Решение № 5293 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1493/2018 г.

Решение № 5293 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1493/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Кмета на О. М., против решение № 268 от 01.11.2017 г., постановено по адм. дело № 145/2017 г. по описа на Административен съд - С. З.. С доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. Сочи се и несъответствие с целта на закона, претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Георгиева, преупълномощена, по изложените в нея и писмени бележки съображения, представя се списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършено плащане на договореното възнаграждение. Ответникът - О. С. З., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с негативен за подателя й правен резултат. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. З. е отменил като незаконосъобразна процесната заповед от 22.03.2017 г. на Кмета на Община - М., с която, на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 ЗУТ, е разпоредено на Община - С. З., като собственик, да премахне строеж - "масивна жилищна сграда 01", находяща се УПИ ХI-23, кв. 107 по плана на с. Я., общ. М.. Обоснован е изводът, че е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства, в т. ч. и от заключенията на назначените по делото две съдебно-технически експертизи, по несъмнен начин е установено, че фактическите констатации, в изготвения от назначената комисия от кмета на О. М. по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ констативен протокол, както и тези в оспорената заповед, са опровергани. Установено е, че сградата, предмет на заповедта, представлява полумасивна едноетажна постройка за физиотерапевтични нужди, (отчетено е неправилното й означаване като "масивна жилищна", но в условията на достатъчно индивидуализиране), със застроена през 1976 г. площ от 507 кв. м., с два вх...да, коридор, стаи за манипулации, с монолитно изградени и облицовани с фаянс вани, с бани и тоалетни, налична ВиК инсталация (но с липсващи мивки и кранове), с полумасивна конструкция, която не е компрометирана, част от нея е монолитна (с колони, греди и плоча), основите са стоманобетонови и в добро състояние, ограждащите носещи стени са тухлени, без пропуквания и сериозни повреди, а преграждащите - трислойни панели, тип "сандвич", двойно каширани с етернит и стиропор, подовете са покрити с теракот и циментова замазка. Сградата е необитаема, частично ограбена, с износена дограма и разкъртена мазилка, вредна е и опасна за здравето, доколкото част от преградните стени са от плоскости, съдържащи азбест, но съществува техническа възможност за ремонт и нейното възстановяване, не е налице опасност от самосрутване, а преградните стени могат лесно да бъдат подменени със съвременни материали. Правилно съдът е кредитирал заключенията на назначените по делото първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, независимо, че същите са оспорени, макар и частично, от процесуалния представител на кмета на О. М.. Заключенията на експертите са обективни, онагледени със снимков материал, припокриват се в частите им с идентични въпроси, в съответствие са с останалите събрани по делото доказателства, а такива които да ги опровергават, не са ангажирани. При тези данни, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, съгласно която кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства, са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар, или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Констатацията относно невъзможността сградата да се поправи или заздрави в констативния протокол е бланкетна, а в заповедта липсват фактически установявания за това. В административното производство не е изследвана възможността за поправянето или заздравяването на строежа. За да е осъществено правното основание на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, следва да са налице кумулативно предвидените в него предпоставки - сградите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са негодни за ползване, но и да не могат да се поправят, или заздравят. След като е налице само една от предвидената в закона предпоставки, заповедта за премахване на процесната сграда е материално незаконосъобразна. Ето защо изводите на съда в този смисъл са законосъобразни и обосновани. Правилен е и изводът в решението, че при постановяването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, комисията действа служебно, или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави, или да бъде премахнат. В случая, в нарушение на цитираната норма комисията не е изслушала заинтересуваното лице. Тя е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването на заинтересованите лица следва да предхожда констатациите в съставения протокол. До заинтересуваното лице не е отправяна покана, а адресатът на заповедта е уведомен едва след изготвяне на констативния протокол. При тези данни правилно съдът е приел, че не е спазена регламентираната в чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура. Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица. Ако беше изпълнено това изискване, оспорената заповед би могла да има и друго съдържание. Следователно при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за нейната отмяна. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да се осъди О. М. да заплати на О. С. З. сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение, своевременно претендирано с отговора по касационната жалба и писменото становище от 30.04.2018 г. По изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение,