Решение № 7250 от 3.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от Херба Бизнес Консулт ЕООД, чрез адв. Г. Манолов, против решение 155 от 25.11.2022 г., постановено по адм. дело 18/2022 г., по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт (РА) Р-03002521003010-091-001 от 29.09.2021 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - Варна, потвърден с решение 297 от 21.12.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда, че ревизираното лице не е доказало реалното осъществяване на доставките по процесиите фактури, както и че стоките по тях получени. Допуснато е съществено процесуално нарушение от административния съд, тъй като не е допуснал събирането на гласни доказателства, а назначената експертиза е заличена. Твърди се, че на жалбоподателя не е надлежно връчено съобщение за внасянето на депозит за вещо лице. Сочи се, че изслушването на свидетели е поискано с цел доказване на реалното извършване на доставките и съставянето на съпътстващите ги документи - стокови разписки, приемо-предавателни протоколи (ППП) и кантарни бележки. Лицата, които са поискани да бъдат разпитани са свидетели очевидци, извършвали и присъствали на доставките и съставянето на документите. Твърди се, че цялото производство е протекло при множество процесуални нарушения и съдът не е следвало да дава ход на делото, докато не призове редовно процесуалния представител на дружеството, за който по делото е представено изрично пълномощно. Надлежно упълномощеният адв. Г. Манолов не е получил нито едно съобщение или разпореждане за започването на производството по адм. дело 18/2022 г. на Административен съд Търговище, както и за неговото развитие. Изложени са доводи за материалноправна незаконосъобразност на решението. Сочи се, че дори документално третото лице да не е включило фактурите в дневниците си за продажби и да е допуснало пропуски в издадените документи, тези пропуски не може да се вменят в тежест на ревизираното лице, по отношение на което не е установено недобросъвестно поведение. Съобразно постоянната практика на ВАС, липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците също не е основание за отказ на данъчен кредит. Твърди се, че не са ангажирани доказателства, удостоверяващи, че процесният РА е подписан с квалифицирани електронни подписи (КЕП). От Херба Бизнес Консулт ЕООД, чрез адв. Г. Манолов, е подадена и частна жалба против определение 43 от 07.02.2023 г., постановено по адм. дело 18/2022 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена молбата на Херба Бизнес Консулт ЕООД за изменение на решение 155 от 25.11.2022 г., постановено по адм. дело 18/2022 г. по описа на Административен съд Търговище, в частта за разноските. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението. Твърди се, че в АПК и в ДОПК не е регламентирано, че по административни дела се определя възнаграждение на юрисконсулти съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи се, че с оглед субсидиарното приложение на ГПК, Закона за правната помощ и Наредбата за правната помощ, максималното юрисконсултско възнаграждение следва да е в размер не по-висок от 200 лв. Изложени са и съображения, че съдът неправилно е определил материалния интерес по делото, защото в него не следва да се включват лихви. В хода на настоящото производство касаторът, представляван от адв. Манолов, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени процесния ревизионен акт. Моли да бъде уважена и подадената частна жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директор на дирекция ОДОП Варна, чрез юрк. Димова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение, което е правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Не изразява становище по подадената частна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Изразява становище за неоснователност и на подадената частна жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е бил РА Р-03002521003010-091-001 от 29.09.2021 г., издаден от С. Ганчева - началник на сектор Ревизии и А. Димитрова - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 297 от 21.12.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на Херба Бизнес Консулт ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди - м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06.2021 г. в общ размер 47 728.85 лв. по 42 бр. фактури, издадени от Акаунт Мениджмънт Консултинг - А.М.С. ЕООД и са начислени лихви в общ размер от 1 472.25 лв. По делото не е било спорно, че през ревизирания период задълженото лице е извършвало покупко-продажба на лечебни растения - билки. Дружеството притежава два организирани билко заготвителни пунктове (складови бази) в [населено място] (от 01.02.2021 г.) и в [населено място] (от 03.06.2021 г.) в имоти под наем, за които е представил удостоверения, издадени от МОСВ. Представено е и позволително за ползване на недървесни горски продукти, изкопаване на корен от коприва, ръчно бране на лист левурда, откъсване на съцветия от глог, ръчно бране на цвят липа. Ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС по избор от 28.01.2021 г. Дружеството е упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит в общ размер на 47 728.85 лв. по 42 бр. фактури, издадени от Акаунт мениджмънт консултинг - А.М.С. ЕООД. По време на ревизията са представени следните документи във връзка с процесните доставки: спорните фактури; договор, с предмет: доставка на лечебни растения; стокови разписки; кантарни бележки; приемо-предавателни протоколи, подробно описани в таблица на стр. 10-15 от РД; удостоверения за билкозаготвителни пунктове /складови бази в [населено място] и [населено място], издадени съответно на 01.02.2021 г. и на 03.06.2021 г., книги за изкупени и реализирани и налични количества билки и др. За да отхвърли жалбата на Херба Бизнес Консулт ЕООД срещу РА, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че ответникът е оспорил съдържанието на процесните фактури, на сключения между оспорващото дружество и Акаунт Мениджмънт Консултинг - А.М.С. ЕООД договор за покупко-продажба на стоки от 01.02.2021г., разходните касови ордери, подписани от името на П. Христов, както и съдържанието на представените книги за изкупени, реализирани и налични количества билки. Административният съд е посочил, че въпреки указанията по разпределението на доказателствената тежест, дадени с протоколно определение от 12.07.2022 г., от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, установяващи, че процесиите фактури, описани на стр.3-4 от РА, отговарят на счетоводните изисквания, че същите имат индивидуализиран предмет, че по тях са извършени реални плащания, както и наличието на счетоводни документи, установяващи приемане-предаване, транспортиране на стоките, както и реалното получаване на стоките по тях. Съдът е изложил съображения, че по делото не са налице доказателства за кадровата обезпеченост на доставчика за извършване на фактурираните доставки и от същия не са представени доказателства относно начина на придобиване на стоките, предмет на процесните фактури. Посочил е и че дружеството не е доказало неправилно установяване с РА на размерите на ДДС-главница и лихви, поради което според АС Търговище същите са правилно установени. С обжалваното решение са присъдени разноски на ответната страна в размер на 2 006 лв., съобразно материалния интерес по делото и съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението е неправилно, постановено е при допуснати съществени процесуални нарушения. Основателно е оплакването на касатора, че дружеството не е било надлежно представлявано в съдебното производство, както и че съдът не е обсъдил всички възражения на ревизираното лице. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Херба Бизнес Консулт ЕООД, подадена чрез управителя Й. Ботунски, против решение 297 от 21.12.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с което е потвърден РА Р-03002521003010-091-001 от 29.09.2021 г. Административният съд е приел, че решението на директора на Дирекция ОДОП - Варна не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което с определение 71 от 25.03.2022 г. по адм. дело 18/2022 г. по описа на Административен съд Търговище е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на дружеството против посоченото решение. По частна жалба на Херба Бизнес Консулт ЕООД, подадена чрез адв. Г. Манолов, против определение 71 от 25.03.2022 г. на АС Търговище, е образувано адм. дело 4243/2022 г. по описа на ВАС. С частната жалба е представено пълномощно за адв. Г. Манолов, с което същият е упълномощен да осъществява процесуално представителство на Херба Бизнес Консулт ЕООД в производството по обжалване на спорното определение пред административния съд и пред ВАС, както и в производството по обжалване на РА Р-03002521003010-091-001 от 29.09.2021 г., потвърден с решение 297 от 21.12.2021г. на директора на Дирекция ОДОП Варна. С определение 5459 от 07.06.2022 г., постановено по адм. дело 4243/2022 г. по описа на ВАС, е отменено определение 71 от 25.03.2022 г. по адм. дело 18/2022 г. по описа на Административен съд Търговище и делото е върнато на същия съдебен състав за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане по същество на жалбата на Херба Бизнес Консулт ЕООД, гр. Търговище против РА Р-03002521003010-091-001/29.09.2021 г. Настоящият състав приема, че съгласно представеното пълномощно за адв. Манолов, същият е упълномощен да представлява Херба Бизнес Консулт ЕООД, освен в производството по обжалване на определението на административния съд, и в производството по обжалване на РА Р-03002521003010-091-001 от 29.09.2021 г., потвърден с решение 297 от 21.12.2021г. на директора на Дирекция ОДОП Варна. В пълномощното изрично е посочено, че адресът на процесуалния представител ще бъде съдебен адрес на ревизираното лице. Адв. Манолов е упълномощен да подава и получава съдебни книжа, да извършва нужното процесуално представителство и всички правни и фактически действия за защита на правата и интересите на дружеството. Същевременно, в молба от 25.07.2022 г. от дружеството, чрез адв. Манолов, изрично е посочен съдебен адрес: гр. София, ул. Позитано 9, партер, офис 9. Независимо от горепосочените обстоятелства наличието на надлежно упълномощен процесуален представител и заявен съдебен адрес, първоначално всички съобщения, призовки и съдебни книжа по делото, са връчвани на жалбоподателя, чрез пълномощник С. Николова, с адрес гр. Търговище, [улица], който е различен от посочения в производството съдебен адрес. Видно от представеното пълномощно, С. Николова е упълномощена единствено да представлява дружеството относно входиране и получаване на документи, но не и да осъществява процесуалното му представителство. Това обстоятелство е констатирано от първоинстанционния съд, който е установил нередовното призоваване на страната в открито съдебно заседание на 26.07.2022 г. Съдът обаче неправилно е разпоредил призоваване на жалбоподателя за следващо съдебно заседание от адреса му на управление, вместо от изрично заявения по делото съдебен адрес. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. В разглеждания случай страната е била лишена от правото й да участва в съдебното производство чрез надлежно упълномощения процесуален представител, тъй като постановените по делото определения по хода, съобщенията и призовките, в нарушение на чл. 39, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, не са връчвани чрез адв. Манолов на посочения съдебен адрес. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като до голяма степен е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, в каквато насока са и основните възражения в касационната жалба. С обжалваното решение административният съд не се е произнесъл по оспорването, направено от жалбоподателя с молба от 25.07.2022 г., че РА, РД и ЗВР, издадени като електронни документи, са подписани от съответните органи по приходите с валидни КЕП. Съдът е приел, че обжалваният акт е подписан с валидни квалифицирани подписи, но не е посочил доказателствата, въз основа на които е установил, че компетентните органи по приходите са притежавали и положили на електронните документи валиден квалифициран електронен подпис, приравнен на саморъчен подпис съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. В допълнение на гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд не е установил всички относими факти и не е мотивирал конкретно и подробно правните си изводи. Съдът се е ограничил до посочване на събраните в хода на ревизията доказателства, като не е обсъдил конкретното съдържание на представените първични и вторични счетоводни документи относно процесните доставки, съответно не е заявил какви обстоятелства установяват или не установяват същите. Правилно е отчел, че реалното осъществяване на декларираните доставки подлежи на доказване от ревизираното дружество, но не е изложил подробни и конкретни мотиви защо това обстоятелство не се потвърждава от множеството представени още в хода на ревизията доказателства. Представените по делото частни документи не са оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК и съставляват годно писмено доказателствено средство, чиято доказателствена сила подлежи на преценка от съда съгласно чл. 180 ГПК. Вместо това административният съд се е позовал на липсата на данни за техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, която съгласно постоянната и непротиворечива практика на Съда на ЕС и на Върховния административен съд не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. По гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който след надлежно призоваване на страните за участие в съдебното производство, следва отново да се произнесе по доказателствените искания на Херба Бизнес Консулт ЕООД. Административният съд следва да се произнесе по възраженията на жалбоподателя за липса на валидно положени КЕП на съставените при ревизията електронни документи, и да обсъди представените по делото доказателства, относими към спорните по делото въпроси - договор, приемо предавателни протоколи, кантарни бележки и стокови разписки, като изложи мотиви дали същите доказват реалното осъществяване на спорните доставки, в т.ч. прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките, предмет на процесните фактури. С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта за разноските, както и определение 43 от 07.02.2023 г., постановено по делото, с което е отхвърлена молбата на Херба Бизнес Консулт ЕООД за изменение на решението в частта за разноските. По разноските, включително и тези за настоящото касационно производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,