Решение № 4943 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10578/2015 г.

Решение № 4943 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10578/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителният директора на Агенция за социално подпомагане, подадена чрез юрисконсулт Николай Дафчев, против решение № 80/24.06.2015 г. по адм. дело № 212/2014 г. на Административен съд Смолян, с което е отменена по жалба на Община Чепеларе, представлявана от кмета Тодор Бозуков, Заповед № РД01904/30.07.2014 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, потвърдена с Решение № РД 05-75 от 29.08.2014 г. на Заместник-министър председател и министър на труда и социалната политика, с която на основание чл. 36в, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСП е наредено закриване на социална услуга в общността Дневен център за стари хора с капацитет 10 места, считано от 01.09.2014 г., с адрес: с. Хвойна, общ. Чепеларе, област Смолян. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответникът-Община Чепеларе, чрез процесуалния си представител и подробно писмено становище, оспорва наведените оплаквания. Претендират заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 80/24.06.2015 г. по адм. дело № 212/2014 г. Административен съд Смолян е отменил по жалба на Община Чепеларе, представлявана от кмета Тодор Бозуков, Заповед № РД01904/30.07.2014 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, потвърдена с Решение № РД 05-75 от 29.08.2014 г. на Заместник-министър председател и министър на труда и социалната политика, с която на основание чл. 36в, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСП е наредено закриване на социална услуга в общността Дневен център за стари хора с капацитет 10 места, считано от 01.09.2014 г., с адрес: с. Хвойна, общ. Чепеларе, област Смолян. Първоинстанционният съд е приел, че в случая разпоредбата на чл. 36в, ал. 6 от ППЗСП, посочена като правно основание за издаването на оспорваната заповед, уреждаща материално-правните предпоставки единствено за промяна на капацитета на социалната услуга, когато е делегирана от държавата дейност, при констатирано незапълване на определения й капацитет за период повече от 6 месеца, не предвижда възможност за закриване на социалната услуга. Решението е правилно. Установено е по делото, че със заповед № РД01-1134/30.11.2009 г. на Изпълнителен директор/ИД/ на Агенция за социално подпомагане /АСП/ е разрешено откриването на Дневен център за стари хора/ДЗСХ/ в с. Хвойна, община Чепеларе, област Смолян, с капацитет 20 места, считано от 01.12.2009 г. Със Заповед № РД01-224/28.01.2011 г. на ИД на АСП е разрешено намаляване капацитета на социалната услуга - Дневен център за стари хора от 20 на 10 места, считано от 01.01.2011 г. Със заповед № 112/24.03.2014 г. Кмена на Община Чепеларе е наредил Дневен център за стари хора с. Хвойна временно да преустанови дейността си за срок от 24.03.2014 г. до 31.05.2014 г., поради липса на потребители. На основание на Заповед № РД 01-836 от 08.07.2014 г. Комисия от Инспектората на АСП е извършила мониторинг в Дневен център за стари хора - с. Хвойна, в периода от 10.07.2014 г. до 11.07.2014 г. Съставен е доклад № 8041/3 от 21.07.2014 г., в който е направен анализ на извършваните в Дневен център дейности и е изведен извод, че е налице трайна незаетост на центъра през последните 6 месеца, и средна заетост за последните 6 месеца на 2014 г. - 1 потребител, при капацитет, определен със Заповед № РД01-224/28.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АСП от 10 места. Комисията е направила предложение за закриване на центъра, предвид средната заетост през последните 6 месеца от месец януари до месец юни 2014 г. от 1 потребител. При оспорването по административен ред Заместник-министър председател и министър на труда и социалната политика с решение № РД 05-75 от 29.08.2014 г. е отхвърлил жалбата на Кмета на Община Чепеларе срещу Заповед № РД01-904/30.07.2014 г. на ИД на АСП. В приложената докладна записка изх. № 121-229/16.06.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-Смолян се сочат изводи за трайно незапълване на капацитета на услугата от 10 лица през последните три години и липсата на кандидат-потребители от населеното място и съседните села, и за незадоволяване реалната потребност на нуждаещите се от подкрепа възрастни хора. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че посоченото в обжалваната заповед правно основание - чл. 36в, ал. 6 и 7 от ППЗСП е неприложимо в хипотезата на закриване на социална услуга. Цитираните норми регламентират промяната в капацитета на социалната услуга и срокът за издаване на заповедта от директора на АСП, с която се разрешава или отказва откриването, закриването, промяната на вида и /или капацитета на социалната услуга. Налага се изводът, че правното основание на заповедта не съответства на фактическото й основание, тъй като с него не е предвидено закриване на социалната дейност. Твърдените от жалбоподателя фактически обстоятелства за нарушение на критериите и стандартите от страна на ДЦСХ с. Хвойна се обхваща от основанието по чл. 36в, ал. 4 от ППЗСП. Недопустимо е допълване пред съда на фактическите основания на оспорваната заповед въз основа на представени доказателства. Законосъобразността на оспорения административен акт се преценява въз основа на посочените в него фактически и правни основания. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалвано решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора Агенция за социално подпомагане, гр. София следва да бъде осъдена да заплати на Община Чепеларе юрисконсултско възнаграждение. На база чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се полага юрисконсултско възнаграждение, което според съдебната практика се равнява на адвокатския хонорар според Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията от 2014 г. С оглед на това юрисконсултско възнаграждение се дължи на Община Чепеларе на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на осн. чл. 144 АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 300,00 лева, които следва да се присъдят. В случая юрисконсулта не може да вписва произволни суми в списъка на разноските. Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл. 9, ал. 3 във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като не се касае за договорено възнаграждение. Ето защо за разликата до 1142,00 лева претенцията за разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,