Решение № 9721 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1993/2020 г.

Решение № 9721 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1993/2020 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Харман-53" ЕООД, от с. Свободиново, община Черноочене, област Кърджали, чрез адв. Чилова, против решение № 279 от 21.11.2019 г. по адм. д. № 291/2019 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му решение № 2153-08-100/15.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кърджали. С последното е оставена без уважение жалбата на "Харман-53" ЕООД от гр. Асеновград срещу задължителни предписания с № ЗД-1-08-00579549/14.06.2019 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Изложени са доводи срещу решението като неправилно и необосновано, в противоречие с материалния и процесуалния закон. Неправилно съдът е потвърдил изводите в оспорения административен акт, че Ф. Ахмед, назначена на длъжност "чистач/хигиенист" в дружеството-касатор, не е упражнявала трудова дейност, поради което не са възникнали осигурителни права по чл. 10, ал. 1 от КСО. Административният орган недопустимо се е произнесъл по валидността на трудовото правоотношение на лицето, за което е предвиден специален ред по чл. 74, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. При издаване на задължителните предписания са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Контролният орган не е издал констативен протокол за извършената проверка, връчен по надлежния ред на заинтересованото лице, съгласно чл. 32, ал. 1 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ. Касаторът моли да се прогласи нищожност на административния акт или да се отмени като незаконосъобразен. Претендира разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. В писмено становище поддържа жалбата Ответникът – директорът на ТП на НОИ Кърджали, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Със задължителните предписания, на "Харман - 53" ЕООД, в качеството му на осигурител е наредено следното: Да се заличат данните, подадени на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за Ф. Ахмед, [ЕГН], за месец 03 и 04, 2019 г. подавани с код на вид осигурен 01 – за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО при един работодател. В мотивите на предписанието се посочва, че е нарушен чл. 10, ал. 1 от КСО. Предписанията са издадени въз основа на извършена проверка, при която е установено от данните в системата на НОИ и обясненията дадени от управителя на дружеството, че Ф. Ахмед реално не е упражнявала трудова дейност в "Харман 53" ЕООД през посочените месеци. Основният спорен въпрос по първоинстанционното дело се е свеждал до това осъществявало ли е лицето трудова дейност или не е, за което на осигурителя "Харман 53" ЕООД са дадени задължителни предписания да подаде коректна информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО със заличаваща декларация образец № 1. От данните по делото се установява, че лицето е било назначено с трудов договор от 08.03.2019 г. на длъжност "чистач/хигиенист" в дружеството касатор. Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. Цитираните правни норми правилно са тълкувани и приложени от административния орган и първоинстанционния съд. Може да бъде споделен изводът, че въпреки сключения трудов договор, ведно с длъжностна характеристика и необходимите документи в трудовото досие на лицето, не се установява извършването на действия от Ф. Ахмед по изпълнението му. Поради това, не е налице трудова дейност като необходима предпоставка за възникване на качеството на осигурено лице. Не е достатъчно само сключването на договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма данни, а доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана. Липсва упражняване на трудова дейност и с оглед представените болнични листове за временна неработоспособност на лицето, което въпреки сключения от него трудов договор, не е изпълнявало трудови функции, и няма качеството на осигурено лице по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Трудовият договор на Ф. Ахмед е сключен на 08.03.2019 г., а съгласно представен на л. 53 по адм. д. № 291/2019 г. – Дневник на издадените болнични листове на "Харман-53" ЕООД, за лицето са издадени три болнични листа съответно: от 01.04.2019 г. – за периода 27.03.2019 г. – 28.04.2019 г.; от 02.05.2019 г. – за периода 29.04.2019 г. - 31.05.2019 г.; от 15.05.2019 г. – за периода 14.05.2019 г. - 24.06.2019 г. Предвид на цитираните болнични листове, правилно не са кредитирани от първоинстанционния съд, показанията на изслушаните двама свидетели, че Ф. Ахмед е извършвала трудова дейност, като е почиствала съответните МПС на дружеството. Не се установява по неопровержим начин кога тя е извършвала трудовата си дейност, какви МПС е почиствала и как е изпълнявала тези задължения. Управителят в писменото си обяснение е посочил, че лицето не упражнява трудова дейност и дадените показания в обратния смисъл, не опровергават това по неоспорим начин. Касационният състав намира за неоснователни доводите за нищожност на оспорения административен акт, тъй като същият е издаден от компетентния контролен орган, в рамките на вменената му териториална и материална компетентност, в предписаната от закона форма. Не се установяват съществени пороци на акта, които обосновават неговата нищожност. Неспазването на изискването за съставяне и връчване на констативен протокол от проверката, не е ограничило в значителна степен възможността на касатора да разбере констатациите на контролния орган, както и същността на даденото предписание, поради което неговата липса не представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Дружеството е имало възможност да реализира правото си на защита и да направи съответните възражения в хода на производството по обжалването на акта по административен и по съдебен ред. Нарушението на административно производствените правила е съществено, ако недопускането му би довело до издаване на краен акт със съдържание различно от процесния, какъвто не е настоящият случай. Твърдяната необоснованост на съдебното решение не е налице. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. В случая, грешки от такова естество не са били допуснати. Не се установяват сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника по касация не са били претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,