Решение № 15143 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2018 г.
ВАСIII отделение06.12.2018 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 300 от 25.07.2018 г., постановено по адм. д. № 103 по описа на Административен съд – Смолян за 2018 г. ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – град Смолян, да заплати на Т. Кушлев, с ЕГН [ЕГН] сума в размер на 400, 00 (четиристотин) лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото касационно производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15143 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Регионална дирекция по горите – град Смолян (РДГ- град Смолян), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 300 от 25.07.2018 г., постановено по адм. д. № 103 по описа на Административен съд – Смолян (АС - Смолян) за 2018 г. С него РДГ – град Смолян е осъдена да заплати на Т. Кушлев, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение в размер на 300, 00 лв., представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 134 от 02.04.2014 г., издадено от директора на РДГ - град Смолян, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за неговата отмяна – 23.10.2014 г. до окончателното заплащане на обезщетението. Наред с това РДГ – град Смолян е осъдена да заплати на Кушлев разноски за производството пред АС – Смолян в размер на 410, 00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения, че с представените пред първоинстанционния съд доказателства не се доказва заплатеното адвокатско възнаграждение по воденето на конкретния спор, във връзка с който се претендира обезщетяване на претърпени вреди. Обръща се внимание, че за да уважи иска, съдът е взел предвид приложения в кориците на нахд № 352 по описа на Районен съд – Смолян за 2014 г., Договор за правна защита и съдействие Серия СМ, № 0... 9435, въз основа на който Кушлев е заплатил адвокатско възнаграждение за водене на дело срещу НП № 134 от 02.04.2014 г., издадено от директора на РДГ – град Смолян, въпреки, че с исковата молба се претендира обезщетяване на вредите във връзка с отмяната на НП № 133 от 02.04.2014 г., издадено от директора на РДГ – град Смолян и се прилага Договор за правна защита и съдействие серия СМ, № 0... 9436. Наред с това, извършеното плащане по последния не е ясно във връзка с кой именно спор е, предвид записаното в него: "... Жалба и защита с/у НП – НАХД". По тези съображения се изразява становище, че Кушлев не се е справил с доказателствената тежест и не е установил и доказал настъпването на претендираните вреди и причинно-следствената връзка между платеното адвокатско възнаграждение и отмененото НП. В допълнение се твърди, че решението е неправилно и в частта за присъдената лихва, считано от 23.10.2014 г. по причина, че отмяната на НП е настъпила на 24.09.2014 г. и отделно от това, лихва се дължи не от момента на увреждането, а от момента "... на претендираните вреди". По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявения от Кушлев иск. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. От негов упълномощен юрисконсулт е постъпило писмено становище по факс, в което от името на РДГ – град Смолян, касационната жалба се поддържа. По същество се иска уважаването й по аргументите, които са изложени в касационната жалба. Ответникът – Т. Кушлев, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските за касационното производство съгласно договор за правна защита и съдействие, който прилага. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита и становище от неговия упълномощен адвокат. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Смолян е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу РДГ – град Смолян, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 300, 00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 352/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян за отмяна на НП № 134 от 02.04.2014 г., издадено от директора на РДГ – Смолян, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление – 23.10.2014 г. до окончателно изплащане на обезщетението. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено е от първоинстанционният съд, че с Решение № 353 от 14.07.2014 г., постановено по нахд № 352 по описа на Районен съд – Смолян за 2014 г. е отменено като незаконосъобразно НП № 134 от 02.04.2014 г. В съдебното производство пред този съд Кушлев е бил представляван от процесуален представител – адв. В. Родопски. По делото са приложени пълномощно и Договор за правна защита и съдействие серия СМ, № 0... 9435 от 28.04.2014 г., съгласно който на посочения адвокат е платено в брой договореното възнаграждение в размер на 300, 00 лв. Адвокат Родопски е изготвил жалбата срещу посоченото наказателно постановление, по която е било образувано делото в Районен съд – Смолян, взел е участие в производството като процесуален представител на Кушлев, изготвил е и е представил писмена защита по делото. Решението на Районен съд – Смолян е обжалвано и е оставено в сила с Решение № 179 от 23.10.2014 г. на АС – Смолян, постановено по кнахд № 155 по описа на АС – Смолян за 2014 г. В производството пред касационната инстанция Кушлев отново бил представляван от адв. Родопски. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения от Кушлев иск за допустим, а по същество – за основателен. Позовавайки се на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2/2016 г. съдът приел, че издаването на посоченото по–горе наказателно постановление представлява упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. По тези съображения направил извод, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. На основание приетото в цитираното тълкувателно решение съдът приел, че в пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, Кушлев е понесъл имуществена вреда, изразяваща се в сторени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. Тази сума съдът осъдил ответника да заплати на Кушлев ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно – 23.10.2014 г., до окончателното плащане на сумата на обезщетението съобразно разрешението по този въпрос в Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., постановено по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. Съдът мотивирано отговорил на възражението на ответника относно връзката между договора за правна помощ и съдействие с № 0... 9435 и осъществената защита по нахд № 352 по описа на Район съд – Смолян за 2014 г., като в тази насока съобразил, че договорът и адвокатското пълномощно били приложени още към жалбата на Кушлев, подписана от адв. В. Родопски, която заедно с преписката, били изпратени в съда от РДГ – град Смолян. За неоснователно счел и направено възражение за прекомерност на възнаграждението. Предвид изхода на спора, съдът присъдил на настоящия ответник по касация и сума в размер на 410, 00 лв. за сторените по делото пред АС – Смолян, разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от Кушлев иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Кушлев сума в общ размер на 300, 00 лв. на адв. В. Родопски именно по Договора за правна защита и съдействие серия СМ, № 0... 9435 от 28.04.2014 г. Оплакванията на касационния жалбоподател не намират опора във фактите по делото. Неоправдано се твърди от него, че направените от съда изводи били в противоречие с претенцията на Кушлев и на доказателствата, на които той основава същата, тъй като с исковата молба се претендирало обезщетение за вреди, изразяващи се направените разходи за адвокатско възнаграждение за отмяната на Наказателно постановление № 133 от 02.04.2014 г., издадено от директора на РДГ – град Смолян въз основа на Договор за правна защита и съдействие серия СМ, № 0... 9436. Установява се, че адм. д. № 103 по описа на АС – Смолян за 2018 г. е образувано по подадена от Кушлев искова молба, с която срещу РДГ – град Смолян, е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати сума в размер на 300, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от него във връзка с отмяната на Наказателно постановление № 134 от 02.04.2014 г., издадено от директора на РДГ – град Смолян, изразяващи се в платено в този размер адвокатско възнаграждение въз основа на Договор за правна защита и съдействие серия СМ, № 0... 9435 от 28.04.2014 г. на адв. В. Родопски, представлявал Кушлев в производството по адм. д. № 352 по описа на Районен съд – Смолян за 2014 г. Предвид така установеното, според настоящия състав останалите оплаквания в тази връзка, намерили място в касационната жаба са неотносими към правилността на обжалваното съдебно решение. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и отмяната на НП № 134 от 02.04.2014 г., издадено от директора на РДГ- град Смолян, в размер на 300, 00 лв. на процесуалния представител на Кушлев - адв. Родопски, който реално е осъществил защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд - Смолян, правилно и обосновано съставът на АС – Смолян е направил извод, че предявеният иск се явява основателен и доказан до претендирания размер от 300, 00 лв. Размерът на претендираното обезщетение за вреди е доказан и те се явяват пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение от 2017 г. и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. За посочената сума от 300, 00 лв. искът правилно е бил уважен, като тя е присъдена ведно със законната лихва от датата, на която е влязло в сила съдебното решение, с което е отменено НП № 134 от 02.04.2014 г., издадено от директора на РДГ- град Смолян – 23.10.2014 г. Изводите на съда в тази насока са правилни и са в съответствие с разрешението, прието по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., на Върховния касационен съд, постановено по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател във връзка с датата, считано от която е присъдена законната лихва върху сумата на обезщетението. Невярно е посоченото в касационната жалба, че решението с което е отменено НП № 134 от 02.04.2014 г., издадено от директора на РДГ – град Смолян, е влязло в сила на 24.09.2014 г., а не както приел съдът на 23.10.2014 г. Това твърдение се опровергава от представените по делото доказателства и в частност от постановеното по кнахд № 155 по описа на АС – Смолян за 2014 г. Решение № 179 от 23.10.2014 г, с което е оставено в сила Решение № 353 от 14.07.2014 г., постановено по нахд № 352 по описа на Районен съд – Смолян за 2014 г., с което е отменено НП № 134 от 02.04.2014 г. Лихвата е присъдена от първоинстанционния съд именно считано от 23.10.2014 г., което е в съответствие и с приетото в Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., постановено по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касация се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв., платени на адв. В. Томов в брой съгласно представения Договор за правна защита и съдействие серия СМ, № 0... 26828 от 14.08.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение