Решение № 434 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2972/2018 г.

Решение № 434 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2972/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Мехмедов чрез адв. А. Тодорова срещу решение № 120 от 20.12.2017 г., постановено по адм. д. № 175/2017 г. по описа на Административен съд- Търговище, в частта му, в която предявеният от касационния жалбоподател срещу Областна дирекция на МВР – гр. Търговище иск за обезщетение по ЗОДОВ за претърпени от него имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за две съдебни инстанции, причинени му от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, е отхвърлено за сумата над 177, 12 лв до пълния му предявен размер от 1000 лв, ведно със законната лихва върху тази разлика от датата на предявяване на иска- 13.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и в отхвърлителната част на претенцията му за присъждане на съдебни разноски. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в отхвърлителния му диспозитив като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От пълномощника му адв. А. Тодорова по делото е постъпило писмено становище с развити в него доводи за основателност на касационната жалба. Ответникът, ОД на МВР - Търговище, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Търговище е осъдил ОД на МВР – гр. Търговище да заплати на М. Якубов от [населено място], община [община] сумата от 177, 17 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди – част от изплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване и отмяна на НП № 15-0321-000112/25.05.2015 г. на началника на РУ"Полиция" - Попово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба -13.10.2017 г. до окончателното й изплащане; отхвърлил е исковата претенция на Мехмедов за имуществени вреди в останалата й част до пълния предявен размер от 1000 лв като неоснователна; осъдил е ответника да заплати на ищеца съдебни разноски съразмерно на уважената част от претенцията му в размер на общо 130 лв – 10 лв държавна такса и 120 лв адвокатско възнаграждение и е отхвърлил претенцията за разноски в останалата й част до пълния предявен размер от 1000 лв. За да стигне до този правен резултат, АС -Търговище, след обсъждане на събраните по делото доказателства е приел, че в случая са налице всички, изискуеми по закон в условията на кумулативност материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- частично отменено като незаконосъобразно НП, реално заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на съдебното административно-наказателно производство по отмяната му, наличие на причинно-следствена връзка между платеното адвокатско възнаграждение и отмененото НП по смисъла на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. Съобразявайки, че наказателното постановление, от което се претендират вредите е отменено само частично - само по отношение наложената глоба от 3000 лв за нарушение по чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и по отношение глобата в размер на 10 лв за нарушение по чл. 185 от ЗДвП, а е оставено в сила по отношение другите три административни наказания- всяко едно от тях, съставляващо глоба от по 10 лв, административният съд е заключил, че искът е основателен само частично – т. е. само в тази част от адвокатското възнаграждение, свързана с частичната отмяна на НП. АС- Търговище е обсъдил подробно и направените с отговора на исковата молба възражения за неоснователност на исковата претенция както поради обстоятелството, че договорът за адвокатска защита и съдействие не е такъв от адвокатски кочан, съответно - не съставлява първичен счетоводен документ по см. на чл. 6 от ЗСч., така и поради прекомерност на платения адвокатски хонорар и несъответствието му с фактическата и правна сложност на делото. Съдът е намерил за основателно второто възражение –за прекомерност на платеното в административно-наказателното производство възнаграждение за един адвокат, предвид фактическата и правна сложност на делото и приключването му само в едно съдебно заседание без явяване на адвоката, поради което е присъдил обезщетение за имуществени вреди в размер на 177, 17 лв с оглед частичната отмяна на наказателното постановление / по отношение само на две от общо пет наложени административни наказания/, като за база е взето минималното адвокатско възнаграждение за този вид дела, определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 300 лв, увеличени със 7 % върху горницата, която от общия размер на глобите -3040 лв се явява 2040 лв. Административният съд е уважил и своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на платените в хода на производството разноски за адвокат по чл. 78, ал. 5 от ГПК и, предвид частично уважената искова претенция, е осъдил ОД на МВР-Търговище да заплати на Якубов съдебни разноски за производството в размер на 120 лв. Съдебното решение е частично неправилно. Обосновано АС-Търговище е заключил, че исковата претенция на М. Якубов е основателна по см. на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. Правилно и в съответствие с мотивите на цитираното по-горе ТР съдът е уважил и своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на исковата претенция и несъответствието й с фактическата и правна сложност на делото, характера и степента на ангажираност на съответния адвокат и законосъобразно се е ориентирал към минималния размер на адвокатския хонорар по чл. 36 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който единствено би бил в пряка причинно-следствена връзка с отмененото НП. / в т. см. мотивите на Решение № 7709 от 19.06.2017 г. по адм. д. № 4087/2016 г. по описа на ВАС /. Неправилно и в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД обаче административният съд е определил размера на дължимото обезщетение. Неправилно съдът е заключил, че, след като в конкретния случай НП е отменено само по отношение две от наложените административни наказание и е оставено в сила по отношение други три наложени административни наказания, то искът за присъждане на платеното общо адвокатско възнаграждение би бил основателен за 2/5 идеални части от общата сума. Подобен извод е неправилен, тъй като не отчита съотношението между размера на отменените административни наказания спрямо размера на оставените в сила наказания, което от своя страна води до несправедлива преценка относно тежестта и ефикасността на адвокатската намеса, т. е. до това каква част от стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с постигнатия правен резултат. В конкретната хипотеза обжалваното НП е отменено по отношение глоба в размер на 3000 лв и глоба в размер на 10 лв и е оставено в сила по отношение три други административни наказания от по 10 лв всяко, или общо 30 лв. Предвид горните разсъждения размерът на адвокатското възнаграждение, което се дължи като обезщетение по реда на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС е в размер на 435 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в която исковата претенция на Якубов е отхвърлена за сумата над 177, 12 лв до 435 лв и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ОД на МВР – Търговище да заплати на М. Якубов от [населено място], община [община] още 257, 88 лв обезщетение за претърпени имуществени вреди от отмененото НП № 15-0321-000112/25.05.2015 г. на началника на РУ"Полиция" - Попово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба -13.10.2017 г. до окончателното й изплащане. Предвид увеличения размер на присъдената главница следва да бъде увеличен и размерът на присъдените в полза на ищеца съдебни разноски във вид на платени суми за един адвокат пред първата инстанция, като същите бъдат увеличени от 130 лв на 161 лв. На касационният жалбоподател следва да бъдат присъдени и претендираните от него съдебни разноски- 5 лв ДТ и адвокатско възнаграждение, съразмерно на отменената част от съдебното решение, съответно – уважената на основание чл. 222, ал. 1 от АПК част от иска в размер на 260 лв, или общо: 265 лв разноски на касация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение