Решение № 11097 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12884/2010 г.

Решение № 11097 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12884/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Филип Иванов Датков, гр. Габрово, бул. "Могильов" № 48 и на Министерството на правосъдието, гр. София, ул. "Славянска" № 1 срещу решение № 180 от 30.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация. С оспорваното решение Комисията установила пряка дискриминация по смисъла на чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация по отношение на Филип Иванов Датков изразяваща се в поддържане на недостъпна архитектурна среда в сградата на Съдебната палата, гр. Габрово и посредством непредвиждане на капиталови разходи в бюджета на Министерството на правосъдието за проектиране, изпълнение, експлоатация на съществуващата сграда за осигуряване на достъпна архитектурна среда, съобразена със специфичните нужди на хората с намалена подвижност в нарушение на § 6 от Закона за интегриране на хората с увреждания и конкретно изразяваща се в нереализирани ремонтни дейности, съобразени със стандартите за достъпна архитектурна среда на обществени сгради. Предписала на Министерството на правосъдието да предприеме действия по осигуряване на необходимите бюджетни средства за извършване на капиталови разходи за привеждане на Съдебната палата в гр. Габрово в съответствие със архитектурните стандарти за достъпна среда. Жалбоподателят Филип Иванов Датков оспорва решението като твърди, че дискриминация по смисъла на чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), изразяваща се в недостъпна архитектурна среда, има и в "Диагностично-консултативен център - Габрово". Сочи, че Комисията приела за нормален факта, че постоянно е подложен на тормоз. Счита, че по преписката има достатъчно примери за дискриминация спрямо него. Твърди, че преписката не е представена в цялост. Настоява по делото да бъдат разпитани посочени от него свидетели, които не са били разпитани в хода на производството пред Комисията. Счита, че сериозна са нарушени гражданските и човешките му права. Жалбоподателят - Министерството на правосъдието, оспорва решението само в частта, в която му е предписано да осигури средства за привеждане на сградата на Съдебната палата в гр. Габрово в съответствие с архитектурните стандарти за достъпна среда по смисъла на § 1, т. 3 от Наредба № 4 за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (Наредба № 4). Счита решението в тази част за незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби на закона и неговата цел - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Комисията постановила решението си без да проведе обстойно разследване съобразно задълженията й по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Следвало е да бъде поискано становище от Министерството на правосъдието. Счита, че необходимите строително-монтажни ремонтни дейности представляват текущ ремонт по смисъла на § 1, т. 43 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), поради което и в съответствие с чл. 388, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) са в компетентността на Висшия съдебен съвет, не на Министерството на правосъдието. Моли съда да отмени решението в оспорената част. Ответникът по жалбите - Комисията за защита от дискриминация, счита жалбата на Филип Датков за недопустима, поради липса на правен интерес. По отношение и на двете сгради на Диагностично-консултативния център в гр. Габрово Комисията още в хода на производство установила, че е изградена достъпна архитектурна среда. Твърди, че преписката е представена в цялост. Жалбата на Министерството на правосъдието счита за неоснователна. Комисията правилно определила отговорния за осигуряване на необходимите средства за привеждане на Съдебната палата, гр. Габрово, в съответствие с изискванията за достъпна среда. Заинтересованите страни - кметът на община Габрово, Севдалина Атанасова Герова, Марийка Петрова Христова, Цанка Дончева Минкова, Маргрета Колева Колева и Нели Атанасова Ноева-Митева, не вземат становище по жалбите. Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: По допустимостта на жалбите: По жалбата на Филип Датков: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба на Филип Датков, л. 1, с искане да се установи по отношение на него дискриминация поради неосигуряване на достъпна архитектурна среда в Съдебната палата, гр. Габрово и в Диагностично-консултативен център, гр. Габрово; както и дискриминационно поведение от страна на Никола Колев, Мария Петрова и семейство Иванови, на магистрат от Окръжен съд, гр. Габрово и от неустановено лице поради непредоставяне на информация за здравословното му състояние. По жалбата Комисията образувала производство, събрала доказателства, в т. ч. извършила проверки на място в сградата на Съдебната палата и в сградите на Диагностично-консултативен център, л. 111-115, взети били показания от сем. Иванови, л. 109, Мария Петрова, л. 118, като последната представила и писмен отговор, л. 136, 137, получена била информация от ръководствата на Съдебната палата, л. 115-116, 143-149, и на Диагностично-консултативен център, л. 120-121, л. 150-155, разпитани били свидетели. В хода на производството били представени доказателства, че сградите на Диагностично-консултативен център, гр. Габрово са приведени в съответствие с изискванията за достъпна среда. На заседанието на Комисията от 13.04.2010 г. ръководителят на Диагностично-консултативен център предложил сключване на споразумение с Филип Датков. Комисията дала на Датков срок до 20.04.2010 г. да изрази становище по предложението за споразумение. По преписката няма данни за сключено споразумение или за оттегляне на жалбата срещу Диагностично-консултативен център. В хода на производството пред Комисията жалбата срещу магистрата - съдия Цанка Минкова, е оттеглена и производството по отношение на нея е прекратено. С решение № 180 от 30.07.2010 г. Комисията установила пряка дискриминация по смисъла на чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 2 ЗЗД по отношение на Датков изразяващо се в поддържане на недостъпна архитектурна среда в сградата на Съдебната палата, гр. Габрово и предписала на Министерството на правосъдието предприемане на необходимите действия. С решението Комисията не се произнесла по твърденията за дискриминационно третиране поради поддържане на недостъпна среда в сградите на Диагностично-консултативен център, както и по твърденията за дискриминационно третиране от страна на Никола Колев, Мария Петрова и семейство Иванови. В мотивите на решението Комисията изложила подробно фактическата обстановка по отделните твърдяни случаи на неравноправно третиране и формирала становище по всеки от тях, но не го обективирала в решението. Съгласно разпоредбата на чл. 65 ЗЗД с решението си Комисията установява извършеното нарушение, нарушителя и засегнатото лице, определя вида и размера на санкцията, прилага принудителни административни мерки или установява, че не е извършено нарушение и оставя жалбата без уважение. В случая, по отношение на част от твърденията, по които Комисията извършила надлежно разследване и формирала становище няма надлежно обективирано решение. Доколкото не са налице доказателства за прекратяване на производството пред Комисията в частта относно твърденията за дискриминационно третиране поради поддържане на недостъпна среда в сградите на Диагностично-консултативен център, както и по твърденията за дискриминационно третиране от страна на Никола Колев, Мария Петрова и семейство Иванови, то следва, че производството пред Комисията не е приключило. С оглед на това жалбата на Датков се явява предсрочно подадена. Не е налице годен за оспорване акт. Съдът следва да я остави без разглеждане и да върне преписката на Комисията за приключване на производството пред нея с надлежен акт, който подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл. 68, ал. 1 във вр. с чл. 65 ЗЗК. Едва след постановяване на надлежен акт, който да тури край на производството пред Комисията и който да бъде надлежно съобщен на Датков, той би могъл, ако има правен интерес да го оспори. С оглед на изложеното и на основание чл. 159, т. 1 АПК съдът оставя жалбата на Датков без разглеждане и връща преписката на Комисията за произнасяне в тази част. По жалбата на Министерството на правосъдието: Върховният административен съд счита жалбата на Министерството на правосъдието за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба на Филип Датков с твърдение за дискриминационно третиране поради поддържане на недостъпна архитектурна среда в сградата на Съдебната палата, гр. Габрово. Въз основа на извършена проверка - констативен протокол л. 111, било установено, че тоалетните помещения в съдебната сграда не отговарят на изискванията на Наредба № 4. В представено по преписката становище на административния ръководител на Окръжен съд, гр. Габрово, е посочено, че тоалетните помещения действително не отговарят на нормативните изисквания. Посочено е, че през 2009 г. е изпратено писмо до Висшия съдебен съвет, изх. № РД-196 от 13.05.2009 г., с прогноза за необходимите финансови средства за извършване на текущ ремонт в сградата на Съдебната палата в периода 2010-2012 г., като под т. 5 е заложен ремонт на тоалетните. Исканите средства не са предоставени на съда, видно от приложените по преписката разчети по бюджетната прогноза за периода 2010-2012 г., л. 143-149. В проведеното на 13.04.2010 г. заседание представителят на Окръжен съд, гр. Габрово пояснил, че сградата е публична държавна собственост и по силата на Закона за съдебната власт управлението на имуществото на съдебната власт е предоставено на Министерството на правосъдието. Въз основа на така установения факт, че тоалетните помещения в сградата на Съдебната палата, гр. Габрово, не са адаптирани към нуждите на хората с увреждания, Комисията приела от правна страна, че министърът на правосъдието е задължен субект по § 6 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Приела, че самото неизпълнение на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда има като иманентна последица накърняване на правото на равно третиране. Въз основа на това направила извод, че по отношение на Датков Министерството на правосъдието осъществило акт на неравноправно третиране и му дала, на основание чл. 47, т. 4 ЗЗД задължително предписание за осигуряване на средства. Решението на Комисията, в частта, в която е установено дискриминационното третиране от страна на Министерството на правосъдието не е оспорено и е влязло в сила. Предмет на настоящото производство е само частта от решението, с което е дадено задължително предписание за осигуряване на финансови средства. При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на Министерството на правосъдието за основателна по следните съображения: По делото няма спор за факти. С оглед влязлото в сила решение на Комисията по отношение на установеното нарушение - този факт също не е предмет на съдебен контрол. Спорът по настоящото дело е досежно субекта на задължението по § 6 ЗИХУ. По твърдението на жалбоподателя за нарушение на материалния закон: Жалбоподателят счита, че строително-ремонтните работи, които следва да бъдат извършени, за да се приведат тоалетните в сградата на Съдебната палата в съответствие с изискванията на Наредба № 4, са дейности по текущ ремонт, които са отговорност на Висшия съдебен съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 387 ЗСВ министърът на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт. Съгласно чл. 388, ал. 1 ЗСВ министърът разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, между нейните отделни органи и може да възлага стопанисването им на административните ръководители. Съгласно разпоредбата на чл. 388, ал. 2 ЗСВ средствата за строителство и основен ремонт на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, се осигуряват по бюджета на Министерството на правосъдието. А съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗСВ Висшият съдебен съвет приема, по предложение на министъра на правосъдието, бюджета на съдебната власт. Анализът на така действащата нормативна уредба, регламентираща управлението на собствеността в съдебната власт, сочи, че средствата, необходими за строителство и основен ремонт на сградите - публична държавна собственост, предоставени за ползване на съдебните органи, се осигуряват по бюджета на Министерството на правосъдието. Per argumentum a contrario средствата, необходими за текущ ремонт, се осигуряват от бюджета на съдебната власт, отговорен за който е Висшия съдебен съвет. Следователно определянето на вида на дейностите, които да осигурят изпълнение на законовото задължение по § 6 ЗИХУ предопределя и задължения субект. По преписката Комисията не събрала доказателства в тази насока, а постановила акта си без да установи основен ремонт ли е необходим, за да се приведат тоалетните към изискванията на Наредба № 4, или текущ ремонт. Това довело до постановяване на решение при неизяснени, релевантни за възлагане на задължителното предписание обстоятелства. Това нарушение е съществено, тъй като ако не беше допуснато би могло да се достигне и до друго решение. По твърдението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила: Жалбоподателят твърди, че в хода на производството Комисията не провела обстойно разследване, не проявила служебна активност при събиране на доказателствата и не поискала становище от Министерството на правосъдието. Тези твърдения на жалбоподателя са основателни. Видно от доказателствата по делото Комисията, след като в хода на производството извършила проучване и установила, с оглед показанията на административния ръководител на Окръжен съд, гр. Габрово, че управлението на сградите, предоставени на съдебната власт, се осъществява от Министерството на правосъдието следвало да поиска становище от него. Несъбирането на необходимите доказателства и постановяването на решение, с което на Министерството на правосъдието е дадено задължително предписание, без то да е информирано за образуваното производство и да е участвало в него под каквато и да било форма представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основно на правото на защита на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 ЗЗК неизпълнението на решение на Комисията е въздигнато от законодателя в административно нарушение, за което се налага и имуществена санкция. Вярно е, че Законът за защита от дискриминация е регламентирал специално административно производство, което се развива пред Комисията. Но това не значи, че това производство може да се провежда в нарушение на общите принципи на административното производство и на правото. Принципът за равенство на страните в производството - чл. 8 АПК, е приложим и в производството пред Комисията. В противен случай самата Комисия би третирала неравно страните в производството и би постановила акт по отношение на субект, на когото не е дадена възможност да защити правата си. Видно от изложеното Комисията, в хода на производството пред нея, допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила - не събрала относими доказателства и не дала възможност на субект, комуто предписала задължителни действия, да вземе становище по предмета на преписката. Тези нарушения обосновават необходимостта от отмяна на решението в оспорената част и връщането му за ново произнасяне с оглед дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 АПК и чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд