Решение № 11107 от 21.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9751/2016 г.

Решение № 11107 от 21.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9751/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила на 4.07.2016 г. с входящ № 3178 в Административен съд гр. П., МОЛБА от ЕТ "Е. - И. Г.", със седалище и адрес на управление с. В., ул. "23-та" № 32, обл. П., представлявано от едноличния търговец И. С. Г., за отмяна на определение № 12022/12.11.2015 г. постановено по адм. дело № 12738/15 г. по описа на ВАС на РБ, Трето отделение, с което е оставено в сила протоколно определение № 1052/8.10.2015 г. по адм. дело № 415/2015 г. на Административен съд - П.. Молителят иска на основание чл. 239, т. 1, пр. 1 от АПК да бъде постановено решение, с което да се отменят посочените по-горе определения поради новооткрити доказателства, и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на сторените разноски. Прилага като доказателства: 1. Протоколно определение № 1052/8.10.2015 г. по адм. дело № 415/2015 г. на Административен съд - П.; 2. Определение № 12022/12.11.2015 г. по адм. дело № 12738/2015 г. на ВАС на РБ, Трето отделение; 3. Жалба на ЕТ "Е. - И. Г." с вх. № 02-131-6500/335/22.11.2013 г. на ДФЗ; 4. Писмо с изх. № 02-131-6500/335/3.12.2013 г. на ДФЗ до Министъра на ЗХ; 5. Писмо с изх. № 13-9296/10.12.2013 г. на МЗХ до ДФЗ; 6. Писмо с изх. № 02-130-2600/5148/13.12.2013 г. на ДФЗ до МЗХ; 7. Жалба от ЕТ "Е. - И. Г." от 6.01.2014 г. до АС С.-град; 8. Разпечатка от деловодна система за образуване на дело на АС - П. и 9. Доказателство за заплатена д. т. от 25 лв. по сметка на ВАС на РБ. Прилага още за сведение съдебна практика: Определение № 9900 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. дело № 8600/2013 г., I отделение и Определение № 740 от 23.01.2007 г. на ВАС по адм. дело № 551/2007 г., II отделение. Допълнително, преди провеждане на откритото съдебно заседание са постъпили писмени бележки от пълномощника на молителя адвокат Л., в които отново се моли влязлото в сила определение да бъде отменено. От ответника - Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител - старши юрисконсулт С. Г. е постъпил писмен Отговор, в който се застъпва тезата за недопустимост на производството, а алтернативно са изложени подробни съображения за неоснователност и недоказаност на молбата за отмяна. Допълнително, преди провеждане на откритото съдебно заседание е постъпило и писмено Становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за това производство. В производството по отмяната на влязъл в сила съдебен акт законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения преди 10 години Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че молбата за отмяна на ЕТ "Е. - И. Г.", представлявано от И. С. Г., с. В., е подадена в едногодишния срок по чл. 240 от АПК, от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, спрямо която съдебните актове са неблагоприятни, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, се явява и ОСНОВАТЕЛНА. С определение № 1052 от 8.10.2015 г. по административно дело № 415/2015 г., на основание чл. 149, ал. 3, във връзка с ал. 1 от АПК, Административен съд П., ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ "Е. - И. Г." като просрочена, т. е. като недопустима. Липсва диспозитив за прекратяване на производството по делото. С определение № 12022 от 12.11.2015 г. по адм. дело № 12738/2015 г., тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. - Трето отделение ОСТАВЯ В СИЛА горното определение на Административен съд П.. Тъй като определението е постановено в производство по реда на чл. 229 и сл. от АПК, по силата на препращащата разпоредба на чл. 236 от АПК към касационното производство и по-конкретно към чл. 223 АПК, определението на тричленния състав на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване, както правилно е посочено в него, следователно на датата на постановяването му влиза в сила определението на Административен съд П.. Съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК, на отмяна подлежат не само влезлите в сила съдебни решения, но и влезлите в сила определения, с които се прегражда развитието на делото. В конкретния случай по-нататъшното развитие на производството е преградено, тъй като на две редовни съдебни инстанции със сила на пресъдено нещо е прието, че жалбата на ЕТ "Е. - И. Г." срещу УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И ИЗПЛАТЕНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ ПО СХЕМИ И МЕРКИ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ ЗА КАМПАНИЯ 2012, с изх. № 02-130-2600/5148 от 20.9.2013 г., подписано от Вр. И. Д. Изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", е процесуално недопустима като просрочена и затова не е разгледана по същество. Влязлото в сила определение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Институтът на "отмяната" е извънинстанционно средство за контрол и е регламентиран в Г. четиринадесета от АПК. Раздел I (чл. 237 - 244) е наименован "Отмяна по искане на страна по делото", а Раздел II (чл. 245 - 248) касае "Отмяна по искане на трето лице". Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от точка 1 до точка 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В конкретния случай молителят ЕТ "Е. - И. Г." претендира отмяна на основание чл. 239, точка 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". От този текст следва извода, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Преценена на това заявено основание с оглед изложените по-горе принципни положения, молбата за отмяна се явява основателна, но не поради всички съпътстващи я доказателства и приложения. По-конкретно: Както се каза по-горе, в т. 1 и т. 2 са описани и приложени: протоколно определение № 1052/8.10.2015 г. по адм. дело № 415/2015 г. на Административен съд - П. и определение № 12022/12.11.2015 г. по адм. дело № 12738/2015 г. на ВАС на РБ, Трето отделение. Тези две определения не могат да бъдат изобщо доказателства, защото това са съдебните актове, на които се иска отмяна. В т. 3 е описана и приложена жалба на ЕТ "Е. - И. Г." с вх. № 02-131-6500/335/22.11.2013 г. на ДФЗ. Тази жалба, която е адресирана до Министъра на земеделието и храните чрез Д. фонд "Земеделие" не е ново доказателство, защото се намира в кориците на адм. дело № 415/2015 г. на л. 67, както и на л. 10 от адм. дело № 138/2014 г. по описа на Административен съд П.. На л. 36 от същото дело се намира друг екземпляр от същата жалба, само че с поставен щемпел от Министерството на земеделието и храните, регистр. индекс 70-5014 от 25.11.2013 г. В т. 4 е описано и приложено писмо с изх. № 02-131-6500/335/3.12.2013 г. на ДФЗ до Министъра на ЗХ (земеделието и храните). Това писмо не е ново доказателство, защото се намира в кориците на адм. дело № 415/2015 г. на лист 58 - 59. На лист 60 е само първата страница на същото писмо, върху което е поставен щемпел на Министерство на земеделието и храните, регистр. индекс 13-9125 от 3.12.2013 г. В т. 7 е описана и приложена жалба от ЕТ "Е. - И. Г." от 6.01.2014 г. до АС С.-град, като без да е описано, е приложено и "известие за доставяне" на датата 8.I.2014 г. (т. н. обратна разписка). Тази жалба, както и обратната разписка не са нови доказателства, защото са прилагани по делата - на л. 73 и л. 77 от адм. дело № 415/2015 г. по описа на Административен съд П., а оригинала на тази жалба се намира на лист 3 от адм. дело № 857/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, където първоначално е било образувано делото и препратено по компетентност на Административен съд - П.. В т. 8 е описана и приложена разпечатка от деловодната система за образуване на дело на АС - П., но тя няма никакво отношение към искането за отмяна на влязлото в сила определение. В т. 9 е описано и приложено доказателство за заплатена д. т. от 25 лв. по сметка на ВАС на РБ. Държавната такса е едно от изискванията за редовност на молбата за отмяна, а не на допустимост или основателност и внасянето й не е основание за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Описаните като приложения определения на Върховния административен съд, тоест съдебната практика никога не е възприемана като ново доказателство и съответно основание за отмяна по чл. 239, точка 1 от АПК. Описаните обаче в т. 5 и т. 6 от молбата за отмяна и приложени доказателства са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. В т. 5 е описано и приложено писмо с изх. № 13-9296/10.12.2013 г. на МЗХ до ДФЗ, а в т. 6 е описано и приложено писмо с изх. № 02-130-2600/5148/13.12.2013 г. на ДФЗ до МЗХ. Тези две доказателства (макар и с объркани дати), не се намират в кориците на нито едно от шестте дела (едно по описа на Административен съд С.-град с № 857/2014 г., две по описа на Административен съд - П. с № 138/2014 г. и с № 415/2015 г., три по описа на Върховния административен съд с № 9759/2014 г., с № 12738/2015 г. и с № 1914/2016 г.), съществували са към момента на разглеждане на спора, но не са могли да бъдат известни на страната, тъй като представляват кореспонденция между Д. фонд "Земеделие" (ДФ "З") и Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Освен това те са от съществено значение, защото ако са били обсъдени, водят до друг правен извод, а именно, че жалбата на ЕТ "Е. - И. Г." не е била просрочена. И това е така, защото в случая е налице хипотезата на обжалване по административен ред на административен акт. Земеделският производител ЕТ "Е. - И. Г." е обжалвал УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И ИЗПЛАТЕНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ ПО СХЕМИ И МЕРКИ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ ЗА КАМПАНИЯ 2012, с изх. № 02-130-2600/5148 от 20.9.2013 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" по административен ред пред Министъра на земеделието и храните. Без правно значение е дали е подал едновременно две жалби по административен ред - едната чрез органа, издал уведомителното писмо - ДФ "Земеделие", а другата директно до по-горестоящия административен орган - Министъра на земеделието и храните. Относима е жалбата до Министъра на земеделието и храните. И това е така, защото жалбата, която е била получена в ДФ "Земеделие" е била препратена в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) с писмо изх. № 02-131-6500/395/3.12.2013 г. и входирана в МЗХ на същата дата - 3.12.2013 г. с вх. № 13-9125. С това писмо обаче е била изпратена само жалбата в оригинал, ведно с приложенията към нея. Не е била изпратена самата административна преписка. Когато на 25.11.2013 г. в Министерството на земеделието и храните е била получена жалбата на ЕТ "Е. - И. Г." от 22.11.2013 г. срещу горецитираното уведомително писмо, с писмо вх. № 02-130-2600/5148 от 10.12.2013 г. в Д. фонд "Земеделие", МЗХ е изпратил на по-долустоящия административен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" копие от жалбата за комплектуване на административната преписка и изразяване на становище по основателността на жалбата, като е даден срок за това до 21 декември 2013 г. По-долустоящият административен орган е уведомен, че на основание чл. 91, ал. 1 от АПК може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени. В отговор на това писмо, с писмо изх. № 02-130-2600/5148/13.12.2013 г. на Д. фонд "Земеделие" до Министерството на земеделието и храните и входящ № 13-9296 от 13.12.2013 г. в МЗХ, е изпратена административната преписка. От тези две нови доказателства се установява, че административната преписка (макар и не в цялост) е постъпила при по-горестоящия административен орган на датата 13.12.2013 г. Съгласно чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред, както е в конкретния случай, четиринадесетдневния срок за оспорване започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Според чл. 97, ал. 1 от АПК, горестоящият административен орган следва да се произнесе в двуседмичен срок от получаване на преписката, а не от получаване на жалбата. При изчисляване на сроковете от датата на получаване на преписката - 13.12.2013 г. по правилото на чл. 60, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за броене на срока на седмици, срокът за произнасяне изтича на 27.12.2013 г. От следващия ден започва да се брои четиринадесетдневният срок за обжалване на уведомителното писмо, и по правилото за броене на сроковете на дни, регламентирано в чл. 60, ал. 5 от ГПК, срокът изтича на 10.01.2014 г. - петък, присъствен ден. Жалбата на ЕТ "Е. - И. Г." е подадена в Административен съд С. - град на 8.01.2014 г. с вх. № 495, поради което не е просрочена. Следва да се посочи на това място, че Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд изобщо не е приложимо за конкретния казус. В т. 2 от това тълкувателно решение № 6 е прието, че съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. В случая Министърът на земеделието и храните действително се е произнесъл със заповед № РД-20-475, но на дата 28.03.2014 г. Жалбата на ЕТ "Е. - И. Г." е подадена близо три месеца преди тази дата - на 8.01.2014 г., поради което не е налице хипотезата жалбоподателят да е изчакал произнасянето на по-горестоящия административен орган. Предвид двете нови доказателства, влязлото в сила определение на Административен съд П., с което жалбата е била оставена без разглеждане като просрочена ще трябва да бъде отменено, както и оставящото го в сила определение на тричленния състав на Върховния административен съд - Трето отделение, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата на ЕТ "Е. - И. Г." срещу уведомителното писмо с изх. № 02-130-2600/5148 от 20.9.2013 г. Воден от горното и на основание чл. 244, предл. първо от АПК, Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - Първа колегия,