Решение № 3307 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9634/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 3910 от 13.06.2023 г., постановено по адм. дело 3460/2023 г. Административен съд София град (АССГ) е отменил по жалба на Булрат ЕООД заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-С2125-0134195/29.03.2023 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. София в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол ( ФК ) при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект паркинг, находящ се в град София, ж.к. Левски Зона Г , пред блок 4, стопанисван от Булрат ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 20 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник на отдел Оперативни дейности в ГД ФК при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Л. Илиев. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество Булрат ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, [улица], бл. [номер], чрез процесуалния му представител адв. В. Иванов, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в становище по касационна жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 000,00 лева съгласно представен по делото списък с разноските и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на Булрат ЕООД Заповед за налагане на ПАМ ФК-С2125-0134195/29.03.2023 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. София в ГД ФК при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект паркинг, находящ се в град София, ж.к. Левски Зона Г , пред блок 4, стопанисван от Булрат ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 20 дни. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект. Прието е, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС безспорно е установено, като на 13.03.2023 г., в 12:30 ч., при извършена контролна покупка от търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - паркинг, находящ се в град София, ж.к. Левски Зона Г , пред блок 4, стопанисван от Булрат ЕООД, с [ЕИК], на услуга - платен паркинг на стойност 8,00 лева не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), модел DATECS DP - 150 с ИН на ФУ DT736141 и ФП 02736141, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. За установяване на посочените обстоятелства, в хода на проверката е изваден дневен отчет от 13.03.2023 г., копие от контролна лента на електронен носител (КЛЕН) от 13.03.2023 г., опис на паричните средства в касата от 13.03.2023 г. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП) серия АА 0134195/13.03.2023 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. Наред с изложеното, обаче, според административния съд, изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са общо и бланкетно формулирани, като същите биха могли да бъдат отнесени към всеки един случай на неиздаване на фискална касова бележка и по същество не представляват анализ и преценка на конкретната фактическа обстановка. 3. Прието е също така, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, тъй като не е извършена преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането ѝ. Посочено е, че установеният размер от 20 дни за налагането на ПАМ запечатване на процесния търговски обект не е обоснован по причина, че се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд София град е валидно, допустимо, но неправилно. Основните оплаквания в касационната жалба на началник на отдел Оперативни дейности в ГД ФК при ЦУ на НАП са за неправилност на решението на административния съд поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при необоснованост. Според касатора неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Навеждат се аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането ѝ е съразмерен и съобразен с конкретни факти от обективната действителност, а също и с обстоятелството, че срещу данъчно задълженото лице (ДЗЛ) има издадена предходна заповед за налагане на ПАМ ФК-С2017-0131707/16.02.2023 г. за същото нарушение по отношение на същия търговски обект - паркинг, находящ се в град София, ж.к. Левски Зона Г , пред блок 4, обосноваващо определяне на срок в размер от 20 дни с оглед данните, че лицето не е предприело действия по коригиране на поведението си спрямо фискалната отчетност при търговията със стоки и продължава да засяга пряко и непосредствено този тип обществени отношения като предприема действия по укриване на приходи. Изложени са аргументи, че при издаването на процесната заповед за налагане на ПАМ са взети предвид извършените на същия търговец в търговските му обекти, находящи се в гр. София, ж.к. Младост 4 пред блок 4 и на бул. Ген. Тотлебен 21 два броя оперативни проверки, осъществени на 31.01.2023 г. в 11:52 ч. и 12:13 ч., за които са съставени съответно ПИП серия АА 0131713/31.01.2023 г. и ПИП 0131698/31.01.2023 г., при които проверки също са констатирани нарушения на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. На следващо място се посочва, че постановената заповед за налагане на ПАМ е в съответствие и с преследваната от закона цел. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/на 2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В случая от събраните по делото доказателства се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 13.03.2023 г. проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС паркинг, находящ се в град София, ж.к. Левски Зона Г , пред блок 4, се констатира, че за направена контролна покупка на услуга - платен паркинг на стойност 8,00 лева не е издадена ФКБ от монтирано и работещо в обекта ФУ, модел DATECS DP - 150 с ИН на ФУ DT736141 и ФП 02736141, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП серия АА 0134195/13.03.2023 г., подписан без възражения от присъствалия на проверката служител, като нарушението се установява от: дневен отчет от 13.03.2023 г., КЛЕН от 13.03.2023 г. и опис на паричните средства в касата от 13.03.2023 г. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Неправилно, обаче, административният съд е приел, че при определяне на срока на мярката са изложени бланкетни, общо формулирани мотиви, както и че така определяният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 от АПК. Видно от оспорената заповед, същата съдържа ясни мотиви относно срока, за който се налага заповедта характера на извършваната дейност, местоположението и типа на търговския обект - паркинг със значителна посещаемост от автомобили, постоянната клиентела и потенциалната възможност за реализиране на значителни обороти. Съобразено е и обстоятелството, че почти един месец преди извършване на проверката, срещу ДЗЛ е издадена предходна Заповед за налагане на ПАМ ФК-С2017-0131707/16.02.2023 г. за същото нарушение - чл. 118, ал. 1 от ЗДДС по отношение на същия търговски обект - паркинг, находящ се в град София, ж.к. Левски Зона Г , пред блок 4. Отделно от това е преценено, и обстоятелството, че при извършени на 31.01.2023 г. в 11:52 ч. и 12:13 ч. контролни проверки на същия търговец в другите му търговски му обекти, находящи се в гр. София, ж.к. Младост 4 пред блок 4 и на бул. Ген. Тотлебен 21, за които са съставени съответно ПИП серия АА 0131713/31.01.2023 г. и ПИП 0131698/31.01.2023 г., също са констатирани нарушения на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Изложените обстоятелства, в своята съвкупност, налагат извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 8,00 лева. При така изложените факти правилно е определен срок на мярката от 20 дни при 30-дневен максимален срок. Обстоятелството, че този срок е определен малко над средния размер е обосновано предвид факта, че Булрат ЕООД не е предприело действия по коригиране на поведението си спрямо фискалната отчетност при търговията със стоки и продължава да засяга пряко и непосредствено този тип обществени отношения като предприема действия по укриване на приходи. В допълнение следва да се посочи, че наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник на отдел Оперативни дейности гр. София в ГД ФК при ЦУ на НАП. Предвид изложеното следва да бъде прието, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено, като вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Булрат ЕООД против Заповед за налагане на ПАМ ФК-С2125-0134195/29.03.2023 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. София в ГД ФК при ЦУ на НАП, да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касация Булрат ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция по приходите гр. София, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза органът, издал обжалвания административен акт, разноски по делото в общ размер, възлизащ на 550,00 лева, от които 70,00 лева държавна такса за касационната инстанция, както и по 240,00 лева, представляващи разноски за юрисконсулт за всяка от двете инстанции, определени при условията на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,