Решение № 15320 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2791/2018 г.

Решение № 15320 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2791/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на кмета на район "Изгрев", Столична община, срещу решение № 7703/13.12.2017 г. на Административен съд София град по адм. д. № 2733/2017 г., с което е отменена Заповед № РИВ-16-РД-09-209/05.12.2016 г. на кмета на Столична община, район "Изгрев" В ЧАСТТА, с която е утвърдено класирането на участниците в конкурс за отдаване под наем на реални части от поземлен имот – публична общинска собственост – улична регулация – срещу КАТ, до УПИ VIII "за озеленяване", кв. 1, м. "Дианабад", съгласно схема – група № 8 – за разполагане на преместваеми обекти – позиции № 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 и е върнато делото като преписка на кмета на Столична община, район "Изгрев", за довършване на процедурата по конкурса, която да започне от проверка допустимостта на офертите на участниците и последващата им оценка и класиране, съобразно указанията на съда. Кметът на район "Изгрев", Столична община оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира разноски. Ответникът "Българска рециклираща компания" АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците "Базар София" ЕООД и "Равда Ин 2003" ЕООД не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. С обжалваното решение е отменена Заповед № РИВ-16-РД-09-209/05.12.2016 г. на кмета на Столична община, район "Изгрев" В ЧАСТТА, с която е утвърдено класирането на участниците в конкурс за отдаване под наем на реални части от поземлен имот – публична общинска собственост – улична регулация – срещу КАТ, до УПИ VIII "за озеленяване", кв. 1, м. "Дианабад", съгласно схема – група № 8 – за разполагане на преместваеми обекти - позиции № 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 и делото е върнато като преписка на кмета на Столична община, район "Изгрев", за довършване на процедурата по конкурса, която да започне от проверка допустимостта на офертите на участниците и последващата им оценка и класиране, съобразно указанията на съда. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. С касационната жалба, кметът на СО – район "Изгрев" е представил копия от съдебни решения по адм. д. № 498/2016 г.; № 14929/2013 г.; № 7401/2016 г. и № 2241/2016 г. по описа на ВАС, предмет на които е класирането на участниците по обособени позиции, съгласно административни актове различни от оспорения в настоящото съдебно производство. Представените съдебни решения не установяват релевантни за спора факти. При извършена служебна проверка съдът установи, че с влязло в сила на датата на постановяването му съдебно решение № 14586 от 29.11.2017 г., по адм. дело № 9040 по описа за 2017 г. на ВАС, е оставено в сила решение № 3649 от 31.05.2017 г, постановено по адм. д. № 2406/2017 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № РИВ16-РД09-209 от 05.12.2016 г. на кмета на Столична община – Район "Изгрев" като незаконосъобразна, в частта с която е утвърдено класирането на участниците в конкурс за отдаване под наем на реални части от поземлен имот – улична регулация – срещу КАТ, до УПИ VIII "за озеленяване", кв. 1, м. "Дианабад", съгласно схема – група № 8 – разполагане на преместваеми обекти, както следва: Позиции №№ 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10. От изложеното следва, че спорът за законосъобразността на заповед № РИВ16-РД09-209 от 05.12.2016 г. на кмета на Столична община – Район "Изгрев", в частта с която е утвърдено класирането на участниците в конкурс за отдаване под наем на реални части от поземлен имот – улична регулация – срещу КАТ, до УПИ VIII "за озеленяване", кв. 1, м. "Дианабад", съгласно схема – група № 8 – разполагане на преместваеми обекти, както следва: Позиции №№ 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10, е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, с който заповедта е отменена като незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК съдебното решение, с което административният акт е отменен, има действие по отношение на всички. Съгласно чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и поради това се разпростира не само по отношение на страните по делото, а към всички негови адресати. Наличието на влязло в сила решение по оспорването на заповедта, съгласно чл. 159, т. 6 АПК представлява основание за недопустимост на жалбата, въз основа, на която е образувано съдебното производство. Действително юридическият факт, породил процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество, е настъпил в хода на съдебното производство, преди постановяването на оспореното в настоящото производство съдебно решение, но в случая се касае за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време, докато процесът е висящ. В касационното производство това служебно задължение е регламентирано в нормата на чл. 218, ал. 2 АПК, като част от задължението на касационната инстанция да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционния съдебен акт, с който спорът е решен по същество - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното решение, следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. При наличието на основание за недопустимост на съдебния акт е безпредметно да се обсъждат останалите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, наведени в касационната жалба. При този изход на спора съдът следва да се произнесе по заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски. Искането е неоснователно, тъй като основният съдебен спор относно законосъобразността на заповедта на кмета на СО – район "Изгрев" не е решен в негова полза. От своя страна искането за присъждане на разноски по делото на процесуалния представител на "Българска рециклираща компания" АД е основателно, тъй като изходът на съдебното производство е благоприятен за него. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение