Решение № 9131 от 22.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 452/2016 г.

Решение № 9131 от 22.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 452/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на М. С., чрез юрк. Я. като процесуален представител, против решение № 96 от 27.11.2015 г., постановено по адм. дело № 85/2015 г. по описа на Административен съд - Г.. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което оспорването да се отхвърли. Ответникът - "М." ООД, чрез адв. В. като процесуален представител, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и претендира направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като обсъди направените доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е решение № 32-61862 от 7.04.2015 г. на началника на М. С., с което на "М." ООД е определен нов размер на дължими държавни вземания за стоките, декларирани с ЕАД № 14BG004301H0012410 от 11.07.2014 г. Постановено е заплащането на антидъмпингово мито със ставка 74,1 % с дължима разлика за доплащане в размер на 35 334,53 лв. и ДДС в размер на 7 066,90 лв. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт, като е приел, че е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Посочил е, че представеният доклад на ОЛАФ, Анекс 7.2, чиято автентичност е оспорена, е годно доказателство от категорията на официалните документи. При съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил заключение, че не се установява по несъмнен начин стоката, предмет на ЕАД № 14BG004301H0012410, да е с произход Китайска народна република, а не Тайван, както е отразено в придружаващите документи, изготвени в съответствие с разпоредбите на европейското и национално законодателство. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че с ЕАД № 14BG004301H0012410 от 11.07.2014 г. "М." ООД е декларирало за поставяне под режим "допускане за свободно обращение" необщностни стоки "винтове за бетон" 953.200 хиляди броя, опаковани в 1 139 кашона с държава на изпращане и произход Тайван. С. са с изпращач Ш. Ю. И. Ко. ЛТД. Декларирани са с код по ТАРИК 7318 14 99 98 съгласно Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. и като такива се облагат с мито по отношение на трети страни 3, 70 %. С оспорения в първоинстанционното производство административен акт е определен нов размер на държавните вземания, като органът е приел, че дружеството е избегнало заплащането на антидъмпинговото мито в размер на 74,1 %, тъй като според доклад на ОЛАФ стоките са с китайски произход. При правилно установени факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. В резултат на съвкупната преценка на доказателствата е достигнал до заключение за липса на категорични данни, че процесната стока има за страна на произход Китайска народна република. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно процесуалните правила. Въпреки дадените от съда указания административният орган не е представил доказателства, че стоката, декларирана с цитираното ЕАД е с произход Китай, а представеният сертификат за произход сочи такъв от Тайван. В констатациите на доклада на ОЛАФ, Анекс 7.2 по отношение на дружеството е посочена стока с различно тегло, количество и различен тайвански износител - F. R. C., LTD. По делото няма доказателства - първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, от които да е видно, че вносът на процесните стоки е осъществен с участието на тази фирма. В случая е налице съответствие единствено по отношение номера на контейнера. От представените документи е видно, че дружеството "М." ООД гр. Г. е получател на стоки с произход Тайван, с изпращач Ш. Ю. И.. Ко. ЛТД ("SHIAU YOUNG INDUSTRY СO.", TW). Касаторът не е установил връзка между посоченото в Анекс 7.2 като износител дружество и това, описано в придружаващите стоката документи. Аргументи в тази насока не се съдържат и в решението на началника на М. С., поради което актът е немотивиран и е постановен без да са налице фактически обстоятелства за издаването му. Съвпадението в номера на контейнера не може да обоснове еднозначен извод относно произхода на стоката, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. Правилно в обжалваното решение е прието, че доколкото в АПК и субсидиарно приложимия ГПК не е уреден въпросът за доказателствената сила на докладите на ОЛАФ, то пряко приложение в случая намира Регламент № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11.09.2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. Според чл. 11, § 2 от Регламент № 883/2013 при изготвяне на докладите на ОЛАФ се взема под внимание и националното законодателство на засегнатата държава - членка, а съгласно чл. 9 от Регламент 1073/1999 докладите, изготвени въз основа на разследване, представляват допустими доказателства в административни или съдебни производства на държавите - членки, където е възникнала необходимост от използването им, по начина и при условията, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Тези доклади са предмет на оценка по същите правила като приложимите за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация и имат същата доказателствена стои?ност като тях. Правилно при тази регламентация съдът е ценил докладът на ОЛАФ като доказателство от категорията на официалните документи по смисъла на чл. 179 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, допустимо в административната и в съдебната фаза на производството, което се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа. Анекс 7.2 е неразделна част от доклада. Материалната доказателствена сила на доклада обаче следва да се преценява с оглед съвкупността от всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай представените от "М." ООД доказателства, вкл. сертификат за произход не са оспорени от ответната страна, правилно са преценени като годни и относими доказателства и установяват отразените в тях факти и обстоятелства, включително и посочения произход на стоките и нейния изпращач. Тези доказателства не са оспорени от процесуалния представител на административния орган, обсъдени са от съда наред със събраните в хода на производството такива, както и приложения доклад на ОЛАФ, Анекс 7.2. Направеният извод относно липсата на установявания за това, че именно посочените в ЕАД стоки са с произход Китай, а не Тайван, е обоснован и законосъобразен. В настоящото производство с касационната жалба е представен компактдиск, който според касатора съдържа подробна информация за стоките. Това доказателство е недопустимо предвид разпоредбата на чл. 219, ал. 1 АПК, съгласно която за установяване на касационните основания се допускат само писмени доказателства. В допълнение следва да се посочи, че касационната инстанция има забрана по чл. 220 АПК за фактически установявания, а преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Предвид изложеното заключението на Административен съд -Г. за незаконосъобразност на оспорения административен акт, е обосновано и в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав приема, че не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и при своевременно заявено искане на ответника "М." ООД се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 2 280 лева съобразно представените доказателства за реалното им извършване - договор за правна защита и съдействие от 18.12.2015 г., фактура и банково извлечение от сметка. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,