Решение № 2776 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12446/2018 г.

Решение № 2776 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12446/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Миланов Консулт" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуален представител, против Решение № 4705/10.07.2018 г., постановено по адм. дело № 245/2018 г., по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата за прогласяване нищожност на приложената от служител на "Център за градска мобилност" ЕАД при Столична община на 20.02.2017 г. принудителна административна мярка (ПАМ) - принудително преместване на пътно превозно средство - автомобил марка "Фрилендер" с рег. [рег. номер на МПС]. Излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който процесната ПАМ бъде прогласена за нищожна. Претендира разноски. Ответникът –Я. Златков, в качеството му на длъжностно лице в "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Миланов Консулт" ЕООД, за прогласяване нищожност на приложената от служител на "Център за градска мобилност" ЕАД при Столична община на 20.02.2017 г. принудителна административна мярка - принудително преместване на пътно превозно средство - автомобил марка "Фрилендер" с рег. [рег. номер на МПС]. За да постанови този правен резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че процесното МПС е паркирано на тротоар - публична общинска собственост, обхванат в режим на почасово платено паркиране "Зелена зона", за което паркиране не е заплатена съответната такса. Това нарушение на режима на паркиране, установен със заповед на кмета на СО, обуславя прилагането на принудителното задържане чрез блокиране на колелото чрез техническо средство тип "скоба" - чл. 123 и сл. от НОДТСО. Поради липсата на заплащане на дължимите суми за принудително задържане и след изтичане на работното време на зоната за почасово платено паркиране е приложена мярката по чл. 128 НОДТСО. Приел е, че наложената ПАМ е материално законосъобразна, съответства на разпоредбите на ЗДвП, не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила и е наложена от компетентен орган. Предвид изложеното АССГ е отхвърлил жалбата на "Миланов Консулт" ЕООД, като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил точно релевантните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни правни изводи. Оплакванията, поддържани пред решаващия съд, са подробно обсъдени в мотивите на обжалваното решение. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП законодателят е определил служби за контрол, определени от кметовете на общините, които могат да използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В тази насока, съгласно чл. 124 НОДТСО, оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "ЦГМ" при СО, по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от ЗДвП. С приложената по делото заповед № СО15-РД09-05-432/29.07.2015 г. на кмета на СО, са одобрени ред и условията за принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства, съгласно Приложение № 1, неразделна част от заповедта. С посочената заповед кметът на СО е определил юридическото лице на което по смисъла на § 1, т. 1 АПК са възложени административните правомощия по налагане на принудителната административна мярка, като е оправомощил служители на тази фирма с властническите правомощия по чл. 168, ал. 1 ЗДвП. При наличието на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел, че Я. Златков е носител на властническото правомощие за налагане на процесната ПАМ, както и че при налагането на същата са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод, с оглед липсата на възражение за прекомерност и съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 600, 00 (шестстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение