Решение № 4221 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7715/2019 г.

Решение № 4221 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7715/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Милкова чрез нейния пълномощник срещу решение № 808/18.04.2019 г. по адм. д. № 2251/2018 г. на Административен съд В.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Общинският съвет В. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу решение № 2405-10/23, 24, 30.06.2010 г. на Общински съвет – В., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА във връзка с чл. 129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване на кв. "С. Н." гр. В., с искане обявяване нищожността му, в частта за имот УПИ Х-601 с ид. 10135.2526.601 от КККР – гр. В., който е засегнат от улица от о. т. 183 до о. т. 190. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Решението е издадено от компетентен орган, при спазване на материално правните разпоредби и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност. Административният акт е издаден от компепентне орган при необходимия кворум. В случая е установено, че отнетата площ от имота е 46, 3 %, поради което не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Допуснатото нарушение е основание за отмяна, но не и за обявяване нищожността на решението в оспорената част. В настоящия случай решение по чл. 210 вр. чл. 16, ал. 4 от ЗУТ не е налице, допуснатото нарушение, при оспорване на плана в срок, би довело до отмяната му, като незаконосъобразен. Това нарушение на материалния закон не е толкова съществено, че да обоснове нищожността на оспореното решение. Планът не е бил оспорен като незаконосъобразен, влязъл е в сила, поради което възможността за обезщетение на собствениците на имота по реда на чл. 16, ал. 4 от ЗУТ е преклудирана. От всички срещуположни имоти се отнемат площи за улица, която се предвижда от южната им страна, поради което не е налице несъответствие с целта на закона, което да обуславя обявяване нищожността на процесното решение. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че отчуждаването с плана по чл. 16, ал. 1 за улица, част от първостепенната улична мрежа-публична общинска собственост, следва да се счита за част от приложното поле на плана по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, тъй като представляват линейни инженерни мрежи на транспорта – част от техническата инфраструктура, съгласно § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ. Поради това изводът на съда, че чл. 16, ал. 1 от ЗУТ е бил приложим за процесния ПУП за прокарване и отчуждаване за улици, поради което не е налице порок, който да обуславя нищожността му, е законосъобразен. Планът е приложим, тъй като се касае и за неприложена регулация, поради което такъв план може да бъде одобрен. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт с претенция за нищожност е издаден от компетентен орган и при спазване на необходимия кворум. Общинският съвет – В. се състои от 51 общински съветници. При гласуване на Решение № 2405-10/23, 24, 30.06.2010 г. на Общински съвет – В., са присъствали 32 общински съветници, всички са гласували "за". В конкретния случай не е налице нарушение на материални разпоредби, които да е толково съществено, че да обуславя нищожност. Нищожен административен акт поради нарушение на материалноправните разпоредби е налице, когато същият е издаден без правно основание, когато е лишен от нормативна основа. В случая оспореното решение е издадено на законово основание. Отчуждаването с плана по чл. 16, ал. 1 на 46, 3 %, вместо на 25 % от имота, е в нарушение на чл. 16 ЗУТ, но е основание за унищожаемост на решението на Общинския съвет, но не и за неговата нищожност. Имотът остава с площ 775 кв. м, поради което е в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗУТ. Следва да се има предвид, че планът не засяга законно построената в имота сграда, а засяга тераса и подобрения в имота, поради което не е налице нарушение на материалния закон, което да води до невалидност на административния акт. В същия аспект следва да се третира и нарушението на чл. 16, ал. 4 ЗУТ /изм/, според което следва да е налице решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, с което да се оцени урегулираният с плана имот, а именно, че урегулираните имоти следва да са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането. Липсата на решение на комисията по чл. 210 ЗУТ би довело до незаконосъобразност на одобрения план, но не и до неговата нищожност. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че при приемането на оспорения с искане за нищожност план не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, които биха могли да обусловят невалидност на постановеното решение. Липсата на техническо задание се компенсира от обяснителната записка към плана. В нея е посочено улична мрежа по плана, разделена на главна и вътрешна. Указани са показателите за застрояване – плътност на застрояването - 25%, коефициент на интензивност -0, 6, процент на озеленяване - 55%. Характерът и начинът на застрояване - свободно, нискоетажно, поради което параметрите на плана са определени. Същите параметри се съдържат и в договорите за възлагане на плана. В обяснителната записка според вещото лице има раздели относно комуникационното решение, В и К съоръжения, електрическо захранване, благоустрояване, поради което неоткриването и неустановяването на налични схеми към плана и техническо задание е преодоляно, а липсата им не може да обуслове нищожност на решението на Общинския съвет. В разглеждания смисъл същото значение има и липсата на изричен акт на кмета на община В. за възлагане изработването на плана. В случая е налице договор за проектиране № Д-9200/671/08.10.2002 г. сключен между О. В. и проектанта. Изработеният проект е бил приет от ЕСУТ на О. В. – Решение по Протокол № 49/12-13.12.2002 г. С протокол № 7/10.02.2009 г. на ЕСУТ е приет ПРЗ за кв. "С. Н.", фаза окончателен проект с определени показатели при условията на чл. 16 от ЗУТ. С публикация в Д. вестник бр. 27/10.04.2009 г. приетият окончателен проект е бил съобщен на заинтересуваните лица с указание за подаване на писмени възражения, предложения и искания по него, на основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването. Съобщение за проекта е направено и във вестник "Т.", бр. 75/17.04.2009 г. и вестник "Черно море" бр. 90/22.04.2009 г. На заседание, проведено на 17.09.2009 г. на ЕСУТ при О. В. са били разгледани направените възражения, включително и на жалбоподателката, като е било отхвърлено - протокол № 48/17.09.2009 г. С предложение с вх. № Д-02-9200/671 от 22.02.2010 г. на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗУТ и СПН на гр. В., кметът на О. В. е предложил на Общински съвет-В. да одобри план за застрояване и регулация на кв. "С. Н.", гр. В.. Последвало е приемане на оспореното решение. Поради това не е налице такова допуснато съществено процедурно нарушение, при което ако не бе допуснато, би довело до друго решение с различно от оспореното съдържание. Що се касае до твърдението в касационната жалба, направено и пред решаващия съд, че липсва проект за укрепителни мероприятия с оглед денивилацията на терена, то това е въпрос на изпълнение, което е без значение за преценката на нищожността му, в какъвто смисъл е и заключението на решаващия съд. На последно място решението, чиято нищожност се претендира не е издадено в несъответствие с целта на закона, тъй като от всички срещуположни имоти се отнемат площи за улица, която се предвижда от южната им страна. В този смисъл решението е издадено при спазване принципа на равнопоставеност и справедливост. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,