Решение № 118 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6230/2007 г.

Решение № 118 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6230/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Г. И. М. срещу решение № 268 от 17.07.2007 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, постановено по гр.д. № 102 от 2007 г. в частта му, с която е отхвърлен предявения от Г. И. М. срещу С. М. Д. и М. М. Д. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху дворно място, находящо се в с. Д., община Е., Софийска област с площ от 586 кв. м., съставляващо парцел IX-... в кв.9 по плана на с. Д., ведно с находящата се в имота стопанска постройка. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Правните изводи на съда не отговаряли на събраните по делото доказателства. С уважаването на иска по чл. 22, ал. 3 от СК отпадала изцяло сделката, с която съпругът е прехвърлил на трети лица имот-съпружеска имуществена общност. Фактът, че към настоящия момент касаторката вече била разведена с бившия си съпруг, бил без значение за основателността на предявените искове по чл. 22, ал. 3 от СК и по чл. 108 от ЗС. Поради това искът по чл. 108 от ЗС следвало да се уважи, а възражението на ответниците за задържане на имота до заплащане на подобренията да се отхвърли, тъй като купувачите по сделката не са добросъвестни владелци на имота. Ответникът Е. М. П. не взема становище по жалбата. Ответниците М. М. Д. и С. М. Д. оспорват жалбата и молят решението на СОС да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касаторката основания да обжалване на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от Г. И. М. срещу М. М. Д. и С. М. Д. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил съпружеска имуществена общност между Г бившия й съпруг Е. М. П.. Т. като на 10.10.2000 г. П. е продал този имот на ответниците Д без знанието и съгласието на ищцата, на основание чл. 22, ал. 3 от СК съдът е прогласил тази сделка за относително недействителна по отношение на съпругата. Поради това след развода на ищцата и П., процесният имот оставал съсобствен при равни квоти между ищцата и купувачите по сделката Д.. Съдът е приел, че съсобственикът на един имот не може да води ревандикационен иск за този имот срещу останалите съсобственици на имота и поради това е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС. С оглед отхвърлянето на ревандикационния иск, съдът не се е произнесъл по евентуално направеното от ответниците възражение за задържане на имота до заплащане на направените в него подобрения. Това решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съсобственикът на един недвижим имот може и има правен интерес да предяви ревандикационен иск за притежаваната от него ид.ч. от имота срещу другите съсобственици, които оспорват правото му на собственост и му пречат да ползва част от имота, съответстваща на притежаваната от него ид.ч. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено. В нарушение на материалния закон, съдът е приел и че нотариалният акт, с който бившият съпруг на ищцата е прехвърлил на ответниците Д процесния имот, не подлежи на отмяна по реда на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.). Съгласно чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), когато бъде установено, че издаденият охранителен акт засяга права на трети лица, след уважаване на иска на тези трети лица срещу страните, в полза на които е издаден охранителния акт, този акт се отменя или изменя, независимо от това дали е констативен или обективира сделка. Допускайки горепосочените нарушения на материалния закон, въззивният съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), като не се е произнесъл по направеното от ответниците възражение за задържане на имота до заплащане на направените в него подобрения. Поради това и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) решението следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на въззивния съд за произнасяне и по това възражение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия