Решение № 15919 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2012 г.

Решение № 15919 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба, заведена с вх. № Ж-581/25.01.2012 г. по регистъра на Министерството на вътрешните работи /МВР/, подадена от Иван Атанасов Иванов от гр. София, против мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи за издаване на административен акт по молба с вх. № 292 У/13.12.2011 г. по регистъра на дирекция "Планиране и управление на бюджета" /"ПУБ"/ при МВР. Жалбоподателят излага, че с молба вх. № 292У /2011 г. на дирекция "ПУБ" - МВР е поискал от министъра на вътрешните работи да му бъдат издадени удостоверения по обр. УП-2 и удостоверение за класиране и пенсия обр. В, като бивш служител по Закона за МВР /ЗМВР/, съобразно разпоредбите на чл. 116, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, чл. 351, ал. 1 и чл. 354, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 9, ал. 3, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Твърди, че в срока по чл. 57 АПК компетентният орган, до който е адресирал искането си, не се е произнесъл, поради което е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК. Моли да бъде отменен незаконосъобразният отказ на министъра на вътрешните работи за издаване на исканите удостоверения. С писмени молби от 18.05.2012 г. и от 22.06.2012 г., подадени във връзка с указания на съда за отстраняване на констатирани нередовности по жалбата и уточняване на предмета й, жалбоподателят изрично е потвърдил, че обжалва мълчаливия отказ по молба с вх. № 292-У/13.12.2012 г. Жалбата се поддържа в съдебно заседание чрез пълномощника на жалбоподателя адв. Десислава Миразчийска. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Анелия Узунова. Излага съображения, че не е налице мълчалив отказ, тъй като с две писма - рег. № 165/5.01.2012 г. и рег. № Х-Ж-456/1.02.2012 г., жалбоподателят е уведомен за извършените проверки по повод на неговите жалби. Наред с това твърди, че няма основания за издаване на допълнителни удостоверителни документи, тъй като в случая е налице влязла в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", която е потвърдена при обжалването по съдебен ред и затова няма основание да се зачете за осигурителен стаж периода от прекратяване на служебното правоотношение до прекратяване на наказателното производство. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, като взе предвид доказателствата по делото и наведените от страните доводи, намира следното: От жалбоподателя Иван Атанасов Иванов е подадена молба до министъра на вътрешните работи, заведена с рег. № 292-У/13.12.2011 г. в дирекция "Планиране и управление на бюджета", с която е направено искане да му бъдат издадени удостоверение обр. УП-2 и удостоверение за класиране и пенсия обр. В, като бивш служител по Закона за МВР, съобразно разпоредбите на чл. 116, т. 5 от Закона за държавния служител, чл. 351, ал. 1 и чл. 354, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Кодекса на труда и чл. 9, ал. 3, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. В молбата се излага, че съгласно заповед рег. № К-1625/17.03.2008 г. на министъра на вътрешните работи, жалбоподателят е отстранен от работа, считано от 17.03.2008 г. в качеството му на заместник - директор на ГДБОП към ГД "Полиция" при Национална служба "Полиция" - МВР; съгласно заповед рег. № К-3133/22.05.2008 г. на същия министър, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, считано от 23.05.2008 г.; на същата дата е подписан акт за напускане на длъжност; с постановление от 15.03.2010 г. на Военноокръжна прокуратура - София е прекратено досъдебното производство № III-04/2008 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - не е доказано участието на обвиняемия в престъплението; с определение № 0103/31.03.2010 г. Софийският военен съд е отменил постановление на ВОП - София само в частта относно отказа за връщане на веществени доказателства, като го е потвърдил в останалата част; това определение е потвърдено с определение № 0-16/5.05.2010 г. на Военно-апелативния съд на Р България, което е окончателно. На това основание счита, че следва да му бъдат издадени исканите удостоверения. В писмо рег. № 165/05.01.2012 г. от главния счетоводител на ГДБОП - МВР, адресирано до Иван Атанасов Иванов, е посочено, че във връзка с постъпилата молба с рег. № 292-У/13.12.2011 г. го информират, че на основание чл. 169, ал. 2 ЗМВР са спазени разпоредбите на чл. 234, ал. 2 и ал. 3 ЗМВР и удостоверенията, които същият е получил срещу подпис на 07.10.2008 г., са правилно издадени. По делото няма данни, нито твърдения това писмо да е получено от адресата си, като от приложената разписка обр. 250 на "Български пощи" ЕАД, пощенска станция 24, е видно, че пратката, съдържаща посоченото писмо, не е потърсена. От Иван Атанасов Иванов е подадена молба с вх. № Ж 543/24.01.2012 г. до министъра на вътрешните работи, в която е посочил, че с молба вх. № 292 У/2011 г. е поискал да му бъдат издадени удостоверения обр. УП-2 и удостоверение за класиране и пенсия - обр. В, но не е получил отговор до този момент, поради което подновява искането си за издаване на документите. Молбата е препратена от дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност" на МВР до дирекция "Планиране и управление на бюджета" на МВР с писмо изх. № Ж-543/26.01.2012 г., съответно заведено с рег. № Ж-456/27.01.2012 г. От дирекция "Планиране и управление на бюджета" на МВР до Иван Атанасов Иванов е изпратено писмо рег. № Х-Ж-456/1.02.2012 г., в което е посочено, че е в отговор на вх. № Ж-543/24.01.2012 г. по вх. № Ж-456/27.01.2012 г. /посочените номера са на молба от Иван Атанасов Иванов и съпроводително писмо между посочените по-горе дирекции в МВР/. В писмото е посочено, че в отправените от Иван Иванов искания не е посочено за кой период се иска да бъдат издадени посочените удостоверения. Наред с това е изложено, че в случай, че исканите документи са за срока от налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" до влизането в сила на представените постановления и определения, то същите не могат да бъдат издадени, тъй като с представените документи не се отменя заповед № К-3133/22.05.2008 г. на министъра на вътрешните работи и това време не се зачита за трудов и осигурителен стаж. В писмото е посочено също, че предоставените на лицето удостоверения - обр. УП-2 и удостоверение за класиране и пенсия - обр. В от 2008 г. са правилно и коректно издадени за периода на службата му в МВР. От фактическа страна се установява, че със заповед рег. № К-1625/17.03.2008 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 230, ал. 1 и ал. 2 и чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 240, ал. 1 ППЗМВР е образувано дисциплинарно производство против Иван Атанасов Иванов и същият е временно отстранен от длъжност. Със заповед рег. № К-3133/22.05.2008 г., издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на Иван Атанасов Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, несъвместими с оставането на служба в МВР и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. От вписването върху самата заповед, надлежно подписано от Иван Атанасов Иванов е видно, че заповедта му е връчена на 23.05.2008 г. При извършената от настоящия съдебен състав служебна справка в деловодната програма на Върховния административен съд се установи, че с решение № 10/12.01.2009 г. по адм. дело № С-102/2008 г. на ВАС, тричленен състав на трето отделение, е отхвърлена жалбата на Иван Атанасов Иванов против заповед рег. № К-3133/22.05.2008 г., издадена от министъра на вътрешните работиза за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. При касационното обжалване това решение е оставено в сила с решение № 156/2.11.2009 г. по адм. дело № С-45/2009 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия. Подаденото от Иван Атанасов Иванов искане за отмяна на влязлото в сила решение на тричленния състав на ВАС е отхвърлено с решение № 234/9.11.2010 г. по адм. дело № С-174/2010 г. на ВАС, седемчленен състав на първа колегия. Посочените обстоятелства относно развилите се съдебни производства се приемат за служебно известни на съда, предвид наличието на надлежна информация с пълния текст на постановените решения в деловодната програма на ВАС. Наред с това двете страни по настоящото дело са били страни по всички посочени съдебни производства, поради което, както факта на провеждането на съответните производства, така и резултатите от тях, са известни на страните по настоящото дело. Доводи, изведени от влизането в сила на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение са наведени пред съда и от процесуалния представител на ответника. Предвид изложеното, съдът приема за доказан факта, че заповед рег. № К-3133/22.05.2008 г., издадена от министъра на вътрешните работи, е влязла в сила. От фактическа страна са доказани твърденията на жалбоподателя, изложени както в молбата, с която е сезиран административния орган, така и в жалбата до съда, че с постановление от 15.03.2010 г. на Военноокръжна прокуратура - София е прекратено досъдебното производство № III-04/2008 г. по описа на ВОП - София, образувано и водено срещу Иван Атанасов Иванов за престъпления по чл. 357, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - поради недоказване на участието на обвиняемия в престъплението; с определение № 0103/31.03.2010 г. по ЧНД № 0103/2010 г. по описа на Софийския военен съд е отменено постановлението на ВОП - София само в частта относно отказа за връщане на веществени доказателства, като е потвърдено в останалата част. По делото не е представено определение № 0-16/5.05.2010 г. на Военно-апелативния съд на Р България, с което според твърденията на жалбоподателя е потвърдено определението на Софийския военен съд. Настоящият състав намира, че за правния спор е ирелевантно обстоятелството дали и кога е влязло в сила определението на Софийския военен съд, по съображения които ще бъдат изложени по-долу. Наред с това, между страните не се спори, че с определение № 0-16/5.05.2010 г. на Военно апелативния съд е оставено в сила определението на Софийския военен съд № 0103/31.03.2010 г. Този факт е изложен и в мотивите на решение № 234/9.11.2010 г. по адм. дело № С-174/2010 г. на ВАС, седемчленен състав, като въпросното определение е било представено като ново доказателство в производсвото за отмяна по чл. 237 и сл. АПК. По делото са приложени удостоверение, обр. УП-2 с изх. № АУ-1655/6.10.2008 г. и удостоверение обр. УП-2 с изх. № АУ-1657/6.10.2008 г., както и удостоверение за класиране и пенсия - обр. В с изх. № АУ-1659/6.10.2008 г., и трите издадени от Национална служба "Полиция", в които е отразен осигурителен стаж на Иван Атанасов Иванов в МВР от 8.03.1993 г. до 17.03.2008 г. Удостоверенията са получени лично от жалбоподателя на 7.10.2008 г., съгласно отбелязването върху документа "Сведение за трудовия стаж на Иван Атанасов Иванов". Предвид установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда приема, че подадената жалба е допустима и неоснователна. С подадената молба от Иван Атанасов Иванов до министъра на вътрешните работи, заведена с вх. № 292-У/13.12.2011 г., е поискано издаването на удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2 и удостоверение за пенсия и класиране - обр. В, които представляват документи от значение за признаване, упражняване и погасяване на права или задължения. Следователно административният орган е сезиран с искане за издаване на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Съгласно чл. 57, ал. 2 АПК, административният акт по чл. 21, ал. 2, ал. 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството. В случая производството е образувано на датата на завеждане на молбата в съответния регистър, или на 13.12.2011 г. поради което 7-дневният срок за издаване на документите е изтекъл на 20.12.2011 г. Безспорно е, че в този срок исканите документи не са издадени, нито е постановен изричен отказ за издаването им. Поради това е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който подлежи на обжалване в едномесечния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, който изтича на 21.01.2012 г. - събота, неприсъствен ден. Жалбата до ВАС против мълчаливия отказ, заведена с вх. № Ж-581/25.01.2012 г. по входящ регистър на МВР, е изпратена по пощата на 23.01.2012 г., с препоръчано писмо с обратно разписка, за което са представени надлежни доказателства по делото. Предвид това, жалбата против мълчалив отказ по искане с вх. № 292-У/13.12.2011 г. е подадена в преклузивния срок за обжалване. Съдът приема, че в случая не е налице изричен отказ по искането, с което е сезиран административния орган. Писмо с рег. № 165/5.01.2012 г. е изпратено след срока за произнасяне и освен това с него се изразява становище, че няма основание за поправка на вече издадените документи. Искането, с което е сезиран органа е за издаване на удостоверения, различни от тези, които вече са издадени, а не за поправка, допълване или изменение на съдържанието на вече издадените през 2008 г. удостоверения обр. УП-2 и удостоверение за класиране и пенсия обр. В. Затова и отговора от 5.01.2012 г. не може да се приеме за отказ, постановен по искането, което е направено с молбата от 13.12.2011 г. Писмо с рег. № Х-Ж-456/1.02.2012 г. е изпратено след подаване на жалбата от 25.01.2012 г., въз основа на която е образувано настоящото производство. В това писмо, освен вече изразеното становище в писмото от 5.01.2012 г., се посочва също, че не е налице основание за издаване на документ, с който да се признае трудов и осигурителен стаж за срока от налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" до влизане в сила на представените постановления и определения, тъй като същите не отменят заповед рег. № К-3133/22.05.2008 г. на министъра на вътрешните работи. В писмената молба на жалбоподателя от 18.05.2012 г., представена по настоящото дело във връзка с указанията на съда от съдебно заседание на 3.05.2012 г. да уточни кой е обжалваният акт, е посочено изрично, че се обжалва мълчалив отказ по молба с вх. № 292 У/13.12.2010 г. и че не се обжалва писмо рег. № Х-Ж-456/1.02.2011 г., което е постановено след подаване на жалбата до съда. Съдът приема, че искането, с което е сезиран административния орган е за издаване на удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2 и удостоверение за класиране и пенсия обр. В, отнасящи се периода от датата на временното отстраняване на Иван Атанасов Иванов от длъжност до датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на воденото срещу него досъдебно наказателно производство. Въпреки че в молбата от 13.12.2011 г., с която е сезиран административния орган, такова искане не е изрично формулирано от лицето, то се извежда недвусмислено от съдържанието на искането. В този смисъл, настоящият състав разглежда жалбата против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи по молбата на Иван Атанасов Иванов с вх. № 292-У/13.12.2010 г. за издаване на удостоверения обр. УП-2 и удостоверение за класиране и пенсия обр. В за периода от 17.03.2008 г. /датата на временното отстраняване длъжност/ до 5.05.2010 г. /датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство № III-04/2008 г./. Предвид установеното от фактическа страна относно релевантните факти и обстоятелства, отказът за издаване на исканите удостоверения е законосъобразен. През периода от временното отстраняване от длъжност със заповед рег. № К-1625/17.03.2008 г. до датата на прекратяване на служебното правоотношение на Иван Атанасов Иванов със заповед рег. № К-3133/22.05.2008 г., считано от 23.05.2008 г., не е налице основание за зачитане на осигурителен стаж. През този период Иван Атанасов Иванов е бил отстранен от длъжност и затова не е осъществявал трудова дейност. Временното отстраняване от длъжност е постановено на основание чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР, който предвижда, че държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 230 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа по назначаването. Съгласно чл. 234, ал. 2 ЗМВР държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен, а в ал. 3 на същия чл. е предвидено, че когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение, на него му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. В случая дисциплинарното производство не е прекратено, а е приключило с издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, която е влязла в сила. След като отстраняването от длъжност е постановено във връзка със започнало дисциплинарно производство по чл. 230 ЗМВР и издадената в това производство заповед за уволнение не е отменена, то не е налице основание да се приеме, че отстраняването на Иван Атанасов Иванов е било незаконно. Затова не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 1 КСО, която предвижда, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което изброените лица, сред които и тези по чл. 4, ал. 1, т. 2 /държавните служители/, не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа. В случая не е налице и хипотезата чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО, на която се позовава жалбоподателят в подаденото искане до министъра на вътрешните работи и в жалбата до съда. В разпоредбата е предвидено, че за осигурителен стаж се зачита и времето, през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление. Не е налице нито една от хипотезите на тази правна норма, тъй като Иван Атанасов Иванов не е уволнен поради задържане от органите на властта, нито поради образуваното против него наказателно производство. Временното му отстраняване от длъжност също не е постановено по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Следва в тази връзка да се отбележи, че в чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМВР е предвидена хипотеза, при която държавният служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и тази хипотеза е различна от хипотезата на временно отстраняване по т. 2 - при образувано дисциплинарно производство. В конкретния случай временното отстраняване е в хипотезата по т. 2 на чл. 234, ал. 1 ЗМВР, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО е неприложима и няма основание да бъде зачетен за осигурителен стаж периодът от временното отстраняване до датата на прекратяване на служебното правоотношение. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО е неприложима и за периода от прекратяване на служебното правоотношение до прекратяване на досъдебното наказателно производство, тъй като уволнението не е поради задържане на лицето от органите на властта. Макар такова обстоятелство да е посочено в мотивите на заповед рег. № К-3133/22.05.2008 г. на министъра на отбраната, то дисциплинарното наказание "уволнение" и съответно - прекратяването на служебното правоотношение е постановено поради нарушение на правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба в МВР, което е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание, предвидено в чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. По същите съображения е неприложима разпоредбата на чл. 116, т. 5 от Закона за държавния служител, на която се позовава жалбоподателят и която предвижда, че за служебен стаж се признава и времето по служебното правоотношение, през което държавният служител не е работил - за времето за отстраняване от работа във връзка с дисциплинарно дело за уволнение и възбудено наказателно преследване за извършено престъпление въз връзка с изпълнение на службата, ако държавният служител не е бил наказан или е бил оправдан, или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление. Неприложими са и разпоредбите на чл. 354, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Кодекса на труда, на които се позовава жалбоподателят. В тези разпоредби е предвидено, че за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в следните случаи: т. 2 - уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това уволнение, когато не е бил привлечен като обвиняем, бил е оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; т. 5 - работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка. Първата от хипотезите е аналогична на вече обсъдената по чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО и чл. 116, т. 5 ЗДСл, а за хипотезата по т. 5 на чл. 354, ал. 1 КТ, т.е. че има незаконно задържане на трудовата книжка на жалбоподателя, не са налице никакви твърдения от негова страна, нито има представени доказателства по делото. Не е налице също основание за зачитане на осигурителен стаж за периода от датата на прекратяване на служебното правоотношение до датата на прекратяване на наказателното производство, тъй като през този период не съществува служебно правоотношение. Заповедта за уволнение не е отменена и не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО, която предвижда, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което изброените лица, сред които и тези по чл. 4, ал. 1, т. 2, са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа. По изложените съображения не е налице основание за зачитане на осигурителен стаж в МВР след датата на отстраняване на Иван Атанасов Иванов от длъжност до датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на воденото срещу него досъдебно производство, а отказът за удостоверяване на осигурителен стаж и доход за посочения период е законосъобразен. Подадената жалба против мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи да разпореди издаването на удостоверения обр. УП-2 и удостоверение за класиране и пенсия обр. В за този период следва да бъде отхвърлена като неосноватена. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и предвид задължителното тълкуване, дадено в ТР № 3/2010 г. на ОСК на ВАС, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, шесто отделение