Решение № 1978 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5378/2014 г.

Решение № 1978 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5378/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) срещу решение № 335/18.02.2014 г. по адм. дело № 3687/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 251301383 от 20.06.2013 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП - Варна, потвърден с решение № 529/25.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП Варна при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалноправни норми и на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност, не е не извършил обективна преценка на същите. По делото не бил доказан релевантният факт на транслация на правото на собственост върху стоката, тъй като не било установено, че доставчикът е разполагал с фактурираните стоки, не били събрани доказателства и от счетоводството на доставчика, който не е намерен на адреса. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърден ревизионният акт. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Метал инженеринг" ЕООД с. Разбойна, в писмен отговор и писмени бележки, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил процесния ревизионен акт, с който са определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на главница 58 281,30 лв., представляващи непризнат данъчен кредит за данъчния период месец октомври 2012 г. по 3 броя фактури, издадени от "Коректоп" ЕООД, както и съответна лихва за забава. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил РА № 251301383 от 20.06.2013 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП - Варна, потвърден с решение № 529/25.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП Варна при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат, първостепенният съд е установил, че за данъчен период месец октомври 2012 г. дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 58 281,30 лв. по следните фактури, издадени от "Коректоп" ЕООД: № № 0.... 136/11.10.2012 г., 0...133/10.10.2012 г. и 0...140/12.10.2012 г., с предмет - свръзка профили CD profilov K01 - 50120 броя, алум. Релси профили - UA profil profil 100 - 10000 броя, изолация Polistren EPS 100S hr. 20mm - 10000 кв. м, топлоизолация Classik 040 eko hr. 160 mm - 10000 кв. м, изолация ролка TR01 hr. 40mm Rotaflex - 10050 кв. м, фолио алуминиево топлоизол. Folster Alu 90 - 1450 броя. Първоинстанционният съд е приел, че за да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит следва да са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и отсъствие на пречките по чл. 70 ЗДДС, препятстващи упражняването на правото. Доказателствената тежест за това е върху лицето, претендиращо възникването на субективно материално право в негова полза, при условията на пълно и главно доказване. С оглед спецификата и вида на фактурираната стока - материали, като родово определени вещи, съдът е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи прехвърляне на правото на собственост върху стоката при отделянето или предаването й, както и възможността на доставчика да извърши доставката, за което определящо е наличие на такава стока при него. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода на ревизионното и съдебни производства писмени доказателства, приел е заключение на съдебно-счетоводна експертиза. По делото е установено, че основната дейност на ревизираното лице през проверявания период е производството на метални конструкции като производството и продажбата на продукцията се осъществява в производствена и складова база в с. Преселец, Търговищка област, която база е заведена като ДМА и за която се представят доказателства за собственост - нотариален акт. При ревизията, както и от заключението на ССчЕ е установено, че счетоводните записвания и отчитания при РЛ за проверявания период са в съответствие със ЗСч и нормативните актове по прилагането му. Процесните три фактури са надлежно осчетоводени като закупените тях материали са заприходени като "други материали", тъй като не са с основно предназначение за дейността на дружеството. По силата на приетите като доказателства приемо-предавателни протоколи и придружаващите фактурите документи - товарителници съдът е приел, че стоките са отлени по своя род и е прехвърлена собствеността върху тях като е счел, че установяването на произход на стоките е ирелевантно за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът е приел, че е налице добросъвестно поведение на получателя по доставките, установено е извършването на транспорта на стоките от трето лице - превозвач, притежаващо кадрова и материална обезпеченост за това, съхраняването на стоките, както и последващата им реализация - продажба и извършване на ВОД за Гърция. В заключение, съдът е приел, че спорните доставки са реално осъществени и поради това е отменил процесния РА, като незаконосъобразен. Решението е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, вследствие на което е достигнал до необосновани и оттам незаконосъобразни изводи относно реалността на доставките на материали по трите спорни фактури. Касаторът счита, че реалност не е налице, тъй като не е установен произходът на стоките при доставчика и съответно възможността му да прехвърли право на собственост върху тях, не е установена кадровата и материална обезпеченост на доставчика, няма счетоводно отразяване на доставките при него, не е подаван от същия ГФО и ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2012 г., към фактурите не са представени съпроводителни документи - напр. описи, спесификации, сертификати и свидетелства за произход и др. Оплакванията са неоснователни. При съобразяване с процесуалните правила първостепенният съд е направил точен анализ на всички доказателства, от което е установил правилно относимите към спора факти. При установяване фактическата обстановка по спора в мотивите на съдебното решение са обсъдени всички твърдения на двете страни относно правното значение на отделни документи, тяхната доказателствена стойност, както и връзката по между им. В процесния случай предметът на спорните фактури са стоки - материали, представляващи строителни профили. Съгласно даденото задължително тълкуване на СЕС по дело С-78/12 /"Евита К" ЕООД срещу Директора на Д "ОУИ" София/ - т. 33 - доставка на стока по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 е всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго да се разпорежда фактически с нея като собственик. Ето защо, релевантно за спора е установяване на предаването на стоките и овластяването на получателя да се разпорежда с получените стоки. Тези обстоятелства са установени за процесните стоки документално и фактически. Документално е установено, вкл. и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че получените стоки са заприходени при получателя. Същите стоки са включени в дневниците за продажби на "Коректоп" ЕООД и в СД по ЗДДС за м. 10.2012 г. /л. 96/. Доставчикът не е намерен на адреса си, не е подавал ГФО и ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2012 г., дерегистриран е по ЗДДС, считано от м. 12. 2012 г. Фактическото получаване е установено предвид данните по приемо-предавателните протоколи и товарителниците, които придружават всяка от фактурите. Според данните от тези неоспорени писмени доказателства, както и видно от складовите разписки за заприхождаване на стоките при РЛ в склада му в с. Преселец, се установява предаване на материалите в гр. Елин Пелин, транспортирането им до склада на РЛ в С. Преселец и съхраняването им в същия склад. Товарителниците съдържат необходимите реквизити - данни по чл. 61 от ЗАвП, индивидуализиращи страните, стоката по вид и количество, превозното средство, място и дата на натоварване и разтоварване, както и относно превозвача- трето лице "Селин Интернешънъл" ООД, в договорни отношения с РЛ. Налице е пълно съответствие между страни, количества и вид стоки. Според неоспореното заключение на ССчЕ от проверката в счетоводството на РЛ, водено в съответствие със счетоводните изисквания и съответно даващо възможност за последващ контрол на счетоводните операции, така закупените материали с процесните три фактури са продадени на ЕТ "Венелин Велков", за което е направено счетоводно записване и отразяване в дневника за продажби, издадена е фактура от 05.12.2012 г. при пълно съвпадение на вида, марката и количеството материали. За последващата продажба по делото са събрани и други писмени доказателства - договор за продажба, инвойс, международни товарителници. При така събраните доказателства изводът на първоинстанционния съд за реалност на доставките е обоснован. Установено е фактическото и документално предаване на стоките, транспортирането им, съхраняването и последващата им реализация. Законосъобразно съдът е счел, че само поради неустановената възможност доставчикът да е разполагал с права на собственост върху стоките, с материална и кадрова обезпеченост, не е допустимо ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Няма твърдения, нито е установено на получателя да са били известни действията на доставчика - препятстване на данъчна проверка и оттам осуетяване на възможността за проверка на наличностите от вида на закупените материали, неподаването на ГДД и ГФО за 2012 г., последваща дерегистрация по ЗДДС. В тази връзка първоинстанционният съд коректно се е позовал на практиката на ВАС относно изследването на произхода на стоките за периоди след влизане в сила на ЗДДС от 2007 г., както и на задължителната практика на СЕС. В решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се приема, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено, поради което е неоснователно позоваването на касатора на практиката на СЕС, че на всички страни по сделка, сключена с цел извършване на данъчна измама, трябва да се откажат предвидените в общия случай за тази сделка данъчни предимства, когато съответното данъчнозадължено лице съзнава злоупотребата или измамата и участва в нея. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства, е доказано наличието на реални доставки по процесните фактури. Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от ответната страна, разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение