Решение № 4848 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12260/2018 г.

Решение № 4848 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12260/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С. срещу решение № 5304/21.08.2018 г., постановено по адм. д. № 902/2017 г. на Административен съд С.-град /АССГ/. С Решението е обявен за нищожен РА №Р 22002215009997-091-001 от 12.07.2016 г., поправен с РА № П22221016138683-003-001 от 10.08.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С.. С касационната жалба се иска отмяна на решението на АССГ на основание чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че лицата подписали ЗВР, РД, и РА са притежавали електронни подписи. Посочено е, че в съдебното производство не е указано, че по делото няма приложен екземпляр от документи /ЗВР, РД и РА/ на: MAICROSOFT WORD, а не такъв качен в ИС"Контрол", където е подписан електронно. С касационната жалба са представени доказателства-ЗВР, РД и РА, ведно с удостоверения за връчване подписани електронно. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касация-"Стройкомплект" ООД, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспореният пред АССГ с ревизионен акт са установени на "Стройкомплект" ООД допълнителни задължения за ДДС, в размер на 110 774, 98 лв. и лихви в размер на 30 063, 12 лв. ведно със съответни лихви, поради отказано право да се признае данъчен кредит в размера на данъчното задължение, упражнено в данъчни периоди м. 03. 2010 г. до м. 05. 2010 г. За да прогласи нищожността на РА с решение № 5304/21.08.2018 г., административният съд е приел, че цитирани в данъчната преписка документи/ЗВР, РД и РА/ не съдържат обозначение, че се издават, като електронни документи и не са налице доказателства за подписването им с електронни подписи. Същите са оформени, в частта за издателите им само, чрез посочване на "орган по приходите", т. е. по начин, който предполага полагане на саморъчен подпис, какъвто не е налице в приложените по делото документи. Посочено е, че документите не съдържат реквизити-общото изискване за съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК за съдържание на акта, когато се издава в писмена форма изискващо и подпис на издателя на акта. Касационната жалба на директорът на дирекция "ОДОП"-С. е основателна, решението е неправилно. За да се прогласи един акт за нищожен следва да са налице съществени нарушения при издаването му, в т. ч. да е издаден от некомпетентни по място и материя органи по приходите. Съдебния състав на стр. 2 от решението е посочил, че е приел за доказана компетентността на органа, възложил ревизията да издаде ЗВР и РА, въз основа на Заповед на директора на ТД на НАП-С. На стр. 3 от решението е записано, че по делото са представени доказателства за притежаван електронен квалифициран подпис от органите по приходите участвали в ревизията, в т. ч. магнитен диск, ведно с разпечатки от хартиен носител от служебно извършена проверка за валидиране на подписите върху актове от ревизията. От "Борика-Банксервиз" АД, което е създател на електронните подписи е постъпила информация, че всички участници в ревизията притежават квалифицирани електронни подписи, с които са подписали всички актове в хода на ревизията. С касационната жалба са представени всички документи, съставени в хода на ревизията, подписани електронно, издадени, чрез ИС "Контрол", заверени с подпис на процесуалния представител по делото, като страницата, където е отбелязано, че се касае за издаден от ИС "Контрол" електронен документ, допълнително е заверена и с подпис на ръководителя на ревизията. основателно е възражението, че по делото не е указано, че не са представени документи удостоверяващи горните обстоятелства. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-С. град, като при новото разглеждане съдът следва да се произнесе и за сторените от ответника разноски в настоящото производство съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение