Решение № 5091 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13212/2019 г.

Решение № 5091 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13212/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Гюров, подадена против решение № 4410/27.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3867/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 328605-59/27.02.2019 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, с което е отказано заличаването на личните данни на касатора, обработвани в информационните фондове на МВР, като извършител по ЗМ/ДП № 4055/7.12.2007 г. на 06 РУ на СДВР за деяние по чл. 343б от НК и обвързаното с него наказателно производство и "ефективно наказание" по НОХД № 15926/2007 г. по описа на Софийски районен съд. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата с доводи в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Подадено е заявление от Гюров за заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на Министерство на вътрешните работи (МВР) във връзка с НОХД № 15926/2007 г. по описа на СРС. По заявлението е извършена проверка и е изготвено мотивирано становище от началника на сектор "Правно- нормативно обслужване и жалби" за отказ за заличаване на личните данни на Н. Гюров поради отсъствие на основание по чл. 3 от Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесулания кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (Инструкция № 8121 з-748). Произнесено е решение от директора на ГДНП, с което е отказано заличаването на личните данни на касатора. Първоинстанционният съд, с оглед изложената фактическа обстановка, приема от правна страна, че оспореното решение не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Излага съображения за съответствието му с процесуалния и материалния закон. Анализира правилото на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), според което при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни, както и издадената въз основа на тази разпоредба Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Като се позовава на нормите на чл. 2 от Инструкцията, регламентиращ вида на информационните фондове и целите на обработването на личните данни, съдът обосновано след анализ на доказателствата по делото приема, че хипотезата, в която се обработват личните данни на жалбоподателя, не попада в нито една от предвидените в чл. 3 от Инструкцията, при които могат да бъдат заличени личните данни. Посочва, че личните данни на жалбоподателя се обработват законосъобразно, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления. Съдът подробно обсъжда влизането в сила на измененията и допълненията на Закона за защита на личните данни и по-конкретно на разпоредбата на чл. 42 от закона предписващ приложението на правилата при обработването на лични данни от компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, като съобразява и датата на издаване на оспорения административен акт като приема неприложимост към разглеждания казус на изменените норми на закона, но посочва, че дори да се приеме обратното, решението също не противоречи на закона. На следващо място, първоинстанционният съд прави задълбочен и прецизен анализ не само на националната нормативна уредба, за да направи извод за неоснователност на жалбата, но след позоваване на приложимото европейско право (Директива 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., регламентираща основанията и условията за обработка на личните данни, обосновано приема, че правото на Европейския съюз изрично предвижда изключение от приложението на правилата за защита на личните данни при обработването им от компетентните органи за целите на наказателното преследване и опазването на националната сигурност и обществения ред. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд установява коректно релевантните факти и достига до правно издържани изводи за законосъобразност на оспорения акт. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът правилно приема, че при изпълнение на функциите по противодействие на престъпността, при разследване и разкриване и престъпните деяния органите на МВР обработват правомерно личните данни на касатора, по аргумент от чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 ЗМВР. Обработването на личните данни му данни, предвид осъждането му за престъпление от общ характер отговаря на целите, заложени в чл. 2, ал. 2 от Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. Въведените от закона основания за запазване на тези данни са установени по отрицателен начин в цитираната Инструкция, приета на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - посредством посочване на обстоятелствата, чието настъпване обуславя основание за заличаване на данните. В чл. 3 от инструкцията е посочено, че личните данни на лицата се заличават при настъпване на някое от изчерпателно изброените обстоятелства и след като в разглеждания казус не е налице такова обстоятелство за Гюров, обосновано и в съответствие със закона и неговата цел е постановено обжалваното решение за отхвърляне на жалбата на касатора. Неоснователно е касационното възражение в тази връзка, че съдът нарушава материалния закон и неговата цел като приема, че не е налице основание за заличаване на личните данни. Оплакването, че не са обсъдени обстоятелства, свързани с личността на касатора, предшестващи или последващи единственото му осъждане, както и липсата на противоправни прояви към момента на произнасяне на административния акт не намира опора в закона. Събирането и обсъждането на доказателства, свързани с поведението на заявителя, с неговите личностни качества и характеристики е недопустимо както в административното производство по издаване на решение за заличаване, респективно за отказ за заличаване на лични данни, така и в съдебното производство по обжалване на административните актове. В производството по чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД (отм) приложим към датата на произнасяне на административния акт) във връзка с чл. 25, ал. 3 и чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, тоест когато не са налице изброените в хипотезите на чл. 3 от Инструкция 8121 з-748/2014 г. материално-правни предпоставки, за органа възниква задължението да издаде решение за отказ за заличаване на личните данни. По тези съображения не е относимо и цитираното в касационната жалба решение на Съда на Европейския съюз С-73/16. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати сумата 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,