Решение № 5837 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7672/2019 г.

Решение № 5837 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7672/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Шумен чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Йорданова срещу решение № 147 от 27.12.2018 г. по адм. дело № 210 по описа за 2018 г. на административен съд – Шумен. С него по жалба на "Моби трейд" ООД е отменена негова заповед № РД-12-486 от 08.06.2018 г. относно обезсилено удостоверение за регистрация на мобилна инсталация и е заличена регистрацията по чл. 259а от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – "Моби трейд" ООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано по реда на чл. 213а от АПК становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № РД-12-486 от 08.06.2018 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Шумен. С нея, на основание чл. 46, ал. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 1069/2009 на ЕП и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека е обезсилено удостоверение за регистрация на мобилна инсталация и е заличена регистрацията по чл. 259а от ЗВМД на обект Мобилна инсталация (мобилен инсинератор) за обезвреждане на странични животински продукти от категория 1, 2 и 3, собственост на "Моби трейд" ООД. Прието е, че са допуснати нарушения на нормативните изисквания отразени в Констативен протокол за извършена проверка от 29.05.2018 г. Конкретно е прието, че има несъответствие на обекта с нормативните изисквания на Приложение ІІІ, глава ІІ, раздел І за специфични условия за експлоатация на Инсталация за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на Регламент 142/2011/ЕО. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора и преди всичко по повод на развилото се административно производство пред административния орган. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изпълнение на чл. 267, ал. 1 от ЗВМД. Спазено е изискването за писмена форма, но при неспазване на всички останали от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, понеже не съдържа конкретно изложение на фактическите основания, които административният орган е съобразил при издаването на акта. Също така съдът е направил преценка, че при издаването на заповедта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че тя е материалнонезаконосъобразна, като при това е нарушена и целта на закона. Съгласно чл. 259а, ал. 1 от ЗВМД обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, може да се извършва при необходимост и в инсталации за изгаряне и съвместно изгаряне, регистрирани в ОДБХ. Според ал. 2 инсталациите могат да бъдат стационарни и мобилни и да отговарят на условията, посочени в на Приложение ІІІ, глава ІІ, раздел І за специфични условия за експлоатация на Инсталация за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на Регламент 142/2011/ЕО на Комисията от 25.02.2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата. Именно тези актове са посочени в оспорения административен акт, като от съдържанието му се вижда, че удостоверението за регистрация на мобилния инсинератор се обезсилва и се заличава регистрацията му, поради допуснати нарушения на тези нормативните изисквания, отразени в констативен протокол от извършена проверка от 29.05.2018 г. От друга страна в него не е посочено кои от условията, които следва да са налице при одобряване на инсталацията не се изпълняват и защо се приема, че недостатъците не могат да бъдат отстранени в разумен срок. В разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека са уредени материалноправните предпоставки, за оттегляне на одобрения на обекти или предприятия, одобрени в негово изпълнение. От така посоченото съдържание не може да се обоснове извод за кумулативното им осъществяване, както правилно е приел съда. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които се обосновава основателността на жалбата на търговското дружество, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че заповедта на административния орган е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, понеже не са били изяснени всички факти и обстоятелства, не са били обсъдени обясненията и възраженията на представителите на дружеството по повод на сглобяването на мобилния инсинератор, съхранение на неговите части на отделни места, както и по повод наличието на компютърна система за автоматичен контрол и управление на технологичния процес, респ. и способността на същият да работи. От изслушаното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че търговското дружество притежава мобилен инсинератор и преди всичко, че всички негови части са в наличност и има възможност да бъдат сглобени, като до този момент не е използван. Правилно съдът е кредитирал съдебната експертиза, като обосновано е приел, че няма задължение през цялото време на действие на удостоверението за регистрация инсинераторът да бъде ползван, още повече, че е налице процедура по чл. 259а от ЗВМД за уведомяване преди използването му. Следва да бъда споделени съображенията на съда и по повод на липсващия модул "биг-баг за съхранение на шлака и пепел", респ. не се явяват доказани мотивите на административния орган отсъствие на нормативните изисквания на Приложение ІІІ, глава ІІ, раздел І за специфични условия за експлоатация на Инсталация за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на Регламент 142/2011/ЕО. Чрез установеното от съдебния експерт се опровергава и приетото от административния орган, че има възможен риск от разпространение на вредни частици или емисии. Правилни съответни на доказателствата по делото са изводите на съда за нарушаване на принципа за съразмерност и на целите на закона, с постановяване на порочния административен акт. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително доказателствените средства – съдебно техническа експертиза, с основно заключение и допълнителни задачи, и доводите на страните. Представеният с касационната жалба констативен протокол от 04.01.2019 г. относно последваща проверка на търговското дружество не следва да се преценява в настоящото производство с оглед забраната за други фактически установявания в касационното производство, съгласно чл. 220 от АПК. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение