Решение № 270 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 304/2011 г.

Решение № 270 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 304/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Постъпила е молба от Л. В. М. - П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 326 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 794/08 г. на Окръжен съд [населено място], с което предявения от тях срещу [фирма] [населено място] иск за собственост на недвижим имот, обективно съединен с иск по чл. 59 ЗЗД, са отхвърлени. Това решение молителката счита за неправилно и моли за отмяната му. Ответникът по молбата [фирма] оспорва молбата. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да преодолее. Молбата е неоснователна. В производството Л. М. - П. и В. М. са били представлявани от адв. Г.. Видно от намиращо се на л. 24 от делото пълномощно, на 5.01.2009 г. Л. М. и В. М. са упълномощили адв. Г. да ги представлява пред всички съдилища, държавни и общински органи, като от тяхно име има право да извършва всички процесуални действия, като получава и подписва призовки и съобщения, изготвя, подава и получава и подписва молби, жалби, искания и пр. Записано е и правото "да представлява дружеството процесуално". Това правомощие е формулирано неясно, тъй като упълномощителите са физически лица, а не съдружници на неуточнено дружество, но то не води до опорочаване волята на представляваните по отношение на другите възложени от тях правомощия. С оглед на възложените и правомощия адв. Г. е взела участие при разглеждане на предявения иск от съда, подавала е молби, получила е съобщение за изготвяне на решението и е подала въззивна жалба срещу него. Молбата на ищците от 21.01.2009 г., в която посочват и допълнителен адрес за призоваване в [населено място], представляващ адрес на кантората на адв. Г., не може да се счете че представлява ограничаване правата на упълномощения процесуален представител, а напротив, е в потвърждение на извода, че адв. Г. е лицето, на което те са възложили да получава книжата по делото. Д., че в призовките изпращани до адв. Г. името на В. М. е допълнително добавено на ръка не е основание да се приеме, че същият е бил нередовно призован, тъй като според чл. 39 ГПК призоваването може да се извърши чрез пълномощника по делото, включително и чрез едно съобщение. С оглед на изложеното, твърденията на молителката че тя и нейния баща не са били надлежно представлявани в процеса са недоказани и молбата за отмяна на решението е неоснователна. Действително, ищецът М. е починал след постановяване на решението, но ако молителката счита че някое процесуално действие на съда не и е било съобщено в качеството и на наследник, пътят и за защита е чрез обжалване с частна жалба на това процесуално действие, а не чрез отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът по молбата претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, молителката дължи заплащане на 600 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС,