Решение № 14844 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12284/2014 г.

Решение № 14844 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12284/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от директора на Столично управление "Социално осигуряване" чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 5009 от 18.07.2014 г. на административен съд София град по адм. дело № 5111/2014 г. С него се отменя по жалба на "Булстрой груп" ООД гр. София решение № РО-112/26.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ София град и задължителните предписания, дадени от контролните органи на НОИ за заличаване на декларация образец № 1, съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. относно Христина Богданова Костова за периода от 15.04.2013 г. до 05.11.2013 г. издадени от главен инспектор във връзка с ревизионен акт за начет относно частична ревизия по разходите на ДОО в "Булстрой груп" ООД, пореден № 4780 от 07.01.2014 г. на СУСО. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон поради което се иска отмяната му. Ответникът, "Булстрой груп" ООД чрез процесуален представител - адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от "Булстрой груп" ООД срещу цитираното решение с което са потвърдени задължителни предписания "да заличи декларация обр. № 1, съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ в съответното ТД на НАП за Христина Богданова Костова за периода от 15.04.2013 г. до 05.11.2013 г." Съдът е установил от доказателствата по делото, че Христина Костова е имала осигурителен стаж при различни работодатели, последният "Хом Кеър" ЕООД 9 месеца и 27 дни от 26.03.2012 г. до 23.01.2013 г. и е постъпила на работа на 15.04.2013 г. в "Булстрой груп" ООД. В същия ден е представила болничен лист. Подадените данни в регистъра на осигурените лица административният орган приел за некоректни и в декларация обр. № 1, че не отразяват действителното правно положение, че Костова не е осигурено лице и поради това неправилно са изплатени суми като обезщетение за бременност и раждане за което е съставен и акт за начет в ревизионно производство. По спорният въпрос дали Костова е осигурено лице съдът е приел, че са налице материалните предпоставки на чл. 48а КСО част от които не е изискването да е полаган реално труд непосредствено преди временната нетрудоспособност. При изводи за незаконосъобразност на дадените задължителни предписания, решението и предписанията са отменени като незаконосъобразни. Решението е правилно. Спорен е въпросът за тълкуването и приложението на чл. 10 ДСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО относно кои са характеристиките на осигуреното лице. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или са дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО осигурено лице е физическо лице което извършва трудова дейност за която подлежи на задължително осигуряване съгласно чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. По делото е представен трудов договор между представител на работодателя и Христина Богданова Костова подписан от тях и в който е вписано, че е връчен на 15.04.2013 г. и че работникът е постъпил на работа на 15.04.2013 г. При тези данни и след като е представен болничен лист за период с начало 15.04.2013 г. административният орган е приел че няма реално упражняване на трудова дейност като материална предпоставка Христина Богданова Костова да се счита за осигурено лице. Тези мотиви на органа правилно са приети от съда за постановени в нарушение на материалния закон. Трудовият договор съдържа всички реквизити и съдържание от които да се приеме, че е започнало изпълнение на задълженията поети с него от страна на работника. Временната неработоспособност е фактическо състояние и правно основание което не позволява на работника да упражнява трудово дейност и това е законово уреден факт с правно значение, независимо кога е възникнал, дали по време на упражняване на трудовата дейност или в самото начало работникът или служителят не може да пристъпи към упражняването й. Друго разбиране включително и това, че следва да има реално фактическо упражняване на трудова дейност за определен период непосредствено преди възникване на временната неработоспособност е изискване на административния орган което не е уредено в закона и поради това неправилно е прието, че работникът/служителят поради това не се счита за осигурен. Изводите на съда в същия смисъл за незаконосъобразност на предписанията са правилни като съобразени с материалния закон и обосновани на доказателствата по делото и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски съгласно приложение списък в размер на 900 лева - възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение