Решение № 11546 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1747/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез пълномощник юрисконсулт П. Георгиева срещу решение 406 от 11.12.2023г., постановено по адм. дело 298/2023г. по описа на Административен съд Кърджали. С него по жалба на " Персенски " ООД е отменено уведомително писмо 284/ подмярка 4.2 с изх. 07 - 2600/6176 от 12.07.2023г. в частта му на раздел II, т.1, с която са приети за недопустими за финансиране разходи за "Хладилно оборудване" в размер на 128931.00лв. и в частта му по т. 2, с която са приети за недопустими за финансиране разходи за "Парен котел" в размер на 39860.00лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Оспорват се изводите на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводстветите правила и материалния закон. Твърди се, че с приетата и обсъдена СТЕ, съдът необосновано е подменил спорния предмет, което е довело до необоснованост на изводите му. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение и постановяването на решение по същество на спора, с което жалбата срещу оспореното уведомително писмо да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се сторените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът " Персенски" ООД, чрез адв. С. Трендафилова в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. С доводи за правилност на постановеното решение моли да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да остане в сила. Настоящият състав на Върховен административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество съобразно изискванията на чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Кърджали е сезиран с жалба на " Персенски" ООД срещу уведомително писмо 284/ подмярка 4.2 с изх. 07 - 2600/6176 от 12.07.2023г. в частта му на раздел II, т.1, с която са приети за недопустими за финансиране разходи за "Хладилно оборудване" в размер на 128931.00лв. и в частта му по т. 2, с която са приети за недопустими за финансиране разходи за "Парен котел" в размер на 39860.00лв. във връзка с подадено проектно предложение в ИСУН по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014 -2020г. С обжалваното решение Административен съд Кърджали е отменил акта в оспорената му част като е и приел, че е издаден от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на изискванията за форма (липса на посочени правни основания) и в противоречие с материалния закон. Съдът е обсъдил подробно проведената процедура по чл. 29 - чл.38 от ЗУСЕСИФ, съставените актове и доклади от компетентите органи, приел е, че от жалбоподателя не са изисквани допълнителни документи, включително и количествени сметки, заверени от правоспособно лице на етап техническа и финансова оценка. Установил е, че още на етап оценка на административно съответствие и допустимост от "Персенски" ООД е била представена обяснителна записка, заверена от правоспособно лице, в която е обоснована липсата на необходимост от издаване на документи по т.17 от Раздел 13.2 "Условия за допустимост на дейностите" на УК. Въпреки установените множество нарушения на административнопроизводствените правила и отменително основание по чл.146, т.3 от АПК, съдът е извършил проверка и за материалната законосъобразност на акта, като е стигнал до извод за противоречието му с материалноправните разпоредби на закона. Преценявайки събраните по делото доказателства, съвкупно със заключението на вещото лице по приетата и неоспорена СТЕ, съдът е приел, че по отношение на непризнатите разходи, както за хладилно оборудване, така и за парен котел е несъстоятелно изискването на количествени сметки за извършени СМР, тъй като същите не представляват сграда, или постройка, нито пък строеж или обект по смисъла на ЗУТ. В заключение съдът е отменил оспореното пред него УП на основанията по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Споделят се изцяло изводите на АС - Кърджали, че спорната част от писмото не отговаря на изискванията за форма и е налице основанието за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. По разбиране на настоящата съдебна инстанция, оспореното УП, освен правни основания за извършване на корекции в проектобюджета по проектното предложение на ответника по процедура чрез подбор по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" по подмярка 4.2 от мярка 4 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. , не съдържа и относими фактически основания за извършената корекция. В спорните части от уведомителното писмо, изпълнителният директор на ДФЗ е направил корекции, описал е по - горе посочените недопустими за финансиране разходи, като е посочил, че не са представени одобрени технически проекти, изготвени от правоспособни лица, изискани от кандидата, както и количествени сметки, заверени от правоспособно лице, които да обосноват как предвиденото оборудване ще отговори на нуждите на предприятието. Допълнително е изложено в акта, че е представено становище от проектант, че същите представляват само подмяна на съществуващо амортизирано оборудване. От така изложените фактически основания на органа, може да се предположи, че разходите са приети за недопустими на основание раздел 14.3 "Недопустими разходи", т.12 - разходи, които представляват обикновена подмяна от УК и на основание чл. 31, ал.1, т.14 от приложимата Наредба 20 от 27.10.2015г. за прилагане на подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014 - 2020г., съгласно която разпоредба финансова помощ не се предоставя за разходи за инвестиции, които представляват обикновена подмяна. Фактическите основания за извършените корекции, обаче трябва да са ясни и конкретни и да кореспондират на приложимите правни разпоредби за извършване на корекциите. В случая такива липсват. Единствената цитирана разпоредба в писмото е тази на т.25 от Раздел 24.1 от УК . Раздел 24 от УК е озаглавен "Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване", а раздел. 24.1 "Списък с общи документи" в т. 25, изисква представянето най - малко на три независими оферти, подробна техническа спецификация на активите/услугите , цена, определена в левове или евро с посочен ДДС, ведно с направени от кандидата запитвания за оферти, съгласно приложение 9. Цитираната разпоредба не представлява годно правно основание за недопустимост на разходите. Приложимите разпоредби са 14.3 "Недопустими разходи" от УК и чл. 31, ал.1 във вр. с чл. 30 от приложимата Наредба 20 от 27.10.2015г. за прилагане на подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014 - 2020г. В оспореното уведомително писмо не е посочена нито една относима правна разпоредба , която да представлява годно правно основание изпълнителният директор на ДФЗ да коригира разходи по проектобюджет по проектно предложение. Такова относимо правно основание за корекция не е посочено и в протокола на Оценителната комисия на който е налице позоваване в оспореното уведомително писмо. Нито административният орган, нито оценителната комисия в качеството й на помощен орган не са посочили или обсъдили каквато и да е основание за недопустимост на разходите, изброени изчерпателно в разпоредбата на чл.31 от приложимата Наредба 20/27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/ маркетинг на селскостопански продукти", издадена от министъра на земеделието и храните. В случая не е налице и хипотезата, в която мотивите се съдържат в други документи от административната преписка, тъй като липсва препращане към друг такъв документ, който да съдържа конкретното правно основание за конкретните корекции. Протокола на оценителната комисия за извършена корекция на проектобюджета също не съдържа правно основание, посочено в цитираната Наредба или УК. Неспазването на изискването за форма и съдържание по чл.59, ал.2, т.4 АПК на акта е самостоятелно отменително основание по чл.146, т.2 от АПК, тъй като не е ясна волята на органа за извършените корекции, с което е нарушено правото на защита на кандидата и е недопустимо мотивите на органа да се изясняват в рамките на съдебното производство, чрез изявленията на страните, писмени становища или с помощта на вещи лица. Липсата на относими фактически основания и конкретно правно основание за извършената корекция също така, препятства съда за извърши обективна и безпристрастна проверка за законосъобразност на оспореното УП и правилното приложение на материалния закон. При липсата на изложени фактически и конкретни правни основания за извършените корекции, спорът не е подлежал на разглеждане от АС, относно правилното приложение на материалния закон. Няма как съдът да прецени правилно ли е приложена разпоредба, на която не е налице позоваване в акта и не е посочена от органа, още повече, че и съдът не е издирил и обсъдил приложимите по спора материално правни норми. Предвид изпращането на преписката на административния орган на основание чл.173, ал.2 от АПК за продължаване на производството по техническа и финансова оценка и класиране на проектното предложение, подадено от "Персенски" ООД и липсата на дадени каквито и да е указания в мотивите на решението, настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че при новото разглеждане, органа следва да съобрази нормата на чл.9б, т.2 от ЗПЗП, съгласно която производствата пред управляващия орган или ДФЗ за прилагане на мярка 4 и на подмярка 4.2 от ПРСР 2014 - 2020г. се провеждат посредством ИСУН по реда и при условията на ЗУСЕСИФ, съответно приложими са разпоредбите на Глава трета, раздел II ЗУСЕСИФ, на Постановление 162 на МС от 05.07.2016г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите от финансиране на ЕСИФ за 2014 - 2020г. и Наредба 20 от 27.10.2015г. за прилагане на подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2024 -2020г., както и Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор на проектни предложения BG06RDNP001 - 4.015 по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014 - 2020г. По изложените съображения, обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски в доказан размер от 5000лв. заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, дължимо от ДФЗ - юридическото лице на бюджетна издръжка в чиято структура се намира касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение