанция на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и платената държавна такса в размер 70 лева за касационното обжалване. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 186, ал. 1