Решение № 8083 от 22.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11638/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Държавен фонд Земеделие срещу решение 3739 от 04.10.2024 г., постановено по адм.д. 530/2024 г. по описа на Административен съд- Пазарджик в осъдителните му диспозитиви. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон , при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в обжалваните му части да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд или, евентуално, ВАС да постанови друго решение по същество, с което да отхвърли изцяло предявените осъдителни искове като неоснователни. Редовно призовани за съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. От процесуалния представител на ответника, БионасЕООД с.Нова махала, община Батак, адв.И.Митева е депозиран писмен отговор на касационната жалба, както и писмена защита, с които се оспорва касационната жалба и се навеждат твърдения за неоснователност на същата, съответно за правилност на съдебното решение в обжалваните му части. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения : С обжалваното съдебно решение АС- Пазарджик е осъдил Държавен фонд Земеделие, Булстат 121100421, със седалище гр. София да заплати на БИОНАС ЕООД, ЕИК 202007522, със седалище с. Нова Махала, общ. Батак, обл. Пазарджик, сумата от 248 712,40 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 754 712,19 лева., резултат на отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане 13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх. 01-2600/321 от 22.03.2021г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и е отхвърлил същата искова претенция над тази сума до пълния й предявен размер от 264 099.86 лв / или за сумата от 15 387,46 лв/ като неоснователна; осъдил е Държавен фонд Земеделие да заплати на ищцовото дружество сумата от 166 433,11лева, представляваща обезщетение за причинени вреди- платени лихви, такси, комисиони върху сумата от 801 404.89лева., съставляваща усвоена от ответника банкова гаранция за авансово плащане, претърпени в периода от 22.03.2021г. до 05.03.2024г. и причинени от отменения като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане 13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх. 01-2600/321 от 22.03.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и е отхвърлил същата искова претенция над присъдената сума до пълния й предявен размер от 180 868л32 лв / или за сумата от 14 435,21 лв/ като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, съдът е квалифицирал първия иск като предявен на основание чл.1, ал.1 от ЗАДОВ, а втория- като предявен на основание чл.301 от АПК,предвид разпореденото с изрична законова норма предварително изпълнение на отменения впоследствие по съдебен ред Акт за установяване на публично държавно вземане. Съдът е приел първия от обективно съединените искове за частично основателен. Съдът е заключил, че е настъпила реална вреда във вид на пропусната полза от забавеното плащане на дължима парична сума, която е следвало да бъде платена, но в резултата на издадения АУПДВ / по-късно обявен за незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение/ същата е била отказана. Съдът е развил подробни съображения защо приема, че началният момент на изпадането на ответника в забава / от който момент възниква и вредата във вид на пропусната полза, определена като размер чрез законната лихва по чл.86 от ЗЗД/ е датата на издаване на незаконосъобразния АУПДВ /22.03.2021г./, а крайният момент е датата, на която, след отмяната на незаконосъобразния АУПДВ, органите на ответника са извършили първоначално отказаното плащане на главницата , а именно : 05.03.2024г. Доколкото обаче първоначално заявената от ищцовото дружество сума за окончателно плащане към 22.03.2021г. възлиза общо на 1 602 805,67 лв / без от тази сума да се приспада авансово платената сума от 801 404.89 лв /, а на 05.03.2024г. ДФЗ е оторизирал и платил 1 556 112.97 лв / заявената от ищеца сума, намалена със 46 692.70 лв финансови корекции, които ищецът не е оспорил/, то съдът е намалил съответно и претендираното обезщетение за пропуснати ползи за забава в размер на законната лихва върху главницата, като е уважил същото за сумата от 248 712,40 лв, а е отхвърлил исковата претенция над тази сума до пълния й предявен размер от 264 406,55лв като неоснователна. АС-Пазарджик е приел за частично основателен и вторият от предявените осъдителни искове- този по чл.301 от АПК. Съдът е заключил, че плащането от страна на Първа инвестиционна банка АД в полза на ДФЗ на уговорената с Договор за издаване на банкова гаранция сума от 801 404,89 лв е резултат именно от издаването на отменения като незаконосъобразен АУПДВ, доколкото тази сума е равна на авансово платената на ищцовото дружество и вече усвоена от него сума по договора му с ДФЗ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, чиято оторизация е отказана изцяло с процесния АУПДВ. Макар ДФЗ да е възстановил на ищцовото дружество тази сума на 05.03.2024г., според съда ответникът не е възстановил допълнително платените от ищеца договорни лихви и комисиони за управление, платени от него на банката във връзка със сключения договор за револвираща кредитна линия, свързан с плащането на банковата гаранция, които също били в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с предварителното изпълнение на отменения като незаконосъобразен АУПДВ. По горните съображения АС-Пазарджик е осъдил ДФЗ да заплати на БионасЕООД обезщетение за реално претърпени от него имуществени вреди в размер на 166 433,11 лв и е отхвърлил като неоснователна претенцията за 14 435,21 лв, съставляваща платени от дружеството наказателни лихва по този договор, мотивирайки се с това, че плащането на тези наказателни лихви не е в пряка причинно-следствена връзка с отменения АУПДВ, а е резултат на поведението на самия ищец. Касационната жалба е основателна. Макар валидно и допустимо, съдебното решение е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателни са развитите в касационната жалба оплаквания за провеждане на двете съдебни заседания по делото и постановяване на съдебното решение без ответникът, Държавен фонд Земеделие, да е бил редовно призован , с което същият е бил лишен от участие в цялото първоинстанционно производство. Действително ДФЗ е подал по адм.д. 230/2024г. по описа на АС- Пазарджик молба за отмяна на дадения ход на делото по същество едва на 04.10.2024г., на която дата е постановено и обжалваното в настоящото производство съдебно решение, поради което постановилият решението състав на административния съд не може да се произнесе по основателността на изложените в молбата съображения за нередовно призоваване на ответника за проведените по делото съдебни заседания. Такова произнасяне обаче се дължи от настоящата касационна инстанция. ВАС, трето отделение приема, че ответникът ДФЗ не е бил редовно призован за всички заседания, проведени по адм.д. 530/2024 г. по описа на АС- Пазарджик. В случая, за да се определи редовно или нередовно е извършеното по електронен път призоваване на ответника в исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.301 от АПК, следва да се преценява не дали и доколко подадената по електронен път призовка е надлежно получена от адресата й, съответно -приложими ли са в случай на неполучаването й правните фикции,предвидени в разпоредбите на чл.41а, ал.1, изр. последно от ГПК и/ или чл.137, ал.3, изр. последно от АПК, а дали електронният адрес, на който ДФЗ в качеството му на ответник в исковото производство бил призоваван, е надлежно посочен от същия ответник по конкретното дело електронен адрес. Настоящият касационен състав приема, че разпоредбите на чл.137, ал.2 от АПК и на чл.38, ал.1 и ал.2 от ГПК в частта им за това, че страната може да бъде призовавана валидно по електронен път само, ако същата е посочила лично съответния електронен адрес за призоваване по конкретното дело, следва да се тълкуват стриктно, а не разширително. Доколкото по делото липсват данни ДФЗ с нарочно писмено или надлежно протоколирано устно изявление да е посочил конкретния електронен адрес, на който е призоваван, като адрес за призоваване по конкретното адм.д. 530/2024г. по описа на АС- Пазарджик, то развитите в касационната жалба оплаквания за нередовното му призоваване за всички съдебни заседания, проведени по адм.д. 530/2024г. по описа на АС- Пазарджик, са основателни. Съдебното решение, постановено при неучастие на някоя от страните, която в срок се е позовала на този порок в действията на съда, е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново произнасяне от друг състав на същия административен съд, като съдопроизводствените действия по разглеждането му следва да започнат от връчването на призовки за първо съдебно заседание. При този изход от спора и предвид разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК присъждането на разноски в това производство не се дължи. Водим от горното и на основание чл.222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение