Решение № 3119 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11730/2019 г.

Решение № 3119 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11730/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е. С." ООД, чрез адв. Табаков против решение № 4214/20.06.2019 г. на Административен съд, С.- град, постановено по адм. дело № 4548/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ П-22221418181489-004-001 от 19.12.2018 г., издаден от С. К. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП С., потвърден с Решение № 366/28.02.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП. Изложeните доводи са за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното възражение е за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон - чл. 89, ал. 1 ЗКПО. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения АПВ, както и да бъде постановено връщане на недължимо удържаните лихви. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Минкова оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил АПВ, с който е отказано да бъде извършено възстановяване на удържани от данъчната сметка лихви върху авансови вноски в размер на 22 235, 09 лв. начислени по реда на чл. 89 от ЗКПО за 2017 г. и надвнесен корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 17 096, 66 лв., както и за неправилно изчислена /според жалбоподателя/ към 23.04.2018 г. лихва върху авансовите вноски за КД за 2017 г. в размер на 9 319, 70 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло. За да постанови този резултат, е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна е установено, следното: За финансовата 2016 г., дружеството е подало годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2214 И0196691/22.03.2017 г., с която е деклариран счетоводен финансов резултат - загуба, в размер на 117 297, 89 лв. и формиран отрицателен данъчен финансов резултат в размер на 101 699, 54 лв. Деклариран е и размер на тримесечна авансова вноска - 200, 00 лв., на основание чл. 83, ал. 1 от ЗКПО. За финансовата 2017 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 3314 И0248433/16.03.2018 г. с деклариран счетоводен финансов резултат - печалба, в размер на 5 814 565, 07 лв., формиран положителен данъчен финансов резултат в размер на 5 829 033, 40 лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на 582 903, 34 лв. Дружеството е внесло три тримесечни вноски за годината в общ размер на 600, 00 лв. Констатирано е, че с Договор за покупко-продажба от 12.12.2017 г., "Е. С." ООД продава на "БЪЛГАРИАН ЕЪР ЧАРТЪР" АД, 50% от капитала на "А. Т. С.-С." ЕООД, срещу сумата от 4 500 000, 00 евро. В представена декларация, "Е. С." ООД е заявило, че вследствие на така възникналите непредвидени обстоятелства, на 22.12.2017 г., е поискало да подаде декларация по образец за увеличаване на авансовите вноски, но от ТД на НАП офис Изток и дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" са отказали да я приемат с мотива, че крайният срок за подаване на декларацията е бил 15.12.2017 г. Констатирано е също, че на 22.12.2017 г. по сметка "Банка, данъци и др " в системата на НАП, от дружеството са постъпили суми в общ размер на 925 447, 10 лв., в т. ч. 600 000, 00 лв. /посочени от задълженото лице като авансов корпоративен данък/. Тъй като не е имало надлежна декларация, с която да бъдат обвързани постъпилите суми, впоследствие със същите са погасени, по реда на чл. 169 от ДОПК, съществуващи на дружеството изискуеми публични задължения, описани в АПВ, в т. ч. 582 303, 34 лв. за корпоративен данък по ЗКПО по подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. и 5 720, 68 лв. за лихва, начислена по реда на чл. 89 от ЗКПО. Отделно, дружеството е декларирало и внесло авансови вноски за 2017 г. в общ размер на 600, 00 лв. При тези факти, съдът е приел, че спорът е правен и се свежда до отговора на следните въпроси: Има ли срок за подаването на коригираща декларация по чл. 88, ал. 2 от ЗКПО, какво би било значението й, ако е подадена, какво е значението й към момента на депозирането й на 29.05.2018 г. и как следва да се третира сумата внесена на 22.12.2017 г. т. е. може ли да се възприеме като КД за 2017 г. В мотивите си съдът излага, че към казуса са неотносими обясненията на жалбоподателя, че сделката противно на очакванията им е била финализирана преди новогодишните празници, тъй като се касае за действителни правни сделки сключени по волята на страните. Дали е можело или не да предвиди каква ще бъде печалбата, за да се определи авансовата си вноска вкл. чрез коригираща декларация също е неотносимо, тъй като законодателят е предвидил лихва. Факт е, че коригираща декларация по чл. 88, ал. 2 от ЗКПО за промяна на авансовите вноски в посока увеличение не е подадена през 2017 г., а е депозирана едва на 29.05.2018 г. Без такава декларация авансовата вноска е такава, каквато е определена от ДЗЛ и съответно платена, поради което на основание чл. 89 от ЗКПО лихва се дължи за превишаването над 20%. Съдът изтъква, че е илеревантен въпросът до кога е можело да се подаде тази декларация, до 15.12.2017 г. ли е бил срокът й, законосъобразно ли не е приета от данъчната администрация и т. н., тъй като това не е предмет на делото вкл. и спора. Поради изложеното съдът прави извод, че след като до 15.12.2017 г. не е подадена коригираща декларация по чл. 88 ЗКПО за същата година, то депозирането на такава коригираща декларация на 29.05.2018 г. е без правно значение и не изключва приложението на чл. 89, ал. 2 ЗКПО. Внесената на 22.12.2017 г. сума от 600 000 лв. не може да се приеме като КД за същата година. С тези мотиви, които изцяло съвпадат с мотивите на решаващия орган, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно постановено. Касационните доводи за нарушение на материалния закон са неоснователни. Задължението за лихви по чл. 89, ал. 1 ЗКПО възниква за превишението на дължимия годишен корпоративен данък с над 20 % размера на определените авансови вноски. С оглед предвидената възможност дружествата да коригират в посока намаление или увеличение авансовите вноски в зависимост от реалните си икономически показатели, чл. 89 от ЗКПО въвежда дължимост на санкционна лихва. Съгласно посочената правна норма, когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху -превишението над 20 на сто се дължи лихва. Предназначението на лихвата по чл. 89 от ЗКПО, е да санкционира положение, при което данъчно задълженото лице е извършило неправилна преценка на очакваната/прогнозна печалба на базата, на която то само е формирало авансовите си вноски. Oт друга страна, разпоредбата на чл. 83 ЗКПО задължава данъчнозадължените лица да правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративен данък на база прогнозна данъчна печалба за текущата година. В тази връзка, неотносимо за настоящия спор е изявлението на процесуалния представител на касационния жалбоподател е, че предходната 2016 г. дружеството е било на загуба, поради което е било поставено в невъзможност да прогнозира печалбата за 2017 г., именно заради това е определило тримесечни авансови вноски в размер на 200 лв. Следователно, в настоящия вид редакцията на чл. 83 ЗКПО не обвързва размера на авансовите вноски с данъчния резултат за предходната година. В ал. 2, т. 1 на същата разпоредба законодателят е дал възможност в случай, че ако нетните приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв. да не правят авансови вноски, но в същото време ал. 3 дава възможност за тримесечни авансови вноски и именно от тази разпоредба се е възползвал и касационния жалбоподател. В тази връзка без всякакво правно значение за спора е твърдението на касатора, че с оглед на обстоятелството, че предходната година дружеството е било на загуба, не е могло да прогнозира в достатъчна степен и яснота данъчната печалба и затова е определило размера на тримесечните вноски на по 200 лв. При определянето на този размер, дружеството първоначално е било наясно, че ще бъде санкционирано с лихва по чл. 89 ЗКПО при превишение на годишният корпоративен данък - с 20% или с 75 %. В разпоредбата на чл. 90, ал. 2 ЗКПО е регламентирано срокът на внасяне на тримесечните авансови вноски, като изрично се сочи, че за четвърто тримесечие не се подава декларация, а за третото тримесечие срокът е до 15 декември, поради което това е и последната дата, на която може да се подава и коригираща декларация. Ясно законодателят е указал, че след 15 декември не се внася авансова вноска, а това означава, че не могат да се правят и промени във вноските - увеличение, респ. намаление. Обстоятелството, че след 15.12.2107 г. за дружеството е възникнал извънреден приход, не му дава възможност да променя размера на авансовите вноски. Корекцията се подава върху прогнозна печалба, а не конкретно установената такава, предвид посоченото, не следва да се възприемат доводите в касационната жалба, че извънредният приход не се включва в прогнозната печалба. След като на 12.12.2017 г. дружеството е сключило договор с "Б. Е. Ч., , ЕАД за продажба на дялове от 50 % на А. Т. С.-С." ЕООД, до 15.12.2017 г., същото е имало възможност да подаде коригираща декларация въпреки, че не е било сигурно в крайния изход от сделката, те. е. съществувала е възможност да бъде прогнозирано наличието на по-голяма печалба и съответно да бъде увеличен размера на авансовите вноски, за да избегне санкционната лихва по чл. 89 ЗКПО. Датата 15 декември е последният срок за внасяне на последните тримесечните авансови вноски, поради което и коригиращата декларация може да се подаде с краен срок на посочената дата. Това е така, тъй като законодателят изрично е въвел забрана след 15 декември да не се внасят авансови вноски, а в чл. 90, ал. 2 ЗКПО същият е предвидил, че през четвъртото тримесечие на съответната година не се внасят авансови вноски. Коригиращата декларация, която е подадена на 29.05.2018 г. в никакъв случай не е могла да бъде съобразена от приходните органи. Относно твърдението на дружеството, че внесената на 22.12.2017 г. сума в размер на 600 000, 00 лв. следва да се третира като предсрочно внесен корпоративен данък, следва да се отбележи, че такова разбиране не намира опора в закона. В ЗКПО, ясно са разписани правилата за деклариране, дължимост, изискуемост и срокове, в които следва да се внесе корпоративният данък. Съгласно чл. 92 от ЗКПО, ГДД се подава в срок до 31 март на следващата година. В съответствие с разпоредбата на чл. 93 от ЗКПО, корпоративният данък се внася в срок до 31 март на следващата година, след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година. От което следва извода, че законът не предвижда предсрочно внасяне на корпоративен данък през текущата година. Не са налице и твърдените в касационната жалба нарушения на материалния закон. Следва да се отбележи, че възникването на задължение за лихви и неговият размер зависи изцяло от поведението на задълженото лице, тъй като както размерът на месечните авансови вноски, така и тяхното намаление или увеличение се определя по негова декларация. В случая от данните по дело е видно, че "Е. С." ООД подава коригираща декларация на 29.05.2018 г., но както вече беше посочено, с нея не могат да бъдат променени декларираните авансови вноски за 2017 г. Без такава декларация авансовата вноска е такава, каквато е определена от ДЗЛ и съответно платена, поради което на основание чл. 89 от ЗКПО лихва се дължи за превишаването над 20%. С оглед на изложеното следва да се приеме, че извършеното прихващане е законосъобразно. Като е достигнал до същите правни изводи и е потвърдил оспорения АПВ, съдът постановил решение в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва се присъдят на ответника по касация за осъществено процесуално представител от юрисконсулт пред настоящата инстанция в размер на 945 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,