Решение № 8814 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5759/2012 г.
ВАСПетчленен състав19.06.2012 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 659/12.01.2012 г. по адм. дело № 7769/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по хокей на трева" гр. София да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева, разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8814 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5759/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по хокей на трева" гр. София, представлявано от упълномощения адвокат Светлин Стойнев, против решение № 659 от 12.01.2012 г., постановено по административно дело № 7769 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отхвърлено оспорването срещу решение № 884 от 19.05.2011 г. на Комисията за защита на личните данни. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, представляван от упълномощения юрисконсулт Чаворина, оспорва касационната жалба. Ответникът - Спортен клуб по хокей на трева "Локомотив София" в писмено становище от председателя на Управителния съвет Боян Вълев Вълев счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът - Цветан Николаев Ницов от гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Върховния административен съд, пето отделение по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е оспореното от касатора решение № 884 от 19.05.2011 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което е уважена жалба с вх. № 884/23.02.2011 г. подадена от Цветан Николаев Ницов от гр. София против сдружението и на основание чл. 42, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на СНЦ "Българска федерация по хокей на трева" (БФХТ) е наложено административно наказание глоба в размер на 10 500 лв. за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. С решение № 659 от 12.01.2012 г., постановено по административно дело № 7769 по описа за 2011 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлил жалбата на СНЦ "Българска федерация по хокей на трева", гр. София срещу оспореното решение № 884 от 19.05.2011 г. на Комисията за защита на личните данни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението на тричленния състав е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. По делото е установено, че Българската федерация по хокей на трева в качеството си на администратор на лични данни е ползвала информацията от картотеката на Цветан Николаев Ницов, състезател на членуващия в нея Спортен клуб по хокей на трева "Локомотив София", обработвайки ги чрез разпространението им по електронната поща, без за това действие от страна на лицето да е дадено съгласие за начина и обема в който са разпространени. Възприети по този начин фактите кореспондират с доказателствата по делото и не са налице релевираните с касационната жалба доводи за необоснованост. Съдът е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателствени средства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. Изводите на първоинстанционния съд, че личните данни на Цветан Николаев Ницов (трите имена, единния граждански номер, клубна принадлежност и др.) са неправомерно разпространени на лица, които не са оторизирани от администратора да обработват от негово име и за негова сметка данните се споделят от настоящата инстанция. По този начин Българската федерация по хокей на трева е извършила административно нарушение, изразяващо се в незачитане на нормата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на личните данни. Законосъобразно съдът е приел, че при предоставянето на личните данни на физическите лица, макар и свързани организационно с федерацията и нейната дейност, в разглеждания случай е допуснато надхвърляне на целите, за които същите се обработват. След преценка на характера и вида на нарушението, и обществените отношения които са засегнати първостепенният съд правилно е приел, че Комисията за защита на личните данни е определила административно наказание за посоченото нарушение към неговия минимум - в размер на имуществена санкция от 10 500 лева. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящият петчленен състав на ВАС не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно и обосновано същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и заявеното от Комисията за защита на личните данни искане за разноски, Върховният административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав