Решение № 3884 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10252/2010 г.

Решение № 3884 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10252/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на министерство на вътрешните работи, представлявано от юрк. Люнчева, против Решение № 1957 от 15.06.2010 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 5097 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № РД-09-827/1/ от 08.07.2009 г. на кмета на Столичната община, с който на адресата на акта е определено задължение за такса битови отпадъци за периода 2004-2007 г. в размер на 166 667,16 лв. главница и 69 767,90 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в игнориране от страна на решаващия съд на висящия спор за собственост върху недвижимия имот, по повод на който е съставен процесния АУПОВ и нарушаване, в тази връзка, на чл. 64, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1, б. "а" от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, евентуално - постановяване на решение по същество, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - кметът на Столичната община, чрез адв. Пасков, оспорва жалбата. Твърди, че касаторът е заплатил задължението си за което представя доказателства и решението следва да остане в сила. Петендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна поради следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият АУПОВ, с който на дирекция "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване" към Министерство на вътрешните работи са определени посочените задължения за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2007 г. за ползване на нежилищен недвижим имот - земя и сграда - представляващ плувен комплекс "Спартак" с РЗП 18 832 кв. м, находящ се на ул. "Арсеналска" № 4 -, съгласно декларирана отчетна стойност по подадена на 29.02.2008 г. декларация, както следва: земя 263 648 лв. и сграда 3 524 242 лв. За да отхвърли жалбата на МВР против посочения акт, административният съд е приел, че посочената дирекция е била надлежно посочена като задължено лице за посочените публични общински вземания, защото е била юридическо лице за целия период на определени задължения по акта /на осн. чл. 16, т. 14 от ЗМВР до отмяната му със ЗИД на ЗМВР с ДВ, бр. 69/2008 г./, а след това, на осн. на чл. 150л, т. 1 и 2 от ППЗМВР е преобразувана в Специализирана административна дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" при МВР, чиято компетентност е да подпомага министъра на вътрешните работи при управлението на предоставените на МВР недвижими имоти и др. Съдът е приел, че посоченият в акта адресат представлява ведомство, управляващо държавен имот публична държавна собственост, съгласно Акт за държавна собственост № 8115/10.04.1984 г. и че нито актуването на имота като частна общинска собственост с Акт № 651 от 15.11.1999 г., с вписване на включване на имота в капитала на "Софийски имоти" ЕАД, на основание на Решение № 27.07.1998 г. на Столичен общински съвет /адм. д. № 5337/2001 г. и Решение № 6849/04.07.2003 г. на петчленен състав на ВАС относно влизането в сила на решението на СОС/, нито висящият спор по установителен иск за собственост на терена, част от процесния имот, между МВР, "Софийски имоти" ЕАД и Столична община, имат значение за определяне на задълженото лице за плащане на процесните такси битови отпадъци, защото през 2008 г. самият адресат на административния акт е декларирал имота като ползван от него, а и имотът е вписан в баланса на посочената дирекция към МВР. Съдът е приел за безспорни основанието и размера на определените задължения и е отхвърлил като неоснователно възражението за изтекла давност по отношение на лихви върху главницата на задълженията за 2004 г. и 2005 г. Решението е правилно. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, таксата се заплаща от лицата по чл. 11. По чл. 11, ал. 3 от същия закон при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят, а съгласно новата ал. 5 на текста, в сила от 01.01.2011 г. за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. По делото не е имало спор, че недвижимият имот, предмет на процесния административен акт, е предоставен за оперативно управление на посочената по-горе дирекция към ведомството на касатора, което е вписано в цитирания АДС № 8115/10.04.1984 г. Не е било спорно и това, че имотът е вписан в баланса на посочената дирекция към министерството. Неоправдано е единственото касационно оплакване за незачитане от страна на съда на висящ граждански спор относно собствеността на част от имота. Най-напред, гражданското дело, образувано по положителен установителен иск за собственост е заведено от касационния жалбоподател, което означава, че и в онзи процес той не само не оспорва, но и търси защита на правото си на ползване върху имота. При евентуално отхвърляне на този иск би се формирала сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците относно липсата на право на ползване върху имота в полза на ищеца и това би било ново обстоятелство от значение за изменение на определените вече с процесния акт публични задължения. На последно място, но не и по значение, в касационното производство е представено копие от платежно нареждане № 156845 от 28.12.2010 г., с което касационният жалбоподател е платил сумата 275 495,18 лв. - такса битови отпадъци за периода 2004 - 2009 г., което има стойност на извънсъдебно признание за дължимостта на посочените задължения. Решението следва да остане в сила, а при този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3783,34 лв. по чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение