Решение № 9572 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4278/2009 г.

Решение № 9572 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4278/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Петков Георгиев от гр. София против решение № 91 от 7.06.2007 г., постановено по административно дело № 01942/2006 г. на Софийския градски съд, административно отделение, III "ж" състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № РД-15-079 от 24.02.2006 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, София, която е потвърдена със заповед № 161 от 16.03.2006 г. директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град. С касационната жалба се оспорва законосъобразността на обжалваното решение на СГС като се твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените разпоредби. Ответникът-директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, представляван по делото от адвокат Васил Александров Анев, е оспорил касационната жалба и като твърди, че е неоснователна моли да се остави в сила решението на Софийския градски съд. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание прокурорът от ВАП Нестор Несторов изразява становище, че касаторът е интерпретирал отделни части на атакуваното решение в разрез с изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК. Смисловото значение на отделни абзаци е тълкувано едностранно и тенденциозно. Счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното по допустимостта и основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред СГС по реда на чл. 33-45 от ЗАП (отм.), във връзка с § 4 от ПЗР на АПК и чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е оспорената от Иван Петков Георгиев от гр. София заповед № РД-15-079 от 24.02.2006 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, потвърдена със заповед № 161 от 16.03.2006 г. директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град, с която на основание чл. 14, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) жалбоподателят е лишен от месечни парични помощи по чл. 9 от ППЗСП за срок от една години и е задължен да възстанови сумата 36, 30 лева, недобросъвестно получена социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за месец декември 2005 г. За да отхвърли жалбата на Иван Петков Георгиев съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в съответната форма, като са спазени материалноправните и процесуалноправни предпоставки за издаването му и е съобразен с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод, че с вписаните от жалбоподателя неверни данни в молбата декларация № Л-144/30.01.2006 г., т. ХIV е осъществен фактическият състав на чл. 14, ал. 5 от ЗСП. Съгласно цитираната норма, в редакцията й до изм. с ДВ, бр. 18/2006 г., лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тези помощи за срок от една година, каквато санкция е наложена на жалбоподателя със заповед № РД-15-079 от 24.02.2006 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, София. Решението на Софийския градски съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. В производството по делото пред първоинстанционния съд са събрани достатъчно доказателства, които потвърждават фактическите констатации, обосновали издаването на заповедта и опровергават декларираното от жалбоподателя, че през м. ноември 2005 г. не е пътувал до Германия. От служебно изисканата справка на СДВР-СБДС е установено, че Иван Петков Георгиев е излязъл извън страната на 27.11.2005 г. с български документ за самоличност и е влязъл обратно на 24.12.2005 г. Освен, че е укрил това обстоятелство, жалбоподателят не е представил доказателства за основанията си за напускане на страната, които да установяват съществуването на факти за визираните в чл. 11, т. 7 от ППЗСП изключения. По изложените съображения, ВАС приема, че като е отхвърлил жалбата на Иван Петков Георгиев срещу оспорения административен акт първоинстанционният съд е постановил правилно решение. В касационното производство не се установиха отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението на СГС като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 2, предл. 1 от АПК, ВАС, шесто отделение