Решение № 14023 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6152/2011 г.

Решение № 14023 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6152/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите ( ДД"ОУИ") против решение № 654/18.03.11 г. по адм. д. 3659/10 г. по описа на административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 03251000044/05.08.2010 г., издаден от главен данъчен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 741/28.09.2010 г. на ДД "ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлена жалбата против РА по много подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Свинекомплекс Бръшлен"Ад, правоприемник на ответника в първоинстанционното производство "Свинекомплекс самуил" АД, оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 654/18.03.11 г. по адм. д. 3659/10 г. по описа на административен съд - Варна е отменен РА № 03251000044/05.08.10 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 741/28.09.2010 г. на ДД "ОУИ", с която на "Свинекомплекс Самуил" АД, праводател на "Свитекомплекс Бръшлен"АД, е отказано да се право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди 01.06.2008 г. - 30.06.2003 г., 01.07.08 г. - 31.07.08 г. и 01.08.08 г. - 31.08.08 г в общ размер на 36390,96 лв. и лихва в размер на 8314 лв. За да отмени РА административният съд е приел, че от събраните доказателства може да се приеме за установено, че спорните доставки са реално осъществени. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира, че административният съд е извършил правилна преценка на всички събрани доказателства и при правилна преценка на тяхната доказателствена стойност е установил всички относими към спора факти. При правилно установена фактическа обстановка съдът не е допуснал нарушение на приложимия материален закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е коментирал подробно всички събрани в ревизионното производство доказателства и това обстоятелство представлява липса на мотиви. Видно от съдържанието на обжалваното решение АС-Варна е посочил точно въз основа на кои писмени доказателства е приел за установено, че е налице реална продажба на стоката - пшеница, описана в спорните фактури като е съобразил родовоопределения й характер и необходимостта от установяване на нейното фактическо предаване от продавач на купувач. Правилно административният съд е обосновал фактическите си изводи на всички събрани неоспорени писмени доказателства, като изрично е посочил, че възможността да съществуват и други писмени доказателства и тяхното непредставяне в ревизионното производство не следва да води до еднозначен извод, че не е проведено доказване на реалността на доставките. За установяване на този факт съдът е обсъдил събраните доказателства и правилно е приел, че са достатъчни като неоспорени, непротиворечиви и установяващи основните елементи на облагаема доставка. Допълнително при формиране на правните си изводи за незаконосъобразност на отказа да бъде признато право на данъчен кредит АС-Варна се е позовал и на влезли в сила ревизионни актове, отразяващи извършени данъчни ревизии и на двамата преки доставчика на "Свинекомплекс Самуил"АД. Неоснователно е възражението в касационната жалба относно правните последици на влезлите в сила ревизионни актове. Административният съд е съобразил тълкуването на доказателствената стойност на стабилните административни актове, отразено в трайната съдебна практика по сходни случаи. Разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС не ограничава данъчните органи при констатиране на неправомерност при начисляването на данъка, включително и ако е осъществено начисляване по фактури, които не отразяват реални доставки, да извърши съответните констатации и корекции с ревизионен акт. Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС в касационната жалба доколкото правилно административният съд е приел за доказано осъществяването на реални облагаеми доставки с право на данъчен кредит за получателя по тях. В касационната жалба като допълнителен аргумент е изтъкнато и твърдението, че по отношение на данъчна фактура № 204/05.06.08 г., издадена от "Агротранс спринт" ЕООД липсват мотиви и е налице несъответствие между мотиви и диспозитив. Действително в съдебното решение тази данъчна фактура е индивидуализирана само веднъж с номер и дата, но в останалите случай е налице индивидуализация чрез посочване на данъчната основа и ДДС по доставката, както и описание на доставки и вид на стоката. Тази данъчна фактура е издадена в същия данъчен период, както и другата данъчна фактура № 243/06.06.08 г. от същия доставчик "Агротранс спринт" ЕООД, поради което и обсъждането на доставките по двете фактури е проведено общо в мотивите на обжалваното решение. Волята на АС-Варна е ясна и не е налице твърдяната липса на мотиви или противоречие с диспозитива на съдебното решение. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно, обосновано и без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 2000 лв, които с оглед изхода на спора и направеното искане Д"ОУИ" следва да бъде осъдена да му заплати. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение