Решение № 11575 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15798/2008 г.

Решение № 11575 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15798/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 208 и чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на председателя на Всестранна кооперация "Витоша" със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. "Стомана", бл. 2, вх. "Б", ап. 19, подадена срещу решение № 218 от 24.11.2008 г., постановено по адм. дело № 88 от 2008 г. по описа на Административния съд - Перник. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила и нарушение на приложимия закон при постановяването му - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство, образувано по жалба на ВК "Витоша" - гр. Перник, срещу писмо с рег. № 11-00-237/3 (от 12.02.2008 г. на областния управител на област Перник (определено от жалбоподателя като административен отказ), е отхвърлил жалбата на кооперацията като неоснователна. Съдът е приел за установено, че становището на административния орган е законосъобразно по изложени съображения, че процедурата по реда на § 26 от ПЗР на Закона за кооперациите не е приложима за конкретния административен спор, който по същество е спор за материално право (за собственост) между две юридически лица. Обжалваното решение е законосъобразно, като съдът е основал правния извод за неоснователност на жалбата върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От представените в административното производство писмени доказателства се установява, че ВК "Витоша" е подала молба с вх. № 11-00-237/2 (от 13.11.2007 г. до областния управител на област Перник с предявено искане на основание разпоредбата на § 26 от ПЗР на Закона за кооперациите (ДВ, бр. 41 от 2007 г.) за деактуване на двуетажна кооперативна сграда, находяща се в неурегулиран поземлен имот с пл. № 013456 в землището на с. Витошко, община Перник. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е обсъдил основанията за отмяна на административния отказ, посочени от оспорващата кооперация, изложените мотиви от административния орган, с които е обяснил и обосновал становището си, както и представените към направеното искане писмени доказателства, и законосъобразно и обосновано е приел, че кооперацията не е установила, че сградата в описания поземлен имот е изградена със собствени средства до 13 юли 1991 г. и следва да се деактува, като имотът се предаде във владение на кооперацията. Съдът е приел за установено, че процесната сграда е описана в акт за държавна собственост - АДС № 677 от 1997 г., но на основание ф. дело № 1847 от 1991 г. на Окръжния съд - Перник, по решение на окръжния съд № 2842 от 26.06.1991 г. е включена в капитала на търговско дружество - Горско стопанство "Витошко" - с. Кладница, община Перник, което обстоятелство е отразено в графа 15 на акта за държавна собственост, и е описана в приложеното продължение на АДС № 677 от 23.07.1997 година. При тези установени обстоятелства по административния спор, че сградата, описана в направеното от кооперацията искане за деактуване, не е държавна собственост, съдът законосъобразно е приел, че не е налице една от предпоставките за деактуване на имота - сградата да е държавна собственост. Настоящата инстанция намира, че следва да се отбележи, че дейността по актуване или деактуване на имотите - частна държавна собственост, е вътрешнослужебна дейност по управление, надзор и отчитане на държавните имоти. Тази административна дейност не следва да се преценява като издаване или отказ да се издаде индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 2 от АПК. По своя характер актът за държавна собственост е официален свидетелстващ документ, от който произтича неговото декларативно действие. Той следва придобивното основание и декларира вече възникнало право на собственост на държавата върху конкретния имот, като се съставя въз основа на налично правно основание. Последното е основание за съставяне на акта по чл. 68, ал. 1 от ЗДС и отпадането му е основание за деактуване на имота от актовите книги - чл. 78 от ЗДС. Оспорването на декларативните административни актове по реда на АПК води до това, че съдът трябва да разглежда по същество граждански спорове, което не е работа на административните съдилища. За конкретния административен спор законосъобразно съдът е приел, че е налице спор за собственост на двуетажна масивна сграда между кооперацията жалбоподател и горско стопанство като търговско дружество, като областният управител не е компетентен да деактува имота, като издаде заповед на основание чл. 78, ал. 1 от ЗДС във вр. с § 26 от ПЗР на Закона за кооперациите . По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,