Решение № 2487 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9825/2010 г.

Решение № 2487 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9825/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Стефансон-Георгиева" гр. Враца, представляван от Цветанка Трифонова Георгиева, чрез адв. В. Цеков, против Решение № 278 от 28.06.2010 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 189 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ 900494/23.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Враца, потвърден с Решение № 65/09.02.2010 г. на директора на Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 11.2005 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 3 869,60 лв. и са определени лихви в размер на 5 850,61 лв. по 5 фактури с издател "Орион ЗШ" ЕООД гр. София с предмет СМР. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за недоказаност на реалното изпълнение на доставките и на начисляването на ДДС от страна на доставчика по тях. Неоправдано РЛ плаща веднъж стойността на процесния ДДС като част от платената цена и втори път - по РА. Иска се отмяна на Решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Д"ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП оспорва жалбата, чрез юрк. Георгиева, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна поради следното: Спорът е бил относно реалността на доставките на строително-монтажни работи по 5бр. фактури с издател "Орион ЗШ" ЕООД гр. София и получател РЛ. При ревизията доставчикът не е бил открит на декларирания данъчен адрес, установено е, че е дерегистриран по инициатива на орган по приходите през 2007 г. На връчените искания за представяне на доказателства нито той, нито РЛ са представили доказателства за реалното извършване на доставките и за начисляване на ДДС от страна на доставчика. Липсват и доказателства за плащане по фактурите. Ревизионният доклад не е бил оспорен, при оспорването на РА по административен ред не са били представени доказателства. В съдебното производство са представени писмен договор между прекия доставчик и РЛ и приемо-предавателни протоколи за извършването на СМР по фактурите. Тези доказателства са били оспорени относно автентичността им и достоверността на датите, при което не са представени други доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че нито реалността на доставките на СМР, нито начисляването на ДДС от страна на доставчика са доказани като предпоставки за признаване на данъчен кредит на ревизираното лице. Съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), императивно условие за признаване на право на данъчен кредит на получателя по облагаема доставка е данъкът по облагаемата доставка да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. Начисляването на ДДС от страна на доставчика не се изчерпва само с отразяването на фактурите в справка-декларация и дневник за продажби, както поддържа касаторът, а включва и отразяването на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета. Реалността на доставките също обосновано е приета за недоказана. В ревизионното производство РЛ е могло, но не е представило доказателствата, които е представило едва в съдебната фаза на процеса. Процесуална пречка за това няма, но тези доказателства са частни свидетелстващи и диспозитивни и нямат материална доказателствена сила и следва да се преценяват при оспорването им с оглед на всички събрани в данъчния процес. Отделно от това, доказателства за технически и персонален капацитет на доставчика за извършване на СМР не е доказан както в ревизионното производство, така и на следващите фази на данъчния процес. Липсват и доказателства за плащане по процесните фактури. При недоказана реалност и липса на начисляване на ДДС по доставките, ревизираното лице не може да се позове на легитимно очакване за възникване на право на приспадане на данъчен кредит като получател по тези доставки. От своя доставчик, следователно, РЛ следва да претендира връщане на платения без основание ДДС по доставките, поради неосъществяване на публично-правния данъчен фактически състав на правото на приспадане на данъчен кредит. Искането на касатора, направено в писмената защита по съществото на делото, за отмяна на решението и за връщане на делото, за да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, по същество е искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт поради непълнота на доказателствата, което не е касационно основание. При този изход на процеса, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно поради липса на процесуално представителство на дирекцията пред касационния съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо"а" отделение