Решение № 7812 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2021 г.

Решение № 7812 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2021 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Л. и А. Л., подадена чрез пълномощника им - адв. М. Кавръкова, против Решение № 465/04.03.2021 г., постановено по адм. дело № 502/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 1319 от 19.11.2019 г., издадена от кмета на Община "Родопи"-Пловдив, с нареждане за премахването на незаконен строеж - плътна ограда, намираща се в [населено място], местност [наименование], представляваща строеж шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, изпълнена без строителни книжа, попадаща изцяло в ПИ 32408.39.77 - за селскостопански, горски, ведомствен път /публична общинска собственост/ по отразяването на имотите в кадастралната карта на неурбанизираната територия на с. Извор, община "Родопи". С твърдения за неправилност, се иска отмяната на съдебния акт, като се присъдят и направените по делото разноски, за които е представен списък и договор за правна защита и съдействие. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно и своевременно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Кавръкова, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и твърдения за новонастъпили относими факти – издадена заповед № ДК-14-133/05.10.2020 г. на ИД на АГКК, обнародвана ДВ бр. 90/20.10.2020 г., с която е одобрено изменение на КК и КР на с. Извор, касаещо процесния имот, с намалена площ (от 600, на 574 кв.м.) и общинския ПИ 77 – разделен на два отделни имота, резултатът от което е липса на навлизане в общинския имот. Това обстоятелство се счита за самостоятелно основание за отмяна на заповедта и прави същата практически неизпълнима. Приложени са към жалбата три броя извлечения от електронната страница на АГКК. Ответникът: кмет на Община – Родопи-Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. От упълномощения адв. Недева, е депозиран писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба, настоява се решението, като обосновано и правилно, да се остави в сила, като претендира разноски, за които представя списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационна жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на оспорване неблагоприятен за тях съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225а ЗУТ процедура и в съответствие с приложимия материален закон. Обосновал е извод, че предмет на оспорената заповед (ограда от плътна част и метални платна, с обща дължина 13,20 м., разделена на участъци, с различна височина поради наклонения терен), е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, извършен без строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приел е и, че строежът, изграден през 1986 г., е разположен изцяло в чужд имот, извън имота на жалбоподателките - ПИ 32408.41.13 по КК и за който няма отреждане по регулационния план, тъй като е извън границите на населеното място. За имота не е одобряван ПУП - ПРЗ за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. От съда са изложени съображения и за това, че оградата не отговаря на техническите изисквания зададени с чл. 48, ал. 5, ал. 6 и 7 ЗУТ за височина на плътната част на оградата, изпълнена в урбанизирана територия. Тя не отговаря и на чл. 48, ал. 8 от ЗУТ, според който извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените маста се допуска, поземлените имоти да се ограждат само с леки огради, съобразени с изискванията на ал. 2. В случая, от приетата СТЕ и доказателствата по делото, съдът е установил, че не е изпълнено изискването на чл. 24б, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.), тъй като няма доказателства, че процесната ограда е изпълнена по съществуващи имотни граници. В плана за земеразделяне на землището на с. Извор имотната граница е отразена както тази по действащата кадастралната карта, т. е. оградата не е разположена по линията на имотната граница. Не е изпълнено и изискването на чл. 148, ал. 1, т. 5 от ППЗТСУ (отм.), тъй като процесната ограда няма характер нито на временна, нито на лека ограда, с оглед начина на изпълнение и параметри, установено от приетата СТЕ, т. е. предметът на изследване е недопустим строеж по правилата, действали към годината на изграждане, не е допустима за изпълнение и по сега действащите правила. При това положение процесният строеж не отговаря на изискванията за търпимост съгласно § 127 от ПЗР на ЗУТ, същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ и е осъществен е без строителни книжа. Затова е направен изводът, че атакуваната заповед е законосъобразна и постановена в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установените релевантни за спора факти, правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед, са обосновани и се споделят изцяло от настоящата инстанция.. Във връзка с новонастъпилия факт на изменение на КК на с. Извор, с оглед което се претендира незаконосъобразност на заповедта и отмяна на съдебния акт – пред касационната инстанция е недопустимо да се навеждат нови факти, с оглед забраната за нови фактически установявания, извън наличните в производството пред съда по съществото на спора - съдът преценява законосъобразността на акта към момента на издаването му, а касационната инстанция се произнася по наведените в жалбата касационни основания. Освен това, със Заповед № ДК-14-133/05.10.2020 г. на ИД на АГКК, с която е одобрено изменение на КК и КР на с. Извор, касаещо и процесния имот, е обнародвана ДВ бр. 90/20.10.2020 г., т. е. след като е приключено съдебното дирене по делото в с. з. на 08.10.2020 г., без противопоставянето на пълномощника на касаторите. При проявена активност от страна на заинтересованите от изменението, са можели да поискат отмяна на дадения ход по съществото на спора, за да се провери в хода на процеса относимостта на сочената заповед, (с която общинския ПИ 77 е разделен на два отделни имота, също граничещи с ПИ с идентификатор 13 в края), към законосъобразността на процесния административен акт. Не без значение е и факта, че не е ясно дали въпросната заповед за изменение на КККР е влязла в сила в тази част, за да се обсъждат наведените от касаторите доводи, целящи с обратна сила да променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Във връзка с наведените касационни основания за отмяна на съдебния акт, следва да се подчертае следното: Неоснователно е възражението на касационните жалбоподатели, че незаконният строеж не е индивидуализиран. Посочването на имота с идентификационен номер, в който се намира незаконно изградената ограда, с конкретно описание на плътна част към улица 0.90-до 1.60м., облицована с каменни плочи; височина, конкретизирана по участъци с размери и на ажурната част от 0.70м. до 1.10м. от метални профили, посочени в КА № 16/19.10.2018 г.; начин на изграждане – стъпаловидно, на участъци; разположение – западно от входната врата на ПИ 13; с обща дължина от 13.2 м., го индивидуализират в достатъчна степен. Правилно е прието и от издателя на заповедта и от съда, че в случая се изключва приложимостта на хипотезите на § 127 ПЗР ЗУТ - процесната ограда не е разположена по линията на имотната граница, а в чужд имот, безспорно е, че строежът не отговаря на изискванията на чл. 48, ал. 8 ЗУТ, след като извън границите на урбанизираната територия и в неурегулираните части на населените места, ПИ се ограждат само с леки огради, съобразени с изискванията на ал. 2, на които въпросната не отговаря. Не е изпълнено и изискването на чл. 148, ал. 1, т. 5 от ППЗТСУ (отм.), тъй като процесната ограда няма характер нито на временна, нито на лека ограда, с оглед начина на изпълнение и параметри, установено от приетата СТЕ, т. е. предметът на изследване е недопустим строеж по правилата, действали към годината на изграждане, не е допустима и по сега действащите правила. Предвид изложеното, обосновано е прието от съда, че са налице предпоставките за издаване на обжалваната заповед, правилно е приложен материалният закон, а при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По изложените съображения, обжалваното решение следва да остане в сила, като при този изход на процеса на ответната страна следва да се присъдят направените в касационното производство разноски, своевременно претендирани и доказани до размера от 600 лв., реално заплатени, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,