Решение № 8328 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5217/2011 г.

Решение № 8328 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5217/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Пенчо Пенчев, в качеството му на Областен управител на област с административен център Велико Търново, срещу решение № 110 от 16.02.2011 г., постановено по адм. дело № 658/2010 г. от Административен съд В. Търново. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска решаване на спора по същество. Ответната страна - Общинският съвет гр. Елена, чрез пълномощника си адв. Н. Недялкова, възразява срещу основателността на жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на областния управител на област В. Търново срещу т. 2 на Решение № 59 от 25.06.2010 г. на Общинския съвет Елена, потвърдено с т. 2 на Решение № 68 по Протокол № 11 от заседание на същия, проведено на 23.07.2010 г. относно упълномощаването на кмета на общината да сключи договор за продажба. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентния административен орган - Общински съвет Елена, в кръга на правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът задълбочено и пълно е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и взаимна връзка, както и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Неоснователно е възражението по т. 1 от касационната жалба. Не се спори по делото, а и съда е отбелязал факта в мотивите си, че към 2002 г., когато Общинският съвет Елена е взел Решение № 66/2002 г. за продажба на два терена (т. е. процесните имоти) същите тези два терена са били публична общинска собственост. С това решение Общинският съвет е разрешил промяна на предназначението им; продажбата им на РПК "Елена"; възложено е на кмета на общината изготвянето на пазарна оценка и сключването на договора за продажба "след преотреждане и обособяване на новите урегулирани поземлени имоти". Решението е влязло в законна сила, тъй като не е било оспорено или отменено по законоустановения ред, породило е своите правни последици - предназначението на имотите и било променено от публична в частна общинска собственост, за което доказателство са приложените по делото актове за частна общинска собственост № 526 и № 527 от 4.02.2010 г., които също не са били оспорвани или отменени и са съставени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОбС. Следователно, като влязло в сила и неотменено по съответния ред решението е задължително за всички институции в страната, вкл. за областния управител и съдилищата. Неоснователни са възраженията и по т. 2 от жалбата. Областният управител е дал свое тълкуване на разпоредбите на чл. 99 и чл. 100 от АПК, което за съжаление е различно от правната теория и практика. Правилно съдът от първата инстанция е посочил, че влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал само в предвидените от законодателя хипотези, конкретно посочени в чл. 99, т. 1 - 7 от АПК, каквато не е настоящата. Защо областният управител на област В. Търново не е оспорил решение № 66/2002 г. на Общинския съвет Елена в съответствие с правомощията си по чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията (в действащата му редакция по ДВ, бр. 130 от 1998 г., в сила от 6.12.1998 г.), не е предмет на настоящия процес. Защо не е поискано прогласяване нищожност на същото решение също не е предмет на настоящото дело, както правилно посочва и съда. Верен е обаче извода му, че всяко едно последващо решение на Общински съвет Елена в смисъл, различен от взетото вече Решение № 66 от 29.12.2002 г. би било нищожно, тъй като с него би се отменил влязъл в сила административен акт, без значение дали от него са били придобити реално права. Отделно от това, областният управител не е оспорил изцяло Решение № 59 от 25.06.2010 г., нито изцяло оспорва потвърждаващото го Решение № 68 по Протокол № 11 от заседание на Общинския съвет Елена, проведено на 23.07.2010 г. Той оспорва решенията само в частта по т. 2, която гласи: "Упълномощава Кмета на Община Елена да сключи договор за продажба". И без така формулираното изречение административната част по продажбата е приключила и следва гражданско-правната - сключване на договор за покупко-продажба, в който равнопоставена страна се явява кметът на общината. С процесната точка са възложени изрично правомощия, каквито са дадени на кмета със ЗМСМА за финализиране на процедурата, т. е. същата поначало е извън предмета на производството и представлява изпълнение на влязъл в сила административен акт. Новата Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество от 2006 г., на която се позовава касатора засяга процедури по търг или конкурс при продажбата на имоти - частна общинска собственост, която следва да се извърши след влизане в сила на самата Наредба. Тя не може да има и няма обратно действие, както е отбелязал решаващият съд. При така изложените мотиви обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответника по касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,