Решение № 3700 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7632/2012 г.

Решение № 3700 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7632/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Бойко Цветанов Тодоров от гр. София, кв. Горубляне, ул. "Ален мак" № 1, чрез процесуалния си представител адв. Иванов, обжалва Решение № 262 от 27.02.2012 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 782/2011 г. Излага оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Прави възражение за изтекла погасителна давност на публичните вземания, определени с административния акт. Моли да се отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваният акт - Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 144/03.06.2003 г. на Началника на митница Кулата, потвърдено с Решение № 661/08.09.2011 г. на Директора на Агенция Митници. Претендира разноски. В с. з. касаторът се явява лично и с адв. Иванов, който поддържа жалбата. Ответникът - Началник на митница Югозападна, последната като правоприемник на митница Кулата - не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата на Бойко Цветанов Тодоров срещу ППСПДВ № 144/03.06.2003 г. на Началника на митница Кулата, сега Митница Югозападна, АССГ е приел, че са налице законовите предпоставки за издаване на ППСПДВ, с което за Тодоров са определени публични вземания - мито в размер на 876 лв. и ДДС в размер на 1636 лв., ведно с лихвите върху тях, за неизпълнение на изисквания при ползване на митнически режим "транзит", учреден при въвеждане в страна на употребяван лек автомобил "Пежо" 205 съгласно ЕАД № 5400/Тв-55498/04.08.2001 г. Неизпълнението се състояло в непредставяне на автомобила пред определеното митническо учреждение - Митница София, при което на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ възниква вносно митническо задължение. Не е приел за основателно направеното възражение за изтекла давност, тъй като предвиденият 5-годишен срок в чл. 140, ал. 1 на отменения Данъчен процесуален кодекс е започнал да тече на 1.01.2002 г. като година, следваща тази, в която е трябвало да се плати публичното задължение, и не е изтекъл към момента на издаване на ППСПДВ. Изводите на съда за наличието на предпоставките за възникване на вносно митническо задължение поради неизпълнение на задължение по учредения за въведения лек автомобил на територията на РБ митнически режим "транзит" са обосновани и законосъобразни. Правилен е изводът на Съда, че жалбоподателят, касатор в настоящото производство, е титуляр на режима транзит, посочен като отговорно лице по транзитната операция в кл. 50 на единния административен документ. След като стоката и необходимите документи не са били представени за митническо оформяне по надлежния ред, режимът "транзит" не е приключен съгласно чл. 98 ЗМ. Титулярът на режима "транзит" е длъжен да представи стоките в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране. След като се е задължил като отговорно лице по представената митническа декларация, касаторът отговаря за неизпълнението на транзитната операция. В тази връзка Съдът правилно е приел, че за внесената стока по процесния ЕАД не е приключен режимът "транзит", поради което е възникнало вносно митническо задължение на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 и т. 6 във вр. с чл. 202 и чл. 203 ЗМ, с отговорно лице - Бойко Цветанов Тодоров. От съществено значение е обстоятелството, че жалбоподателят не е твърдял нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното такова, че режимът транзит е редовно приключен и че разполага с доказателства за това. Напротив, той е имал възможност да представи тези доказателства, ако такива са съществували, но не го е сторил, нито е поддържал твърдение, че разполага с такива доказателства. Административният съд обаче неправилно е приложил законовите норми във връзка с давността, поради което решението му е неправилно. Пред първата инстанция е направено възражение за изтекла погасителна давност на определените с ППСПДВ публични задължения. Възражението за изтекла давност се поддържа и в касационната жалба. Касационният съд намира, че към настоящия момент е изтекла абсолютната погасителна давност по отношение на определените с ППСПДВ в тежест на касатора публични задължения за мито, ДДС и лихви върху тях. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 140 ДПК (отм.), действаща при възникване на спорните данъчни задължения, с изтичане на 10-годишен давностен срок (започващ да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е възникнало и е следвало да се плати публичното задължение), освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Сега действащата разпоредба на чл. 171, ал. 2 ДОПК е с аналогично съдържание. Институтът на погасителната давност като материалноправен се урежда от материалноправните норми (независимо от това дали се съдържат в процесуален закон), действащи към момента на възникване на задължението, от което следва, че за публичните задълженията за ДДС, мито и лихви за 2001 г. давностният срок е започнал да тече съответно на 1.01.2002 г. и е изтекъл към 1.01.2012 г. В случая по силата на чл. 199, ал. 3 ЗМ вносното митническо задължение възниква към момента на отклоняване от митнически надзор или момента на неизпълнение на задължението за представяне на автомобила по учредения митнически режим. Поради обжалването ППСПДВ не е влязло в сила, а предвид направеното възражение за изтекла давност и изтеклия давностен срок, определените с него публични задължения са вече погасени по давност. Ето защо към момента на касационната проверка административният акт, с който са определени за внасяне погасени по давност публични вземания, се явява незаконосъобразен. Такова е и съдебното решение, с което е потвърден незаконосъобразен административен акт. То следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени и обжалваното ППСПДВ. В тежест на бюджета на ответника по касация са направените разноски от касатора за държавни такси и един адвокат, или общо 255 лв. Така мотивиран, Върховният административен съд, осмо отделение,