Решение № 9844 от 18.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Т. Михайлов, представляван от адв. Ж. Дончева от САК със съдебен адрес : гр.София, [улица], с която се оспорва Решение 7131/25.11.2022 год., постановено по адм.д. 11636 по описа за 2021 год. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател излага подробни оплаквания, че обжалваният съдебен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, както и при допуснати процесуални нарушения, поради което иска да се отмени, а делото да бъде върнато като преписка на ЦЕЛК при Медицински институт МВР за ново произнасяне. Ответникът по касационната жалба Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт МВР, представлявана от председателя д-р М. Христова чрез гл.юрк. М. Тотева, е представила писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако се претендира присъждане на такова от страна на касатора. В съдебно заседание касационният жалбоподателя се представлява от адв. Ж. Дончева, който поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения и представя писмени бележки в същия смисъл. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт МВР се представлява от гл.юрк. М. Тотева, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Столична дирекция на вътрешните работи се представлява от юрк. А. Алипиева, която излага доводи, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Представя писмени бележки в същия смисъл, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Т. Михайлов против Медицинско удостоверение 179/1 от 20.10.2021 год., издадено от Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт МВР. Съдът е установил коректно релевантните факти по делото и е достигнал до обосновани правни изводи. Установено е от фактическа страна, че Т. Михайлов командир на отделение в група ООР на сектор ОП към 09 РУ на СДВР, е участвал на 02.09.2020 год. в СПО за обезпечаване сигурността, охраната и обществения ред. При опит да задържи протестиращ, жалбоподателят усетил удар с твърд тъп предмет в лакътя на лявата ръка, избухнало е пиротехническо изделие, в резултат на което Михайлов изпитал силна болка в лявата ръка, лявата част на главата и окото, с което не виждал нищо. На място е извършен преглед от екип на Спешна помощ и Михайлов е транспортиран до МИ МВР, където е хоспитализиран в Очно отделение. На 10.09.2020 г. касаторът е подал до началника на 09 РУ СДВР докладна записка за претърпяната злополука. Съставен е Обстоятелствен протокол за трудова злополука с рег. 3384р38090 от 13.11.2020 год., при изготвянето на който са съобразени и представените от служителя болнични листове за временна неработоспособност от 01.10.2020 г. до 20.10.2020 год. и от 21.10.2020 год. до 09.11.2020 год. По този повод жалбоподателят е подал заявление на основание чл. 268, ал. 1 от ЗМВР на дата 29.07.2021 год., с което е поискал да му бъде изплатено обезщетение за претърпяната телесна повреда при и по повод изпълнение на службата. С оглед установяване вида на претърпяната телесна повреда от служителя, на 20.10.2021 год. състав при ЦЕЛК-МВР, състоящ се от невролог, интернист пулмолог и офталмолог, въз основа на писмени документи е издал оспорваното Медицинско удостоверение 179/1 от 20.10.2021 год., в което колективният АО е приел, че увреждането причинено на Михайлов не е довело до [диагноза], а само до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК. За изясняване на спорния въпрос по делото вида на полученото телесно увреждане, съдът е назначил и изслушал съдебномедицинска експертиза. В заключението си вещото лице офталмолог е потвърдило констатациите и изводите на Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт МВР, отразени в обжалвания акт. При тези фактически установявания съдът правилно и обосновано е приел, че не се налице основания по чл. 146, т. 1 - 5 АПК за отмяна на оспорения акт. Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ЗМВР е уредено правото на служителите в МВР за изплащане на обезщетения в случаите на претърпени телесни повреди при или по повод изпълнение на служебните им задължения. В законовия текст е предвидено изплащане обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Леката телесна повреда по чл. 130 НК не подлежи на обезщетение по този ред. Медицинското удостоверение, оспорено от жалбоподателя, е издадено на основание чл. 238, ал. 3 от ЗМВР, съгласно който видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена се удостоверяват от прекия ръководител. При преценката на вида на телесната повреда, претърпяна от служителя, първоинстанционният съд правилно се е позовал на легалните определения на видовете телесни повреди тежка, средна и лека, съобразно разпоредбите на чл. 128, чл. 129 и чл. 130 от Наказателния кодекс. При обсъждане на признаците на средната телесна повреда в контекста на причиненото на касатора телесно увреждане, първоинстанционният съд правилно се е позовал на Постановление 3/1979 г. на Пленума на ВС, приемайки, че е необходимо да са изпълнени кумулативно двата елемента на фактическия състав на [диагноза]. На първо място, съгласно посоченото по-горе постановление и константната съдебна практика на съдилищата, е необходимо травматичното състояние да е продължило повече от 30 дни и на второ - отслабване на зрението е налице, когато е намалена способността на увреденото лице да възприема въздействията на външния свят чрез зрението такива, каквито са в действителност. За установяване на спорните обстоятелства съдът е изслушал и приел по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице, специалист по очни болести. Въз основа на него е приел, че продължителността на временната неработоспособност не е единствен критерий за наличие на трайно по смисъла на чл.129 от НК затруднение на зрението и макар общият сбор от временната неработоспособност на жалбоподателя според издадените болнични листове да е 69 дни, по делото не е доказана намалена способност на увреденото лице да възприема въздействията на външния свят чрез зрението такива, каквито са за период над 30 дни. Горното се споделя от настоящия съдебен състав. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните. В отговор на конкретно зададен въпрос при изслушване на заключението, вещото лице е посочило в съдебно заседание, че е установена нормална зрителна острота на пациента с корекция още на 14-ия ден от инцидента, дефектът е намалял и по-голяма част от чуждите тела са премахнати. От самото заключение е видно, че необходимостта от[ диагноза] на лявото око, сравнено с дясното око, не се дължи на претърпяната травма, а на разликата в[ заличен текст]. Вещото лице е изказало предположение, че установеният [диагноза] на лявото око е възможно да се е появил и в резултат на претърпяната травма, но е посочило, че това твърдение не може да се изкаже с категоричност, поради липсата на данни от предхождащи инцидента очни прегледи. По отношение затрудненията в зрението на жалбоподателя за близка дистанция в.л. е изложило съображения, че те се дължат на[ заличен текст], който процес е характерен за лица във възрастовата група над 40 год., в която влиза и Михайлов. От горното следва извод, че експертизата не установява причинно-следствена връзка между установения [диагноза] на жалбоподателя с претърпения инцидент, а нормалната зрителна острота на жалбоподателя е възстановена във времеви период по-малък от 30 дни. Настоящият съдебен състав намира, че така приетото по делото заключение не опровергава констатациите в оспореното медицинско удостоверение, с оглед което първостепенният съд обосновано е приел, че то е законосъобразно и не са налице основания за отмяната му. В касационната жалба се излагат отново доводи по съществото на спорния въпрос, на които съдът аргументирано е отговорил в обжалваното решение и изложените мотиви в тази насока се споделят от касационната инстанция. Ето защо настоящият съд счита, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявените претенции на ответниците за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на Медицинския институт на МВР, както и в полза на Столична дирекция на вътрешните работи разноски в размер на по 100 лв.за всеки от тях. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,