Решение № 7798 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14498/2017 г.

Решение № 7798 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14498/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Т., в качеството му на мл. автоконтрольор в 01 група, 01 сектор на ОПП - СДВР, против Решение № 6900/20.11.2017 г.,, постановено по адм. дело № 9572/2017 г., по описа на Административен съд С. - град, с което по жалба на Р. Т. И. е отменена като незаконосъобразна негова Заповед № 3732/02.08.2017 г., за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания административен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. О. Р. Т. Иванова от гр. С., редовно уведомена, не е представлявана и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отменил като незаконосъобразна Заповед № 3732/02.08.2017 г., издадена от Г. Х. Т., в качеството му на мл. автоконтрольор в 01 група, 01 сектор на ОПП - СДВР, за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП по отношение на Р. Т. И.. При анализ на разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП съдът приема, че мярката може да се наложи единствено когато водачите никога не са притежавали СУМПС за съответната категория или то им е отнето. В казуса не била налице такава хипотеза, тъй като случаят касаел СУМПС, което било с изтекъл срок на валидност, която хипотеза не попадала в нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Обосновал е подробно, че наложената мярка противоречи на материалния закон, целта на закона и ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. Решението е неправилно. Съгласно текста на относимата редакция на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. На първо място, нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. Фактът е от значение както във връзка с тълкуването на същата, така и във връзка с приложението на претендирания чл. 6 АПК. За приложение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, може да се говори само и единствено в хипотеза, в която органът действа при условията на оперативна самостоятелност - има право на преценка между две или повече законосъобразни възможности. В конкретната хипотеза органът няма право на такава преценка. При реализиране в действителността на фактите, представляващи основание за определяне на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да наложи предвидената в ЗДвП ПАМ, без на органа да е дадена възможност на преценка дали мярката да бъде наложена. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Касационната инстанция не споделя съображенията на АССГ относно приложението на материалното право и целта на закона и мярката. Свидетелството за управление на МПС като официален удостоверителен документ е със срок, което предопределя и срочността на правото на водача да управлява МПС, разполагайки с валиден удостоверителен документ за правоспособност. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, същото се прекратява /без значение факта, че лицето е положило изпит за правоспособност/. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ. В тази насока управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС /т. е. без лицето да притежава такова/. Дори и след изтичането на срока на действие на СУМПС водачът да запазва правото си на положен изпит за знания и умения, както и това да ползва резултата от същия, той не запазва правото си да бъде третиран като физически годен да управлява МПС. С. изтичане на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново СУМПС /т. е. то не се подновява автоматично/, към която молба да приложи определен набор документи, един от които е карта за оценка на физическата му годност. Необходимостта от проверка на физическата годност на кандидата към момента на подаване на молбата за издаване на ново СУМПС категорично обосновава извода, че след изтичане на срока на действие на СУМПС, съответното лице няма право да управлява МПС като попада в хипотеза на липса на такова /т. е. не притежава СУМПС дори и да е положило изпит за правоспособност/. Касационната инстанция не приема съжденията на първоинстанционния съд, че хипотезата включва единствено случаи на отнето СУМПС или изначална липса на такова/приравнена на липса на правоспособност/. Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде отменено поради неправилно приложение на закона. След като отмени обжалвания съдебен акт, касационната инстанция дължи решаване на спора по същество, като съставът на седмо отделение на ВАС мотивира законосъобразност на обжалваната заповед за определяне на ПАМ на всички основания по чл. 146 АПК. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Р. Т. И. срещу Заповед № 3732/02.08.2017 г., издадена от Г. Х. Т., в качеството му на мл. автоконтрольор в 01 група, 01 сектор на ОПП - СДВР, за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд