Решение № 1250 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4644/2007 г.

Решение № 1250 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4644/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Е. "Г", представлявано от Р. Б. С. от гр. С., чрез пълномощника му адв. Е от АК - С., срещу въззивно решение № 98 от 21.05.2007 г. на С. апелативен съд по гр. д. № 1711/2006 г., с което е отменено решението от15.06.2006 г., постановено по гр. д. № 511/2006 г. на С. градски съд, с което е уважен предявения от Е. "Г." срещу С. о., гр. С., иск за сумата от 38500 лв., с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. С въззивното решение този иск е отхвърлен. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Ответникът по жалбата, С. о. гр. С., не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Ищецът е предявил иск, с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, за осъждане на ответника да заплати сумата от 47 000 лв., представляваща равностойността на извършени от него подобрения в отдадения му под наем имот, собственост на ответника и при условията на евентуалност - иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 38 500 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника, вследствие увеличаване на стойността на отдадения под наем имот. С решение от 15.06.2006 г. по т. д. № 511/2006 г., С. градски съд е отхвърлил иска по чл. 72, ал. 1 ЗС, като е приел, че ищецът не притежава качеството на владелец, за да може да предявява този иск. Със същото решение СГС е уважил предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД като е приел, че ответникът неоснователно се е обогатил с подобренията, извършени от ищеца в неговия имот. По жалба на ответната о., с решение № 98 от 21.05.2007 г. по гр. д. № 1711/2006 г., съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на договор за наем ищецът е изградил обект върху собствения на ответната о. т. и с прекратяването на този договор ищецът е следвало да премахне построеното от него върху общинския терен, както и че поделото не е доказано, ответникът да е приел и ползвал изградената постройка след прекратяване на наемните отношения между страните. Предметна касационен контрол е претенцията на ищеца по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и за уважаване на този иск, следва да се установят обстоятелствата, че ищецът е извършил подобрения, водещи до стойностно увеличение на вещта в патримониума на ответника, както и че ищецът не разполага с друг иск за репарирането на тези подобрения. Не се спори от страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е бил в наемни отношения с ответника, като по силата на чл. 1 от договор за наем № 033/2002 г., сключен между страните на 27.05.2002 г., на ищеца в качеството му на наемател е бил предоставен общински терен с площ от 30 кв. м, находящ се в гр. С., кв. "С.", ул. "С.", ул. ... и ул. ..., за разполагане на павилион с предназначение кафе- сладкарница. Договорът е сключен за срок от 3 години и съгласно чл. 16 от него при прекратяването му, поради изтичане на неговия срок, наемателят следва в 7-дневен срок да демонтира павилиона и предаде терена във вида, в който го е получил. Съгласно чл. 12 от същия договор изградената в терена със средства на наемателя инфраструктура става собственост на наемодателя. Не се спори от страните, че наемателят е изградил павилион върху наетия от него терен, както и че наемният договор е прекратен, поради изтичането на предвидения в него срок.Установено е също така, че процесният павилион не е бил демонтиран от ищеца. При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция намира за правилен извода на САС, че отношенията между страните са се уреждали на договорна основа- договор за наем, поради което правилно е отхвърлен искът по чл. 72 ЗЗД, тъй като наемателят няма качеството на владелец на вещта, за да може да претендира за извършени от него подобрения върху имота. Съгласно същия договор за наем и цитираните по-горе негови разпоредби, наемателят е следвало да изгради временна постройка, за да може да ползва терена в съответствие с договореното предназначение и след изтичане на срока на договора, той е следвало да премахне постройката и предаде терена на наемодателя във вида, в който го е получил. За да бъде приложена разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва да се установи, че изграденото върху процесния терен е влязло в патримониума на неговия собственик, както и че последният се ползва от направеното, за да може то да има характер на подобрение. Не са събрани доказателства по делото, постройката да е приета и да се ползва от собственика на терена, а съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), в тежест на ищеца е да докаже наличието на това обстоятелство. Самото твърдение за наличието му, каквото е релевирано в касационната жалба, не е доказателство за неговото съществуване. Следователно, по делото не е установено, че ответникът се е обогатил с постройката, изградена от ищеца, поради което изводът на въззивния съд за неоснователност на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е правилен, и този иск е отхвърлен. Според касатора, изборът на вида на постройката и нейното закрепване към терена, не се включва във фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Настоящата инстанция споделя този извод, но по други съображения. След като страните са сключили договор, уреждащ отношенията им при неговото прекратяване, а именно премахване на постройката и предаването на терена във вида, който е бил при сключването на договора, разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е неприложима, тъй като отношенията между страните почиват на договорна основа. Още при сключването на договора ищецът е знаел, че с неговото прекратяване той следва да премахне постройката и неговия избор каква да бъде тя и как да бъде закрепена към терена, не може да бъде основание за търсене на отговорност от собственика на плоскостта на не основателното обогатяване. С оглед на горното, настоящата инстанция намира, че въззивното решение не е постановено при нарушения на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводи на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) и нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е приложена правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Не са направени разноски от ответника по жалбата за настоящата инстанция, такива не се търсят, поради което и не следва да се присъждат, а при този изход на спора по отношение на касатора, направените от него разноски по делото за настоящата инстанция, на основание чл. 64 ГПК (отм.) също не следва да му бъдат присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,