Решение № 5145 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8839/2009 г.

Решение № 5145 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8839/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е образувано по жалба на Йова Митева Михнева от с. Скобелево, общ. Сливен, като собственик на имот № 035031, в землището на с. Бозаджий, общ. Сливен с ЕКАТТЕ 05092 срещу Решение № 405 на Министерския съвет на Република България от 29.05.2009 г. публ. ДВ, бр. 43/09.06.2009 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Разширение и реконструкция на летище Безмер в източна и западна посока", съгласно влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-14-222 на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството от 3 април 2007 г. в района на с. Болярско, община Тунджа, обл. Ямбол в землището на с. Бозаджий, общ. Сливен. Решението се обжалва в частта относно определеното обезщетение за отчуждените 4.349 дка от нива, представляваща имот № 035031 в местността "Имерлийски рът", в размер на 1 302 лева като се твърди, че то не отговаря на реалната му пазарна стойност. Иска се увеличението му. Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез своя процесуален представител юрк. Василев оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите и Министерство на отбраната, чрез своите процесуални представители юрк. Белева, юрк. Томов и юрк. Николова оспорват жалбата като неоснователна. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За доказване на правото на собственост жалбоподателката е представила договор за доброволна делба от 01.06.2001 г., вписан в Службата по вписванията под № 193, том III, л. 2552 от 07.06.2007 г., съгласно чл. 2, б. "Б" на който, жалбоподателката е собственик на процесния имот. Отчуждаването на имота е на основание чл. 32, ал. 1 ЗДС и собственикът следва да получи равностойно парично обезщетение за извършената принудителна административна продажба на имота. В случай на липса на пазарни аналози, методиката на определяне на обезщетението е посочена в чл. 32, ал. 3 от ЗДС. Във връзка с оспорването е назначена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че независимата експертна оценка е изготвила оценката на база Наредбата по чл. 10б от ЗСПЗЗ, като същата е коригирана и намалена с корекционен коефициент. Към тази оценка не са били приложени пазарни аналози за изповядани сделки с имоти със сходни характеристики като процесния за срок 12 месеца отпреди възлагането на оценката - 19.11.2008 г. Във връзка с възложената задача вещото лице е установило, че в района се сключват сделки със земеделски земи на цена от около 400 лв/дка и като пример се сочат две решения на общинския съвет - Сливен - решение № 837 от 26.01.2006 г. и № 100 от 25.903.2004 г. При осредняване на оценките експертът предлага цена от 741 лв/дка или общо обезщетение в размер на 3 223 лева. за конкретния имот, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС оценката следва да бъде определена на 1 377 лева. Вещото лице, в съд. заседание уточнява, че в конкретния случай оценката следва да бъде определена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, която напълно отговаря на законовите критерии, тъй като посочените в експертизата сделки не отговорят на изискванията на закона да са сключени между субекти - един от които да е ю. л. и отделно от това не са изповядани в изискуемия срок от една година отпреди възлагането на оценката от административния орган. Съдът намира за обективна и вярна оценката по т. 2 от заключението, поради което счете, че следва да увеличи определеното обезщетение от 1302 лева на 1377 лева. С определение от 16.11.2009 г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът е допуснал исканата от жалбоподателя експертиза като е определил и депозит за изготвянето й в размер на 300 лева, вносими в тридневен срок от уведомяването, извършено на 24.11.2009 г. В посочения от съда срок, както и до приключване на последното съдебно заседание, така определение депозит не е внесен от Михнева въпреки изготвянето на исканата експертиза. В тази връзка, жалбоподателката следва на основание чл. 77 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК да бъди осъдена да заплати по сметката на ВАС за вещи лица дължимото възнаграждение на вещото лице Йордан Найденов, извършило оценката, възлизащо на 300 лева. Предвид изложеното, Върховният административен съд, трето отделение