Решение № 75 от 9.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 97/2013 г.

Решение № 75 от 9.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 97/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият А. А. М. е отправил по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) искане (макар наречено-"молба") за проверка по този ред на осъждането му от Софийския районен съд - в първата инстанция, и от Градския съд - във втората (въззивната) и последна инстанция. Районният съд е издал присъдата си на 5.ХII.2011 г. по нохд № 1479/2011 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК: за управляването на 14 август 2010 г. от М. на лек автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта му 2,25 на хиляда, установено по съответния ред. На подсъдимия е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип и лишаване от право на управление на МПС за 3 години. Софийският градски съд с решение № 1341 от 7.ХII.2012 г. по внохд № 4355/2012 г. е потвърдил присъдата след обжалването и?. В отправеното искане се съдържа позоваване на всички основания за възобновяване на делото, свързани с чл. 348 НПК, както и доводите на искателя, които той е сметнал, че ги подкрепят, и че правят възможно делото да бъде върнато за ново разглеждане в СГС или ВКС да смекчи наказанието лишаване от свобода на условно (чл. 66 НК). В съдебното заседание пред ВКС искането е поддържано само от защитник, а според участващия в него прокурор е неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Липсват основания за възобновяване на делото, завършило с осъждането на М. Правилността на решаващите изводи за него не предизвиква възражения от страна на ВКС. До голяма степен това се дължи на отговорите, които въззивният съд е дал на въпросите, поставени сега отново. Такъв е отговорът на СГС по повод на буквалното съвпадение в текста на протоколи за разпит на свидетели в досъдебното производство, и този отговор наистина би бил неубедителен, ако се изчерпваше с цитирания в искането извод на СГС, че оформянето на протоколите "не е в състояние да компрометира [...] достоверността на показанията им". Цитираното обаче е само заключение от по-обширното критично изложение в мотивите към въззивното решение, посветено на една порочна практика, и нейното отричане и порицаване е напълно достатъчно в случая. Претенцията подобни доказателствени източници да бъдат обявени освен това и за процесуално невалидни единствено поради порочното оформяне на съответните протоколи, е на свой ред в противоречие с изискванията при установяване на обективната истина по делото. Претенцията към доказателствения анализ на съдилищата в предходните съдебни инстанции, подкрепящ обвинението, също до голяма степен е встрани от аргументите, които СГС и СРС са изложили, за да го подкрепят. Съсредоточаването в отправното искане отново върху формалните несъответствия, допуснати в доказателствените средства, не представлява пречка да се види цялата неубедителност на защитната версия за шофиралата съпруга, превозвала подпийналия си съпруг от П. за среднощно гостуване в София. Разобличаването на версията е с основание прието за много съществено в полза на обвинението и трудно може да бъде разколебано от увлечението на СГС да тълкува укорително само въз основа на съдебния протокол в първата инстанция изявлението на св. М. (съпругата на подсъдимия), че "[в]еднъж в живота си не[...е...]спирала на полицаите". Още по-малко колебания предизвиква аргументацията при индивидуализиране на наложеното наказание. Съдилищата наистина не са разглеждали специално погасителното действие на времето, изтекло след всяко от петте административни санкции за шофиране след употреба на алкохол в периода 2004-2005 г., и след двете му санкционирания за същото по реда на чл. 78а НК през 2005 и 2006 г. Претендираното действие на изтеклото време не би могло обаче да заличи отрицателната преценка за личността на подсъдимия (колкото и положителна да е тя във всяко друго отношение), несъвместима с приложението на чл. 66 НК и дори с по-нисък размер на лишаването от свобода (само около месец по-рано е щяло да бъде невъзможно да не бъде приложен и чл. 68 НК спрямо предишното условно наказание 5 месеца лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок от 2007 г. по чл. 343б НК). Ръководен от всичко изложено и от приложимите разпоредби в глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение