Решение № 13205 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие гр. София , чрез юриск. М. Абилов срещу решение 1194/11.07.2025 г., постановено по адм. дело 10/2025 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което по оспорване от Б. Т. Д. от гр. Търговище, е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. 01 6500/4365#3 от 08.04.20204 г., издаден от посочения по горе административен орган. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно в касационната жалба е пресъздадена установената в административното и съдебното производство фактическа обстановка. Според касатора неправилно първоинстанционният съд е приел, че правилно при извършената административна проверка е стартирала процедура за едновременно прекратяване на многогодишния ангажимент и пристъпване към възстановяване на полученото от Б. Д. финансово подпомагане. Според касатора установено е, че през 2023 г. Д. не е подала заявление за плащане по направление Биологично пчеларство по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 г. С неподаването на заявление Б. Д. е спряла да изпълнява многогодишният ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие и е подала заявление за кандидатстване и плащане по интервенция Биологично пчеларство от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 2027 г., като в таблицата е отбелязан правилният код БП от Приложение 2 към чл. 18, ал.1 от Наредба 9/26.06.2023 г. Твърди се в касационната жалба, че с неподаването на заявление от Б. Д., тя е спряла да изпълнява поетият многогодишен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие и е подала заявление за кандидатстване и плащане по интервенция Биологично пчеларство от посочения по горе Стратегически план. Сочи се, че общо получените суми по мярка 11 Биологично земеделие от Б. Д. са в размер на 12 204,19 лв. и предвид, че 2023 г. за нея е била четвъртата година от годината на отнемане на ангажимента, то сумата, която следва да възстанови е 4 881,68 лв. Изразено е несъгласие в касационната жалба с приетото от решаващия съд, че е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК доколкото при издаването на акта не е съобразена специалната материалноправна норма на чл. 9, ал. 4, т. 3 от Наредба 4/30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявление за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, според която кандидатите за подпомагане, които изпълняват поети многогодишен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, не могат да заявяват за подпомагане до края на периода на изпълнение на многогодишния ангажимент, заявените по мярката Пчелни семейства по интервенциите по чл. 1, т. 37 и т. 40. Касационният жалбоподател сочи, че съдът се е позовал на изготвената експертиза, според която предупреждението за грешка от типа worning (предупреждение) не е error (стоп грешка), която само информира и насочва кандидата, а не го ограничава да подаде ново заявление по друга мярка или интервенция и да се откаже от неприключен ангажимент. Касаторът не е съгласен и с приетото от съда, че административният орган е бил длъжен след приемане на заявлението, да се окаже съдействие на кандидата като го информира за начините на отстраняване на нередовностите или за възможните последици, съобразно вменените му задължения с чл. 47, ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. и чл. 10, ал. 9 от Наредба 5/27.02.2009 г. Касационният жалбоподател посочва, че от изготвената съдебно техническа експертиза става ясно, че служителите от Общинска служба Земеделие не разполагат с данни относно това дали конкретно физическо лице или юридическо лице участва в други мерки или интервенции, администриране от Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), т.е няма как служителят от посочената служба да предупреди кандидата дали има ангажименти, поети от предходните кампании. Според касатора незаявяването на конкретна мярка не е непълнота в заявлението, а съгласно § 1, т. 5 от ДР на Наредба 4/24.02.2015 г. очевидна грешка е грешка в декларираните биологични дейности в подаденото заявление за подпомагане по чл. 6, ал. 2 от цитираната Наредба, като въз основа на цялостната преценка на конкретния случай и при условие, че кандидатът е действал добросъвестно. Касационният жалбоподател развива и довод, че не могат да бъдат очевидни грешки всички грешки и несъответствия, резултат от проверките по чл. 10а от Наредба 5/27.02.2009 г. Във връзка с непосочването от Д. в заявлението й на мярката или биологичната дейност според касатора, Областна дирекция на ДФЗ Търговище не е имала основание да върне заявлението за редактиране и кандидата да оттегли заявлението си по интервенция БП Плащания и поддържане на биологично пчеларство и да подаде заявление за редакция, като заяви мярка 11 Биологично земеделие по направление Биологично пчеларство. В същия смисъл касаторът се позовава на решение по адм. дело 4621/2024 г. на Върховния административен съд. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се потвърди като законосъобразен посоченият акт. Претендира се присъждане на направените пред настоящата инстанция държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Б. Т. Д. от гр. Търговище, чрез процесуалния си представител адв. А. Моренов, я оспорва с искане да се остави в сила обжалваното съдебно решение, като правилно постановено в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон. Представени са по делото и писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено по делото писмено заключение счита, че не са налице заявените от касатора основания за отмяна на първоинстанционното решение, а същото е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспореният от Б. Т. Д. Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 г. и за установяване на публично държавно вземане в размер на 4 881,68 лв. на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, б. б и чл. 6, ал. 1 от Наредба 4/24.02.2015 г., първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен. Според съда липсват изложени доводи от страна на административния орган, че е налице изразен отказ от земеделския производител от поетия от него многогодишен ангажимент по смисъла на чл. 19а от Наредба 4/24.02.2015 г., както и не се сочи и какъв е бил правния или житейския мотив (ясно обективиран пред административният орган или изяснен от него в хода на административната процедура) за действията на правоимащото лице да се яви своевременно в Областна служба на ДФЗ Търговище да подаде заявление за подпомагане по нова интервенция, вместо по осъществявания добросъвестно в продължение на три години ангажимент при положение, че те касаят идентична стопанска дейност Биологично пчеларство, вследствие на което получена вече помощ ще подлежи на връщане при положение, че новата интервенция е с по добри финансови параметри или че земеделският производител не е бил изряден при изпълнението на задълженията си по старата мярка или др. Съдът е посочил в съдебния си акт, че волята на законодателя, предвиждайки в чл. 20, ал.1 от по новата Наредба 9/26.06.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенция за подпомагане на площ и за животни, издадена от министъра на земеделието и храните, в сила от 04.04.2023 г. възможност заявлението за подпомагане или плащане да бъде коригирано по всяко време след подаването му в случай на очевидна грешка, призната от ДФЗ, въз основа на цялостна преценка на конкретния случай и при условие, че земеделският стопанин е действал добросъвестно, ако тя може непосредствено установена при проверка на информацията, съдържаща се в предоставени със заявлението документи. Съдът е приел, че за съответния служител, приел заявлението, се поражда задължение своевременно след съответните проверки и визуализиране на резултата от тях, да окаже съдействие на кандидата като го информира за начините за отстраняване на нередовностите или за възможните последици, съобразно вменените му задължения с цитираните норми на чл. 47, ал.2 от Наредба 4/24.02.2015 г. и чл. 10, ал. 9 от Наредба 5/27.02.2009 г. Според съда въпреки посоченото по горе административният орган макар и при неизяснена фактическа обстановка, е приел наличие на неизпълнение от страна на бенефициера и е пристъпил към издаването на акт за прекратяване на ангажимент, с което е нарушил чл. 35 и чл. 36, ал.1 АПК, които норми изискват индивидуалният административен акт да се издаде, след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая и които вменяват на административния орган задължение за служебно събиране на доказателства. Въз основа на изложеното съдът е приел, че процесният акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като е издаден при съществени нарушения на администартивнопроизводствените правила. Съдът е приел и, че е налице и порок по смисъла на чл.146, т. 4 АПК, доколкото при издаването му не е съобразена специалната материалноправна норма на чл. 9, ал. 4, т. 3 от Наредба 4/30.03.2023 г., според която кандидатите за подпомагане, които изпълняват поети многогодишни ангажименти по мярка 11 Биологично земеделие не могат да заявят за подпомагане до края на периода на изпълнение на многогодишен ангажимент, заявените по мярка пчелни семейства по интервенцията по чл. 1, т. 37 и т. 40. В нарушение на тези забрани според съда административният орган поради пропуск в поддържаната от него информационна система (ИСАК), допускаща заявяване на ангажимент по нова интервенция при неприключил ангажимент по стара мярка, е входирал процесното заявление за 2023 г От заключението на съдебно техническата експертиза съдът е счел, че в ИСАК не е имало опция да се изведе предупреждение за наличието на подадено заявление по Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода от 2023 г. до 2027 г., вместо такова по ПРСР 2014 - 2020 г. Съдът е приел, че е налице допуснат пропуск от административния орган, като последиците от този недостатък в използваната от административния орган информационна система, не е следвало да засяга негативно земеделските стопани, като санкционирането им на това основание би било в противоречие с нормативно формулираните цели за насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в селските райони чрез прилагане на методите на биологично производство. По изложените мотиви първоинстанционният е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен и го е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с оспорения пред него индивидуален административен акт формално е спазена предвидената от закона писмена форма предвид изискването по чл.10б, ал.1 от Наредба 4/27.02.2009 г. по подадени заявления по схеми и мерки за директни плащания. Обосновано решаващият съд е издирил приложимите подзаконови нормативни актове, уреждащи прилагането на мярка 11 Биологично земеделие и за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни по т.нар. Стратегически план за периода 2023 2027 г. - Наредба 4/24.02.2015 г., Наредба 4/30.03.2023 г. и Наредба 9/26.06.2023 г. и трите, издадени от министъра на земеделието и храните. Въз основа на тях и доказателствата по делото, съдът е направил законосъобразен извод, че административният орган не е мотивирал акта си, тъй като не е установил конкретните фактически обстоятелства, които са обусловили крайният му извод за прекратяване на многогодишния ангажимент на Б. Д. и едновременно с това определената за възстановяване от нея сума в размер на 4 881,68 лв. В тази връзка и настоящият съдебен състав счита, че в процесното АУПДВ не е изяснено дали Д. се е отказала от ангажимента си по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство", като не е подала заявление за третата година от петгодишния период или заявлението от 14.07.2023 г. е във връзка със Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 2027 г. и приложимата за този план Наредба 4/30.03.2023 г. Според чл. 9, ал. 4, т. 3 от нея изрично е прието, че кандидатите за подпомагане, които изпълняват поети многогодишни ангажименти по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 г., не могат заявяват за подпомагане до края на периода на посочения ангажимент по мярката пчелни семейства по интервенциите по чл. 1, т. 37 и 40. При неизясняване в административното производство дали заявлението на Д. от 14.07.2023 г. е по вече заявената мярка 11 от 2020 г. или по интервенциите по Стратегическия план, посочен по горе, законосъобразно административният съд е отчел, че административният орган не е използвал предвиденото в чл. 20 от Наредба 9/26.06.2023 г. заявлението на кандидата да се коригира по всяко време в случай на очевидна грешка или на цялостна преценка в случай, че заявителят е действал добросъвестно. На първо място следва да се посочи, че няма никакви данни нито в административното производство, нито в проведеното първоинстанционно съдебно производство Б. Д. с действията си да е била недобросъвестна. На второ място, като се има предвид изключителната прилика в двете мерки тази по 11 Биологично земеделие с направление Биологично пчеларство от ПРСР 2014 2020 г. и тази по Стратегическия план за периода 2023 2027 г., то е следвало приемащият заявлението да окаже съдействие за отстраняване на всякакви нередности или неясноти в заявлението от 14.07.2023 г. Затова и е приел съдът правилно е извършил преценка при проверката за законосъобразността на оспорения акт. Като се има предвид, че при обработването на заявлението, както правилно е приел и първостепенния съд, се извършва автоматична проверка в системата ИСАК и при нея е показано единствено съобщение Информираме Ви, че следва да се спазва заповед на министъра на земеделието и храните РД 09 490/03.05.2023 г. и/или заповед РД 09 661/30.06.2023 г. Липсват каквито и да било указания за уточняване или отстраняване на нередовност на заявлението, а тъкмо обратното същото е прието и обработено от съответния служител. Вместо да се дадат указания на заявителката, с писмо, изх. 01 6500/01.11.2023 г. Б. Д. е уведомена за откритото производство за издаване на акт за прекратяване на ангажимента й и за установяване на публично държавно вземане за възстановяване по мярка Биологично земеделие, както и при подадено от нея възражение, същото е прието за неоснователно и е издаден оспорения индивидуален административен акт. Така установеното по отношение на липсата на каквито и указания за отстраняване на нередности по отношение на подаденото от Д. на 14.07.2023 г. заявление дали то е по мярка 11 по ПРСР 2014 2020 г. или е заявление по новата интервенция във връзка с цитирания по горе Стратегически план за период от 2023 2027 г., се потвърждава и от съдебно компютърната експертиза, назначена и неоспорена от страните по делото. Вещото лице е установило нередности в системата ИСАК към момента на подаване на заявлението от Б. Д. предвид, че тази система е настроена да генерира предупреждения при установяване на несъответствия при неприключил ангажимент. Пояснено е от експерта, че системата не е визуализирала предупреждение от служителите в общинската служба и това обстоятелство е било потвърдено от тях, както и в писмо от ДФЗ. В експертизата изрично е посочено, че на следващия ден след подаване на заявлението 15.07.2023 г. системата за предупреждение, е започнала да работи, респ. да уведомява заявителите за неприключен предишен ангажимент. Правилно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си, вменени му от чл. 47, ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г., в какъвто смисъл е и чл. 10, ал 9 от Наредба 5/27.02.2009 г. На практика останало е неизяснено обстоятелството заявлението от 14.07.2023 г. по ангажимента на заявителя по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство ли е или по нов ангажимент по интервенция за периода 2023 2027 г. В същия смисъл са и решения по адм. дела 6883/2024 г. и 7810/2023 г. на ВАС, Осмо отделение. Отменяйки като незаконосъобразен оспорения акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Моренов в представения по делото писмен отговор по касационната жалба, на Б. Д. следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 800 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение