Решение № 7047 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15032/2014 г.
ВАСVII отделение12.06.2015 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113 от 01.10.2014 г., постановено по адм. дело № 381/2014 г. по описа на на Административен съд -Добрич. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7047 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15032/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Янк - 100"ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, район "Одесос", ул. "Ст. Стамболов" № 12а, подадена чрез управителя Стоян Николов Ковачев, против решение № 113 от 01.10.2014 г., постановено по адм. дело № 381/2014 г. по описа на на Административен съд -Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-14-316/18.02.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" (РД "АА") -Добрич, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106, ал. 1, т. 14 от Закона за автомобилните превози. В касационната жалба са наведени доводи, че оспореният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Добрич, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд - Добрич е отхвърлил жалбата на "Янк - 100"ЕООД против заповед № РД-14-316/18.02.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" -Добрич, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106, ал. 1, т. 14 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ)- " временно спиране от движение чрез отнемане на свидетелството за регистрация № 001722319 на МПС рег. № ТХ 0611НХ, с което се извършва превоз на опасни товари - до отстраняване на нарушението . За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че административното производство е образувано служебно във връзка със съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия А-2013 № 182575 от 18.02.2014 г. С акта е констатирано, че на 18.02.2014 г. на изхода на гр. Шабла, посока с. Дуранкулак, Радослав Георгиев Димитров е управлявал МПС МАЗ 500 с рег. № ТХ 0611 НХ и е извършвал превоз на опасни товари /дизелово гориво/ около 4 000 кг. за собствена сметка, с маршрут от склад на фирмата "Янк -100"ЕООД в гp. Шабла до работилница на фирмата, като водачът не е могъл да представи превозен документ за опасни товари и свързаната с него информация, определени в т. 5.4.1. от Приложение А на ADR, с което е нарушил чл. 43, ал. 1. т. 1. пp. 1 от Наредба № 40/2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари/Наредба № 40/Наредбата/. В АУАН, водачът на МПС е посочил, че ще представи необходимия документ. Със заповед № РД 14- 316/18.02.2014 г., и. д. директор на РД"АА"-Добрич предвид констатациите в АУАН е приел, че е налице правно основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106. ал. 1, т. 14 oт ЗАвП и е приложил ПAM по чл. 106. ал. 1, т. 14 ЗАвП "временно спиране oт движение" чрез отнемане на свидетелство за регистрация № 001722319 па МПС с peг. № ТХ 0611 НX, с което се извършва превоз на опасни товари до отстраняване на нарушението. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган в законоустановената форма и при спазване на административно производствените правила. Счел е, че с оглед данните по административната преписка е извършено административно нарушение по ЗАвП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106 с. з. Въз основа на изложените мотиви е постановил оспореното решение. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 14 от Закона за автомобилните превози, пътно превозно средство/ППС/, превозващо опасни товари, се спира от движение до отстраняване на нарушението, когато: водачът не носи транспортно-съпроводителните документи съгласно наредбата по чл. 14, ал. 1; А по силата на чл. 43, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари (Наредба № 40/Наредбата) освен документите, които се изискват по силата на други нормативни актове, при превозите на опасни товари в транспортната единица следва да се намират и при поискване от контролните органи да се предоставят и превозни документи по раздел 5.4.1, глава 5.4, част 5 на Приложение A от ADR за всички опасни товари и свързаната с него информация, а когато е приложимо - и опаковъчното удостоверение за контейнер по раздел 5.4.2, глава 5.4, част 5 на Приложение A от ADR; Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗАвП регламентира, че превозите на опасни товари на територията на Република България се извършват при спазване на изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (обн.. ДВ. бр. 73 от 1995 г.: попр., бр. 63 от 2005 г.) и на Наредбата за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра па транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗАвП "Опасни товари" са вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при определени обстоятелства съгласно Приложение А и Придожение Б към ADR. Дизеловото гориво е сред опасните твари, визирани в Приложение А и Б към ADR /принадлежи към клас UN 1202/. Анализът на горните разпоредби води до извод, че за да се наложи ПАМ по чл. 106, ал. 1, т. 14 ЗАвП е необходимо да е осъществен състав на административно нарушение - извършване на превоз на опасни товари като водачът, управляващ конкретното ППС, не носи транспортно- съпроводителните документи съгласно наредбата по чл. 14. ал. 1 от ЗАв П, а именно превозен документ за опасни товари и свързаната с него информация, определени в г. 5.4.1. от Приложение А на ADR. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че с пътното превозно средство, собственост на касатора е извършен превоз на опасни товари - дизелово гориво, както и че водачът не е носил и представил на контролните органи транспортно- съпроводителните документи съгласно наредбата по чл. 14. ал. 1 от ЗАвП, а именно превозен документ за опасни товари и свързаната с него информация, определени в г. 5.4.1. от Приложение А на ADR. Горните факти се установяват от съставения АУАН, който е връчен на водача. Водачът не само, че не е оспорил факта, че е извършвал превоз на опасни товари, но и собственоръчно е написал в акта, че ще представи необходимия документ, изискващ се по наредбата, което от своя страна може да се приеме като признание относно факта на извършване на превоз на опасни товари. Този факт не е бил оспорен и от собственика на ППС в жалбата до административния съд. Следователно правилен се явява изводът на АС, че превозването на опасни товари е обстоятелство, което е безспорно установено по делото. Правилно установен е и фактът, че водачът не е носил и не е представил на контролните органи необходимите транспортно- съпроводителните документи съгласно наредбата по чл. 14. ал. 1 от ЗАвП, а именно превозен документ за опасни товари и свързаната с него информация, определени в г. 5.4.1. от Приложение А на ADR. Съдът, при вярно установени фактически обстоятелства, е стигнал до правилния извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 14 ЗАвП за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Правилно съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 107. ал. 1 ЗАвП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат е мотивирана заповед на изпълнителния директор на И А "Автомобилна администрация'' или упълномощени от него длъжностни лица. По силата на заповед № РД-01 - 608/05.12.2013 г., издадена от изпълнителния директор на ИА"АА", са предоставени правомощия на директора нa РД "АА" да прилага ПАМ но чл. 106 и чл. 106а ЗАвП. Съгласно заповед № 1105/06.12.2013 г. на изпълнителния директор на ИА"АА" Пламен Христов Йотов е определен да изпълнява длъжността директор на РД"А А"-Добрич считано от 10.12.2013 г. до назначаване на служител на незаетата длъжност, но не повече от шест месена. Предвид посочената законова разпоредба и събраните по делото доказателства правилен е изводът на АС, че оспорената заповед е издадена от надлежно упълномощено да налага ПAM длъжностно лице в пределите на неговата материална и времева компетентност. В съответствие с доказателствата е и заключението на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на акта. Допуснатото нарушение на чл. 45, ал. 1 от наредба № 40/ липсата на съставен и връчен на касатора контролен лист по образец, съгласно приложение № 8/ не е от категорията на съществените такива, тъй като недопускането му не би могло да доведе до промяна на резултата, постановен от административния орган. Изводът на съда за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон също е правилен. При липса на релевираните касационни основания за отмяна и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 14