Решение № 9461 от 26.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от юрк. Рачева, като пълномощник на кмета на район Искър - СО, срещу решение 1272/28.02.2022 г., постановено по адм. дело 10089/2021 год. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение е отменен мълчалив отказ на кмета на район Искър СО да се произнесе по молба вх. РИС19-ГР94-1582 от 01.10.2019 г., подадена от П. Колев, за издаване на заповед за прокарване на временен път на основание чл. 190, ал. 6 ЗУТ, който да осигури достъп до имота му. Решението се счита за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната му, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрк. Рачева, която поддържа жалбата на сочените в нея основания. Ответникът П. Колев, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Колева, която в съдебно заседание и представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски по представен списък. Ответникът К. Колева, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът София Еърпорт Център ЕАД, се представлява от адв. Партенова, която в съдебно заседание и в представен писмен отговор моли съда да постанови решение, с което да реши делото по същество и да отмени първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Процесният съдебен акт е постановен след решение на ВАС 10397/14.10.2021 г. по адм. дело 4179/2021 г., с което е обезсилено решение 6982/07.12.2020 г. по адм. дело 13077/2019 г. на АССГ и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като съдебният акт е постановен при участието на ненадлежна страна и е недопустим. В изпълнение на дадените указания, като страна в производството е конституиран като ответник кметът на район Искър СО. Процесното административно производство е започнало по молба на П. Колев, срещу мълчалив отказ по молба вх. РИС19 ГР94 1582 от 01.10.2019г. на район Искър СО, с която е поискал от кмета на СО район Искър издаването на заповед на основание чл. 190, ал. 6 ЗУТ - за осигуряване на достъп до ПИ идентификатор 68134.1503.980, чрез прокарване на временен път през ПИ идентификатори 68134.1503.1178 и 68134.1503.1042 /погрешно посочен в решението отново като ПИ 68134.1503.1178/. Поради липса на произнасяне от административния орган с изричен акт в срока по чл. 57, ал. 1 АПК, от настоящия ответник е подадена жалба до съда против формирания мълчалив отказ по така подаденото искане. За да отмени оспорения акт и върне преписката на от кмета на СО район Искър за произнасяне по депозираното до него заявление, съдът приема, че административният орган следва да събере доказателства за собствеността на ПИ 68134.1503.1178, да прецени предпоставките по чл.190, ал.2, ал.3 и ал.6 ЗУТ, и да издаде заповед за прокарване на временен път в съответствие с най-щадящия вариант за това, или поне за осигуряване достъп до имота на жалбоподателя. Посочил е, че следва да се вземе предвид при издаването на заповед за прокарване на временен път и предвижданията на ОУП - единствената предвидена улица, че е тази по продължение на о.т. 131-132-133-1476-134-2343, като други не са предвидени. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Относимите за спора факти са установени след анализ на приетите по делото доказателства, включително заключението на първоначалната и допълнителната съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По подаденото до органа искане липсва произнасяне, поради което е формиран мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Не се споделят доводите на заинтересованата страна, представени в писмения отговор, че София Еърпорт Център ЕАД, е единствен собственик на ПИ с идентификатор 68134.1503.1178 съгласно КККР на гр. София, за което били представени доказателства в кориците на делото скица проект 15-100910-08.03.2017 г., тъй като в случая кадастралната карта и отразените в нея данни, не могат да бъдат разглеждани като доказателство за наличието, или липсата на право на собственост върху даден имот. Дори и София Еърпорт Център ЕАД да е легитимен носител на правото на собственост върху имота, то това следва да бъде установено посредством предвидените в закона документи, съставени по надлежния ред и вписани в съответния имотен регистър. Следователно, правилно е заключението на съда, че в случая административният орган следва да събере доказателства за собствеността на ПИ 68134.1503.1178, както и да прецени предпоставките по чл.190, ал. 2, ал. 3 и ал. 6 ЗУТ и да издаде заповед за прокарване на временен път в съответствие с най-щадящия вариант за това или поне за осигуряване достъп до имота на жалбоподателя. Неоснователни са доводите на касатора, че липсва покана за сключване на договор до собственика на втория имот, през който се иска прокарване на временен път, а именно ПИ с идентификатор 68134.1503.1042. Видно от писмо с молба за временен достъп, адресирано до управителя на София Еърпорт Център ЕАД (л. 11 в кориците на адм. дело 13077/2019 г. по описа на АССГ) е, че К. Колева, съсобственик на имот с идентификатор 68134.1503.980, е описала подробно, че са закупили имот с достъп, но поради настъпила регулация в момента нямали достъп до него. В тази връзка е посочила, че в отговор на писмо на кмета на СО район Искър, К. Колева и П. Колев били уведомени, че е необходимо да представят писмен договор със съсобствениците на ПИ с идентификатори 68134.1503.1178 и 68134.1503.1242, с нотариална заверка на подписите, през които имоти ще бъде прокаран временния път. В тази връзка е отправила молба към дружеството като собственик на имот 68134.1503.1178 да подпишат договор, с който да предоставят временен достъп до имота им. Настоящият съдебен състав счита, че отказът на София Еърпорт Център ЕАД следва да се тълкува по отношение на всеки един, притежаван от дружеството имот, който евентуално ще бъде засегнат от предоставения достъп, в това число и относно ПИ с идентификатор 68134.1503.1242. При тези съображения, не са налице касационния основания за отмяна на решението, като при този изход на процеса, на ответната в касацията страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, своевременно претендирани и доказани с приложения договор за правна защита и съдействие в размер на 900 лв. Направеното от пълномощника на касатора възражение за прекомерност на разноските не следва да се уважава, при предвидения минимум от 900 лв. за дела по ЗУТ и ЗКИР съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - изготвен е подробен отговор по касационната жалба, а в с.з. ответника е представляван от упълномощения адвокат Колева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,